Лекарството за ревматоиден артрит ритуксимаб е ефективно срещу миастения гравис

Ранното лечение с лекарството ритуксимаб, което се използва за лечение на ревматоиден артрит, може да намали сериозно риска от влошаване на състоянието на хората, страдащи от автоимунното заболяване миастения гравис. Това показва клинично проучване, осъществено от изследователи от Каролинския институт в Швеция.

Клиничното проучване

В проучването участват 47 души, на които през последната година е поставена диагнозата "Миастения гравис".

От тях на случаен принцип определят 25 мъже и жени, които лекуват еднократно с 500 мг ритуксимаб, останалите 22 стават част от плацебо групата.

Проучването се провежда в седем клиники в Швеция, а пациентите биват проследявани в период от една година.

Резултатите

Четири месеца след началото на клиничното проучване 71% от доброволците в групата, която получава ритуксимаб, постигат добър контрол на заболяването си. За сравнение, този процент в групата плацебо е само 29%.

„При проследяването на шест, девет и дванадесет месеца резултатите бяха същите“, съобщава проф. Фредрик Пийл от Катедрата по клинична неврология на Каролинския институт, който е ръководител на изследването.

Изследователите установяват още, че групата от хора, приемащи ритуксимаб, получава по-ниски дози кортизон и се нуждае от по-малко адювантно лечение. В същото време пациентите съобщават за нежелани реакции, повечето от които обаче са леки.

Трима от тях са имали нужда от болнични грижи по време на проучването, двама от които са били в животозастрашаващо състояние, тъй като заболяването им се е влошило.

Един пациент, който е диагностициран предварително със сърдечно заболяване, умира от инфаркт на миокарда.

„Резултатите са окуражаващи и дават надежда за по-ефективна стратегия за контролиране на миастения гравис“, казва проф. Пийл. Разбира се, той уточнява, че са необходими по-мащабни проучвания, които да дадат оценка на дългосрочните ефекти от подобно лечение.

Според ръководителя на клиничното проучване още преди да излязат резултатите от него, използването на ритуксимаб в Швеция се е увеличило.

„Невролозите в Швеция познават много добре лечението покрай темата за приложението на същия медикамент, който не е по предназначение, при болни от множествена склероза, които имат значително по-малък риск от рецидив след приема му“, обяснява още проф. Фредрик Пийл.

>>> Лечение на миастения гравис

Следващата задача на екипа е да направи анализ на дългосрочния баланс полза – риск от лечението. Както съобщават от Каролинския институт, това ще стане чрез използването на национални данни, събрани от шведския регистър за миастения гравис и от националните здравни регистри.

„Много е важно да намерим маркери, които да могат да предскажат хода на заболяването в ранния му етап“, коментира проф. Пийл.

За миастения гравис

Миастения гравис е хронично автоимунно заболяване, което се характеризира основно със слабост в мускулите. Съществува както вродена, така и преобладаваща миастения гравис (придобито автоимунно заболяване).

Около 25 на 100 000 души в Швеция, повечето от които са жени, страдат от миастения гравис.

>>> Ирена Нешовска: Високата смъртност при хората с миастения гравис е резултат от безхаберието на държавата!

Както поясняват от Каролинския институт, в страната има одобрен само един медикамент за лечение на заболяването – Soliris.

За съжаление, терапията е скъпа, а това означава, че много малко хора могат да бъдат лекувани с него. Много от болните приемат кортизон, но той може да причини нежелани реакции. Както става ясно, до момента нито един миастеник в Швеция не се е възползвал от лечението със Soliris.

За проф. Фредрик Пийл

Неврологът проф. Фредрик Пийл от Катедрата по клинична неврология на Каролинския институт насочва научните си интереси към изследвания, свързани с възпалението и невродегенерацията при заболявания на централната нервна система. Особено внимание специалистът обръща на множествената склероза.

Сред изследванията, по които специалистът и екипът му работят, са „Генетичната регулация на невродегенерация и възпаление в експериментален модел за увреждане на нервите“ и „Идентифициране на биомаркери в различни стадии на заболяването от множествена склероза при травматично мозъчно увреждане и психични заболявания“.

Резултатите от настоящото клинично проучване на екипа са публикувани в JAMA Neurology.