МУ-Варна издаде изследването „България: Анализ на здравната система 2018“

Дни преди министър Кирил Ананиев да представи идеите за бъдещето на здравната система варненският Медицински университет публикува анализ за България от серията „Здравни системи в преход“. Той е изготвен от Европейската обсерватория за здравни системи и политики и МУ „Проф. д-р П. Стоянов“ – Варна. Висшето училище е член на мрежата за проучвания на здравните системи и политики (HSPM).

Експертите от варненския МУ са работили заедно със специалистите от Обсерваторията и са обработили цялата налична информация, предоставена от различни институции. Предишният анализ за България от тази серия беше публикуван през 2012 г.

Още в началото на доклада авторите подчертават, че въпреки заявените амбициозни планове да се реформира системата, тя все още е непроменена и реално осъществените промени са малко. Причините са комплексни, но най-значимите са политическата нестабилност и резистентността на заинтересованите страни.

Страната ни има напредък по някои здравни показатели, като продължителността на живота и детската смъртност, но те продължават да бъдат под средните за ЕС. Определено системата е неефективна, когато става дума за намаляването на предотвратимата смъртност.

Директните плащания се увеличават, което означава, че финансовата защита от системата на здравното осигуряване е неефективна. Това от своя страна задълбочава и изостря регионалните неравенства. Реален факт са регионалните дисбаланси, когато става дума за осигуряване на медицински професионалисти. Те определено са съсредоточени в големите населени места и така достъпът на хората до медицинска помощ се влошава особено в малките градове и села. Проблемът е и в това, че по този начин много групи изпадат в неравностойно положение като например хората с ниски доходи, живеещите в селата, възрастните, страдащите от хронични заболявания, етническите малцинства.

У нас се наблюдава и нарастване на процента на директните плащания, който е значително над средния за ЕС. И това е знак, че системата на здравното осигуряване е финансово неадекватна. Всъщност у нас хората продължават да плащат за здраве от джоба си в пъти повече от останалите европейци.

Разходите за здравеопазване са се увеличили трикратно в периода от 2003-а до 2015 г. и са 27,7% от общите разходи.

Анализът посочва ясно, че неудовлетворени от системата са както гражданите, така и медицинските специалисти.

Липсва и национална система за мониторинг. Като положителен елемент е посочен напредъкът в отчетността и прозрачността, отбелязват анализаторите.

След 2000 г. няма осъществени значими промени в системата, а по-голяма част от тях са насочени към повишения контрол върху публичните разходи, регулиране цените на лекарствата, лимити за хоспитализации и клинични пътеки, въвеждане на стандарт за финансово управление на държавните болници.

Сред другите констатации са и тази, че нашата здравна система е в много по-голяма степен централизирана в сравнение с другите страни от Стария континент. Независимо от принципите на автономност на здравните заведения, на договорните отношения и пазарната регулация, които функционират от края на 90-те години, у нас начинът, по който се вземат решенията, е силно централизиран.

Нестабилната политическа ситуация и честата смяна на политиците, отговарящи за сектора, провокира неустойчивост и непоследователност. Затова и слабостите на системата са съществени и постоянни, а това води до лошото здравно състояние на хората. Тревожно е, че неравенствата между хората от града и селата, както и по отношение на достъпа до здравеопазване - те нарастват и се задълбочават.

Още по-притеснителна е констатацията, че една от постоянните характеристики на здравната система у нас е нейната нестабилност. Липсата на достатъчно финанси е постоянна величина, а това не дава възможност за пълноценни здравни услуги.

Финансовите ресурси се използват неефективно и това е следващият тревожен извод. Начините на заплащане не насърчават ефективността, няма ясна регулаторна рамка за определяне цените на здравните услуги. Формирането им не е въз основа на реалните разходи, а според наличното в бюджета на НЗОК.

Няма създадени политики, нито инструменти, с които публичните ресурси да бъдат разпределяни ефективно и това влияе негативно върху хората, предлагащи здравни услуги на пазара. Отрицателен ефект има и това, че методи на финансиране стимулират преди всичко усвояването на финансовия ресурс.

Опитите разпределението на финансовите средства да бъде по-ефикасно имат частичен успех. За съжаление всички инициативи за по-висока ефективност бяха спрени от Върховния административен съд и Върховния конституционен съд, подчертават авторите.

В същото време анализът показва, че принципът на солидарност е компрометиран и причината затова е в постоянния и голям брой на хора, които не са осигурени. Пазарът на доброволното здравно осигуряване продължава да не се развива.

Независимо от ясно назованите цели, свързани с укрепване на първичната и специализирана извъболнична помощ, продължава бурното развитие не на тях, а на болничната помощ.

У нас все още няма електронно здравеопазване.

Един от най-съществените и в същото време неглижирани проблеми е качеството на медицинската помощ.
Националната здравна стратегия 2020 е напредък в сравнение със стратегиите преди това, но единствено бъдещето ще даде отговор на въпроса дали тя ще предизвика подобрение и реални решения на въпросите за здравната ни система. Система, за която най-голямото предизвикателство продължават да бъдат финансовата стабилност и качеството на грижите.

Специалистите, изготвили анализа са категорични, че здравната система в България се нуждае от някои радикални промени. Те могат да се случат, единствено ако бъдат подкрепени и от политиците, и от обществото.