Националният кардиологичен план: възможност черната статистика да се промени и да очертае ясна визия за бъдещето

Създаването, приемането и реалното осъществяване на план, посветен на сърдечносъдовите заболявания в България, събра на едно място кардиолози и представители на различни институции на научен форум.

Организатор на форума „Национален кардиологичен план“ е Дружеството на кардиолозите в България (ДКБ) с подкрепата на вестник „Капитал“. Както подчерта при откриването доц. Васил Трайков, който оглавява ДКБ, част от тази инициатива са още и колегите им от Българското дружество по интервенционална кардиология и Съсловното сдружение по кардиостимулация и електрофизиология, както и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители.

Нуждата от подобен план не търпи отлагане, защото данните са категорични и стряскащи. България оглавява черната статистика по брой заболели от сърдечносъдови заболявания и по смъртност. Исхемичният инсулт продължава да бъде водеща причина за смърт у нас и това е така в продължение на повече от десетилетие.

>>>Българското общество знае критично малко за инсулта

Всяка година повече от 1 000 000 българи чуват диагнозата сърдечносъдово заболяване. В сравнение с хората от останалите страни в Европа, жените и мъжете в България боледуват между седем и десет пъти повече. На този фон у нас продължава да има проблеми с превенцията и профилактиката, с достъпа до лекарства, с рехабилитацията и проследяването на състоянието на пациентите.

Специалистите за проблемите и спешната нужда от Национален кардиологичен план

Проф. Снежана Тишева

Настоящият форум е изключително важен за бъдещето на нацията, категорична беше проф. Снежана Тишева, която е ръководител на клиниката по кардиология в Университетска болница „Д-р Георги Странски“ - Плевен. Тя определи като голямо предизвикателство възможността да бъде ясно откроена и представена спецификата у нас.

„Изводите на колегите от Европейското дружество на кардиолозите са въз основа на ситуацията в Европа. Ние трябва да разберем защо сме шампиони по брой инсулти и по ранна смъртност. Анализът трябва да направим заедно с институциите и политиците“, подчерта проф. Тишева и уточни колко е важно да се познават народопсихологията и икономическата ситуация.

Не по-малко е предизвикателството, свързано с профилактиката и превенцията. За да бъдат ефективни те обаче, са нужни сериозни промени както в знанието на лекарите, така и в начина на мислене на българите и в действията на политици и институции, категорична беше проф. Тишева. А това безспорно е възможно най-трудното.

За да бъде решен проблемът, който определя бъдещето на нацията ни, не е достатъчно да има единствено пасивна подкрепа. Тя трябва да бъде реална и ясно осъзната.

„Нужно е обучение на лекарите и просвещение на пациенти и институции. Крайно време е да изискваме и да настояваме от политиците да направят това, за което са длъжници на нацията“, каза проф. Тишева

Доц. Васил Трайков

Доц. Васил Трайков припомни, че ДКБ е сред първите, които се присъединяват към Плана за справяне със сърдечносъдовите заболявания, който е дело на Европейския алианс за сърдечносъдово здраве. Голямата цел е общественото внимание да бъде насочено към проблема, да бъде създаден Европейски план за действие, но сякаш още по-значимото е, че фокусът е изцяло променен, защото вече не става дума за заболявания, а за здраве, тоест не толкова как да се лекува, а как да не се допуска болестта.

Тези действия са предприети, защото 45% от общата смъртност годишно в ЕС (3 900 000 души) се дължи на сърдечносъдови заболявания. Данните за 2015 г. на СЗО показват, че новите случаи на година са 6 100 000, а с този вид заболявания в ЕС живеят 49 000 000 души.

Стряскащата статистика има и финансови измерения, подчерта доц. Трайков. На година се харчат 210 милиарда евро за лечение.

Проблемът е не само български, той е европейски и световен. Въпросът е как да бъде решен.

В Европейския план са основите и отправните точки, на които да стъпи всяка една от държавите и да създаде свой собствен документ, който отговаря изцяло на спецификата и националните й особености.

Извън тези характерни отлики обаче има и няколко ключови компонента, които българският план трябва да следва. Както поясни доц. Трайков, става дума за първичната превенция, за скрининга и ранната диагностика, за рехабилитацията.

Националният план може да стане факт единствено, когато за неговата реална реализация обединят усилията си специалистите, научните и съсловни организации, бизнесът, работодателите, пациентите, академичната общност, държавните институции.

В края на форума доц. Васил Трайков заяви ясно, че дискусията е била изключително полезна, защото:

„Презентациите обогатиха визията ни за Националния кардиологичен план, направиха я малко по-ясна. Надявам се, че институциите ще откликнат на идеята ни да създадем плана и да го въведем в практиката.“

Проф. Иво Петров

Внезапната сърдечна смърт е един от най-големите убийци днес, заяви от своя страна проф. Иво Петров, чиято презентация беше посветена на ранната терапия, която се осъществява в условията на персонализирана и восококачествена медицинска грижа.

При сърдечния арест има възможно най-малко време, за да бъде спасен човешкият живот. Първите три минути от прекратяването на сърдечната дейност са ключови. В тези минути пострадалият може да бъде спасен благодарение на незабавна кардиопулмонална ресусцитация (CPR), приложена от случаен свидетел на инцидента, и дефибрилацията. И това е доказано чрез множество изследвания, които показват, че има 70% шанс за спасяване при ранна дефибрилация и CPR.

>>>Шансът за оцеляване след сърдечен арест е по-малък при жените, отколкото при мъжете

И точно в името на живота и неговото спасяване хората трябва да бъдат обучени как да извършат кардиопулмонална ресусцитация. От 2000 г. до 2010-а Дания е обучила над 13% от населението си – от децата до възрастните, а отскоро обучението на учениците от 10 и 11 клас е задължително.

От 2012-а е директивата на ЕС, според която страните трябва да приемат програми за поставянето на автоматични външни дефибрилатори на обществени места и за обучение на населението. Документът предвижда още законодателството да бъде адаптирано по начин, който ще улесни извършването на CPR и дефибрилация от немедицински лица.

„Ние сме изостанали от директивата с 11 години“, констатира проф. Петров. В същото време най-ефикасното приложение iHELP за регистрацията на външни дефибрилатори, на обучени хора със сертификат, които могат да дават първа помощ, е дело на словенци и българи. Използва се в цяла Европа и най-малко у нас.

Въпреки трудностите Сдружението „Български съвет за ресусцитация“ успява да се пребори с администрацията и да постави автомати за дефибрилация в метрото, столичната община и в Гражданска защита.

Проф. Иво Петров информира, че сдружението продължава да настоява за приемането на национална програма за поставянето на автоматични дефибрилатори на обществени места и за масовото обучение на българите, както и за адаптирането на законодателството ни, защото сега хората, които извършат CPR или дефибрилация и не са медицински лица, подлежат на съдебно преследване. Това прави на практика невъзможно оказването на първа помощ в критични моменти.

„Когато става дума за сърдечносъдовите заболявания, всички трябва да действаме заедно – лекари от различни специалности и на различна позиция в обществената йерархия, защото залогът е много голям – близо 65% от българите умират от тези заболявания. Призвани сме най-после да въведем един национален план, който се фокусира върху ранното разпознаване и прецизно лечение“, категоричен беше проф. Петров.

Във форума участие взеха още проф. Кирил Карамфилов, проф. Иван Груев, проф. Мария Токманова, проф. Йото Йотов, проф. Арман Постаджиян. Чуха се мненията на представители на пациентски организации, държавни институции и политици.

Изводите

Присъстващите бяха категорични, че България има спешна нужда от създаването на Национален кардиологичен план. Важното обаче е документът да бъде не само одобрен от управляващите, но и да не остане единствено на хартия, както твърде често се случва у нас с множество планове и стратегии, а по него да се работи реално.

Българските кардиолози са на световно ниво, прилагат иновативна терапия, а страната ни разполага с високоспециализирана апаратура. Само техните усилия не могат да решат големия проблем, защото не са достатъчни. За да има промяна и за да напуснем черните списъци по смъртност и заболеваемост, които оглавяваме повече от десетилетие, са нужни общите действия на всички. Подобно обединение в името на живота е напълно възможно, дали обаче е постижимо за нас като общество, предстои да видим.

Да се води обществен дебат по тези въпроси е задължително, но не по-малко значимо и ефективно ще бъде гласът на специалистите да бъде още по-силен, а натискът, който оказват върху управляващи и общество, по-настоятелен.

Не на последно място или по-скоро на първо по значимост стои обаче голямата тема за това как мислим за себе си като личности и като общество, каква е философията, която изповядваме, когато става дума не само за начина ни на живот сега, но и за бъдещето.

Темата е дълбока, но едно е сигурно. Ако продължаваме да търсим само негативите и не обръщаме внимание на доброто, постигнатото, създаденото и особено ако и обществото, и институциите говорят само за сърдечносъдовите заболявания, вместо за сърдечното здраве, то нищо добро не ни чака.

За да успеем да преобърнем фокуса и да насочим усилията си към превенцията, профилактиката и недопускането на болестта, носим отговорност всички ние. Подобна отговорност е може би единственият начин да се оттласнем от пропастта и да направим крачка напред в името на живота и бъдещето.