Недопустимо е да се отказва медицинска помощ на неваксинирани граждани

„Вариантът Омикрон оказва сериозен натиск върху здравната система, но не бива да забравяме етичния аспект – медицината е създадена, за да помага на всички хора“, споделя Ед Йонг, автор на статии с научна тематика в сайта „The Atlantic“.

По-долу ще ви запознаем с неговия разказ за настроенията в САЩ към момента, разделението на хората на ваксинирани и неваксинирани, напрежението в здравните заведения и, не на последно място, за морала, етиката и човещината.

„Все повече американски граждани постъпват в болница заради новия вариант на коронавируса. Много здравни работници напуснаха, а други се разболяха, което допълнително усложни обстановката. Пациенти с различни заболявания, някои от които изискващи спешна помощ, чакат с часове или не получават нужното внимание. На фона на целия този хаос се чу предложение неваксинираните американци над 18-годишна възраст да не получават медицински грижи. Подобна идея имаше и през 2021 г., когато върлуваше Делта вариантът. Ето че сега тя отново се възражда. Доводите на хората, които я подкрепят, са следните:

От месец април всеки гражданин на САЩ над 18 години има възможност да си постави ваксина. Неваксинираните са направили своя избор. Той засяга всеки от нас, пречи да се справим с пандемията, а сега дори натоварва здравната ни система. Повечето хора, които постъпват в болница заради COVID-19, са неваксинирани. Неетично е здравните работници да се жертват за американците, които сами не искат да се погрижат за себе си. Особено неетично е, че гражданите, решили да си поставят ваксина и са направили каквото трябва, са застрашени да не получат нужната им спешна медицинска помощ в случай на инфаркт или инсулт, защото спешните отделения са пълни с неваксинирани.

„Няма лекар, който би отказал лечение на неваксиниран пациент“

Дебатът дали да се лекуват пациенти, които не са ваксинирани, е теоретичен. Няма лекар, който отказва да помогне на човек, без значение какъв е ваксинационният му статус. Много от здравните работници обаче се оплакват, че са обвинявани за това, че не изписват на болните ивермектин или хидроксихлорокин. Двата препарата са неефективни срещу COVID-19, но погрешно се смятат за животоспасяващи от голяма част от населението. Реших да запозная с този довод хора, които работят в различни сфери – етика, клинични грижи и обществено здраве. Голяма част от тях проявиха съчувствие, защото видяха зад думите на тези граждани гняв и немалко страх. Но всички, без изключение, бяха на мнение, че идеята неваксинираните да бъдат лишени от здравно обслужване е ужасна – неетична, непрактична и основана на повърхностни схващания за причините, поради които те не са се ваксинирали.

За медицината и хората

Мат Виния, лекар и експерт по етика към университета в Колорадо, ми каза: „Разбирам реакцията на тези хора, тя е породена от фрустрация и гняв, но тя противоречи напълно на законите и принципите в медицината. Медицинската етика лежи върху много здрави основи, при това още от Втората световна война.

Сара Мърей, лекар в Калифорнийската болница в Сан Франциско, е категорична: „Медицинското обслужване не е инструмент за раздаване на правосъдие. Ние не наказваме хората за изборите, които правят в живота си. Като цяло смятам, че тази идея е изкуствено създадена и не се крепи на факти. Лекарите са задължени да лекуват всеки болен човек.“

Лечението се определя от спешността на състоянието, а не от личния избор на пациента

Да задължиш някого да се ваксинира, за да отиде до работното си място или да посети театър, заведение и кино, е много по-различно от това да му откажеш лечение, защото второто може да струва живота му. Оказването на медицинска помощ трябва да се съобразява само и единствено със спешността на състоянието на болния, а не с причините, поради които е стигнал дотук. Нека не забравяме, че в болница постъпват и граждани с рак на белия дроб, резултат от тютюнопушене, шофьори, претърпели пътен инцидент, защото не са си сложили колан, и много други. Те също са направили своя личен избор, но това не означава, че не бива да бъдат лекувани. Никой не е отказал да обгрижи и хората, които с действията си са застрашили живота на другите – пияни водачи на МПС или терористи например.

„Всички имаме своите грехове“, ми каза Карла Кирнс, професор по медицинска етика и палиативна грижа към университета в Канзас. „Има ли някой, който винаги е вземал правилните решения? И има ли човек, който да е застрахован, че няма да му се наложи да потърси лекар? Че няма да се разболее?“

„Тук се засягат основни принципи в съвременната медицина, които накратко мога да обобщя по следния начин: Всеки човек има право да получи медицинска помощ, за да се почувства по-добре. Няма значение какво е или не е направил.“ Това са думи на Даниъл Голдбърг, медицински историк и експерт по етика в областта на общественото здраве в Колорадския университет.

Полагането на здравни грижи в миналото

Поради липса на оборудване, инструменти и други ресурси в здравеопазването, в миналото често се е налагало да се избира кои хора да бъдат лекувани и кои – не. През 60-те години на 20-ти век например, когато машините за диализа са рядкост, се сформират групи от 7 души (неспециалисти), които са натоварени с нелеката задача да решат кои пациенти ще се възползват от животоспасяващо лечение. Те вземат под внимание не само фактори като възраст, пол, семеен и материален статус и образование, но и дали съответният човек има „голям принос за благото на обществото“ и дали „участва активно в църковния живот“. Не е изненада, че обикновено са избирани мъже на средна възраст от европеидната раса, които принадлежат към средната класа. Когато по-късно методът на подбор става достояние на гражданите, те са гневни. Защото разбират, че критериите са свързани с обстоятелства, които не можем да контролираме.

Какво пречи на част от гражданите да се ваксинират

Човешкият избор винаги се ограничава от обстоятелствата. Дори днес не всички неваксинирани са хора, които отказват да го направят по собствено желание. По данни от наскоро проведено проучване на Американското бюро за преброяване и статистика неваксинираните американци са изключително малко на брой и почти всички са много бедни. Освен това, тези от тях, които се колебаят или в определен момент биха се ваксинирали, са повече от онези, които твърдо отказват да го направят. Може би е трудно за човек, който има възможността да отиде в най-близкия ваксинационен пункт и да се ваксинира, да си представи, че за някои това е невъзможно. Има хора, които живеят в толкова бедни райони, че може би нямат дори аптека или обществен транспорт. Да не говорим за интернет връзка, която да им позволи да си уговорят дата и час за ваксинация. Гражданите, които работят за насъщния и едва свързват двата края, едва ли имат време да отидат да се ваксинират и едва ли биха могли да се възползват от болничен, ако не се чувстват добре след поставянето на ваксината.

Ролята на социалния фактор

Разминаванията във ваксинационния обхват в различните американски щати се дължат до голяма степен на провежданата политика, социалните различия и доходите на семействата. Най-много неваксинирани има в „червените“ щати, където управляват републиканците. Не по-малко важни фактори са семейството, грижите за децата, притеснението дали ще се осигури прехраната и рискът от изгонване от жилището. Два пъти по-голяма е вероятността неваксинираните граждани да нямат и здравна осигуровка.

Антиваксърите

Антиваксъри със сигурност съществуват. Те са шумни, експанзивни и враждебни. Не са малко здравните работници, станали жертва на нападение или обиди от страна на антиваксъри, постъпили за лечение в болница. Други лекари се оплакват, че работата им е възпрепятствана от съпротивата, която оказват те, както и от настояването им да бъдат лекувани с неефективни медикаменти. Все пак, дори и сред тези отявлени противници на ваксините, има такива, чиито съображения са от социален характер. Възможно е поведението им да е предизвикано от недоверие, тъй като трудно успяват да се възползват от правото си на здравно обслужване. Възможно е също така да нямат личен лекар, с когото да се консултират по спорни въпроси, или пък да са повярвали на хора и източници, които разпространяват фалшива информация за ваксините. Ан Сосин, експерт по равноправие в здравеопазването, отбелязва: „В провинциалните и селските райони фалшивите новини са повече от направените инвестиции в здравеопазването, образованието и икономическото развитие.“

Ако оставя настрана моралния аспект на казуса, логистично е невъзможно да се откаже медицинска помощ на неваксинирани граждани. Нито един от хората, с които разговарях по въпроса, не можеше да си представи как ще посрещне спешен пациент и ще го накара да чака, докато бъде проверен ваксинационният му статус. Те обаче не отричат, че в случай на тежка криза в болниците и нуждата да се съхранят малкото останали ресурси, може да се наложи да правят трудни избори. Тъй като е много по-вероятно хората, които са ваксинирани срещу коронавирус, да преборят леко болестта, вниманието на медицинските специалисти може би ще бъде съсредоточено най-вече върху пациентите без ваксина.

Грозната истина за прикритите предразсъдъци в здравеопазването

Лекарите са много уморени, те също са гневни. Това може да ги накара несъзнателно да полагат по-малко усилия, когато лекуват неваксинирани граждани. Да бъдем честни, лошото здравно обслужване за определени групи от обществото не е нещо ново. То се дължи на прикрити, но все пак дълбоко вкоренени, предразсъдъци и нито един етичен принцип не е успял да се справи с тях през годините. Някои тежки заболявания, които засягат основно жени, като миалгичен енцефаломиелит (синдром на хроничната умора), дисавтономия и дълъг COVID-19, често се пренебрегват заради широкото схващане, че жените по принцип са хистерични (невротични) и прекалено емоционални.

Физическата болка на афроамериканците обикновено се подценява и понякога не се лекува, само защото се смята, че те не са особено чувствителни, а кожата им е по-дебела, отколкото на останалите.

Хората с увреждания също невинаги получават качествено здравно обслужване, тъй като част от гражданите са на мнение, че техният живот е по-малко ценен и смислен.

Да, всички тези предразсъдъци са налице, но ние трябва да им се противопоставяме, да се борим с тях. Както каза Даниъл Голдбърг, „стигмата и дискриминацията, призма, през която се разпределят здравните услуги, вече са дълбоко вкоренени в обществото. Последното нещо, което трябва да направим, е да се примирим с тях.“

Справедливостта е променлива и винаги е било така

Във времена на криза е лесно човек да избере грешната посока и да пренебрегне етичните принципи. Много е важно да не се поддадем на изкушението. За лекарите е още по-трудно. Те ще продължават да страдат от бърнаут, силен стрес и тормоз. Някои ще напуснат. Ще има хора, които, въпреки че са направили всичко нужно, за да избегнат заразяване с коронавирус, ще загубят живота си поради друга причина. Справедливостта не е постоянна величина. А отговорността не бива да се прехвърля единствено върху неваксинираните.

В много болнични заведения има пациенти със заболявания, различни от коронавирус, които дълго са отлагали да се погрижат за здравето си. Толкова дълго, че накрая се е наложило да бъдат хоспитализирани.

Някои институции ощетиха своите служители по време на пандемията – намалиха заплатите, премахнаха част от придобивките им и не им позволяваха да отсъстват от работа, което неминуемо доведе до доброволното им напускане. Голям брой здравни работници бяха засегнати от пробивни инфекции.

Отговорността е обща, кризата е за всички

Не бива да пропускаме още един факт: не само хората без ваксина пренасят коронавируса. Да, много по-вероятно е те да го направят, но и ваксинираните не могат да бъдат изключени. Омикрон е толкова леснопреносим и силнозаразен, че едва ли се предава само от неваксинираните.

Гражданите с ваксина наистина са по-малко застрашени от тежко протичане на инфекцията, но това не означава, че не могат да заразят представители на уязвими групи, които накрая да постъпят в болница. Ваксинираните може да не заемат легла в спешните отделения, но с действията си допринасят за тяхното запълване.

COVID-19 продължава да бъде криза за всички. Упреците и лошото качество на здравното обслужване на неваксинирани граждани няма да вдигнат на крака здравната система или пък да сложат край на пандемията."