Неоникотиноидът причинява симптоми, подобни на аутизъм при пилета

Екип от неврофизиолози от японския университет Хокайдо открива подобно на аутизъм поведенческо увреждане при пилета заради неоникотиноидните пестициди.

Проучването

Ръководител на изследването е проф. Тошия Мацушима. В екипа участват освен учени от Университета Хокайдо в Япония и техни колеги от Университета Тренто в Италия, сред които проф. Джорджо Валортигара от Катедрата по психология и когнитивни науки.

Основният интерес на изследователите е насочен към търсене отговор на въпроса дали токсините, които нарушават функционирането на ацетилхолиновите рецептори, са в състояние да причинят смущения на мозъка и допринесат за развитието на аутизъм.

>>>10 признака на аутизъм 

Експериментът се провежда с пилета, в чиито ембриони биват инжектирани различни вещества, включително и пестициди. Следва етапът, по време на който учените проследяват промените в развитието на ембрионите. След излюпването пиленцата биват подлагани на тестове, които да покажат наличието или отсъствието на аутизъм.

Тестването

Показват на пилетата неодушевен и жив обект, като последният е приблизителен аналог на майката кокошка. Целта е да разберат кой от двата обекта би представлявал по-голям интерес за пиленцето. Това е важно, тъй като една от най-ранните индикации за разстройство от аутистичния спектър (ASD) е нежеланието да се гледа движение или жив обект.
Както поясняват специалистите традиционно здравите деца и малките животни предпочитат да гледат живите обекти. При развитието на аутизъм това се губи.

Учените инжектират оплодени яйца с рискови химикали и след това „слушат“ движенията на плода чрез уред поставен върху черупката. След като се излюпят, пиленцата биват тествани в Т-образен лабиринт.

Системно биват тествани и всички химикали, които спират движенията на плода.

Оказва се, че пиленца, на които, когато са били ембриони, са инжектирани дори минимални дози имидаклоприд, неоникотиноиден пестицид, които се използва в селското стопанство, не обичат да гледат живия обект.

В същото време обаче тяхното поведение се нормализира, когато учените им инжектират лекарството, което се използва за лечение на бъбречна недостатъчност – буметанид. Сега то е подложено на клинични изпитвания за лечение на аутизъм.

Екипът установява още, че когато движението на плода се задържа, това не е задължителна причина да увреждане на желанието по-късно да се наблюдава жив обект. По-скоро разстройства в аутистичния спектър се развиват в резултат на смущения във функционирането на ацетилхолиновите рецептори, а една от причините за тях може да бъде натрупаването на неоникотиноидни молекули във водата и околната среда.

Особено безпокойство буди имидаклопридът, който е сред най-широко използваните неоникотиноидни инсектициди. Ако по време на бременността майката е изложена на въздействието му от околната среда, дори при много ниски концентрации той може да доведе до забавяне в развитието на новородените.

>>>Научен пробив: Мозаечни мутации могат да отключат разстройство от аутистичния спектър

Един от основните изводи на учените е, че подобното на аутизъм поведенческо увреждане при пилетата предполага молекулярен път на патогенезата.

Предстоят още множество изследвания. Резултатите от проучването са публикувани в списанието Cerebral Cortex Communications.

Защо пилета

Разстройствата в аутистичния спектър са част от групата увреждания, които се дължат на нетипичното развитие на мозъка, припомнят неврофизиолозите и уточняват, че аутистите имат затруднения особено по отношение на комуникацията, взаимодействието и социалната адаптация.

До момента има множество хипотези за причините, водещи до аутизъм, но те не са достатъчни, за да има яснота по темата. От значение при провеждането на различните изследвания е, животинските модели да бъдат подходящи за установяването на причините за ASD.

Изследването на японските и италиански учени установява със сигурност предимствата при използването на пилета. На първо място то се дължи на фенотипното сходство между тях и хората. Освен това яйценосната им природа позволява бърз и прецизен скрининг на рисковите химикали.

За да се разкрият обаче истинските прилики между птиците и хората, е необходимо засегната та област да бъде разгледана от гледна точка на еволюционната невробиология.