Свински бъбрек, трансплантиран на мъж в мозъчна смърт, работи 32 дни

Екипът, осъществил трансплантацията на генетично модифициран свински бъбрек на изпадналия в мозъчна смърт 57-годишен Морис Милър, съобщава, че бъбрекът функционира нормално в продължение на 32 дни. Наблюдението ще продължи още един месец.

Трансплантацията

Проф. Робърт Монтгомъри, ръководител на Катедрата по хирургия и директор на Института по трансплантации в медицинския център NYU Langone Health към Университета в Ню Йорк, и неговият екип извършват трансплантацията на 14 юли 2023 г. Това е петата ксенотрансплантация, осъществена в нюйоркската болница.

>>> В Ню Йорк успешно трансплантираха генномодифициран бъбрек от прасе на починал човек

Най-важното преди да бъде извършена трансплантацията е животинският орган да бъде модифициран по начин, който няма да позволи отхвърлянето му, което се случва обикновено минути след като органът от животно бъде свързан с кръвоносната система на човека.

Затова екипът премахва гена, които кодира биомолекулата, известна като алфа-гал, която е отговорна за отхвърлянето на органите. Освен модифицирания свински бъбрек хирурзите трансплантират и тимусната жлеза. Нея вграждат под външния слой на бъбрека, защото от една страна комбинацията от модификации предотвратява отхвърлянето на органа и запазва бъбречната функция, а от друга тимусната жлеза е отговорна за обучението на имунната система.

„Тимусната жлеза е мястото, където имунната ни система съзрява, научава се да разпознава собствените си и да отхвърля чуждите протеини. Трансплантацията на тимуса позволява на новите, развиващи се в тялото клетки да се научат да разпознават антигените на прасето като свои собствени, което ще намали риска от отхвърляне“, разяснява по време на пресконференцията трансплантационният хирург д-р Адам Гриземер.

За да бъде гарантирано, че бъбречната функция в тялото се поддържа единствено от органа на прасето, екипът отстранява бъбреци на мъжа.

След това медиците присаждат свинския бъбрек, който веднага започва да произвежда урина и няма никакви индикации, че тялото на мъжа ще го отхвърли.

През цялото време сърцето на мъжа се поддържа.

Редовно се правят биопсии, за да се следи състоянието на бъбрека. Нивата на креатинина - естествен отпадъчен продукт и индикатор за бъбречната функция, са в оптималния диапазон през цялото време.

„Това, което наблюдаваме показва, че един свински бъбрек, при това само с една генетична модификация и без употребата на експериментални лекарства, може да замени функцията на човешкия бъбрек най-малко за 32 дни и да не бъде отхвърлен“, заявява проф. Монтгомъри.

>>> Генетично подбрано бебе става донор на сестра си и я спасява от сърповидно-клетъчна анемия

В настоящата операция са използвани бъбрек и тимусна жлеза от прасе GalSafe, одобрено от Американската агенция по храните и лекарствата през 2020-а.

Морис Милър

Морис Милър е на 57 години. Всичко започва в края на един работен ден, когато мъжът усеща силно главоболие и световъртеж. По-късно го намират припаднал в банята. В болницата установяват, че има тумор в дясната половина на мозъка, който е широк осем сантиметра. Тестовете показват, че става дума за една от най-агресивните форми на рак, тъй като туморът е глиобластом. Правят му биопсия, а след това и скенер, който показва, че има кръвоизлив в мозъка.

Морис Милър така и не се събужда.

Близките му дават съгласието си за процедурата. Както споделя сестра му: „Горда съм, че брат ми участва в тази историческа трансплантация“. Мери Милър – Дъф разказва още, че брат й е бил мил и всеотдаен, обичащ живота и от хората, които винаги подават ръка за помощ. „Напълно му подхожда и в смъртта си да помогне на толкова много хора в нужда чрез тази новаторска медицинска операция.“

Ксенотрансплантациите – голямата стъпка напред и надежда за хиляди нуждаещи се

Само в САЩ за трансплантация чакат над 100 000 души. Най-много са в листата за бъбрек – 88 000, като в същото време почти 808 000 са в крайния стадий на остро бъбречно заболяване.

През 2022 г. трансплантация на бъбреците е извършена на 26 000 американци.

„Твърде много хора умират, защото няма органи. Вярвам, че ксенотрансплантацията е начинът да променим това“, убеден е проф. Монтгомъри, който освен специалист по ксенотрансплантациите е и човек, на когото е трансплантирано сърце през 2018 г.

Настоящата операция е част от голямо проучване, което е одобрено от Надзорния съвет по изследователска етика в NYU Langone и след консултация с Министерството на здравеопазването на щата Ню Йорк.

Според ръководителите на проучването то може да спаси много хора в бъдеще.

>>> Първата изцяло роботизирана белодробна трансплантация извършват в Испания

Ксенотрансплантацията, извършена през юли 2023-а, дава безспорно големи надежди. До момента проф. Робърт Монгомъри, който осъществява първата в света трансплантация на свински бъбрек в починал човек, и екипът му са осъществили още четири опита за присаждане.

При сегашната ксенотрансплантация е модифициран само един ген на свинския бъбрек за разлика от предишните, които са с по 10 генетични модификации.

„Сега събрахме повече доказателства и показваме, че поне в бъбреците елиминирането единствено на гена, който предизвиква бързо отхвърляне, може да бъде достатъчно, за да се управлява успешно трансплантацията заедно с клинично одобрени имуносупресивни лекарства“, коментира проф. Монтгомъри.

Екипът използва стандартни лекарства за имуносупресия при трансплантация, които са комбинирани с подобрен цитомегаловирус (pCMV) в донорското прасе, за да бъде гарантирана безопасността. Последните проучвания показват, че pCMV може да повлияе върху работата на органите и да предизвика органна недостатъчност.

След 32 дни pCMV не е открит, а медиците наблюдават внимателно още свинския ендогенен ретровирус (PERV) и още шест вируса.

Проф. Монтгомъри обобщава така резултатите до момента: „Смятаме, че използването на органи от прасе, което вече и от Американската агенция по храните и лекарствата определят като безопасно, и всичко, което до момента сме открили в нашите изследвания за ксенотрансплантацията, ни доближават до фазата на клиничното изпитване. Знаем, че това има потенциала да спаси хиляди човешки живота, но искаме да осигурим максимална безопасност и грижа“.