СЗО актуализира насоките за ваксинация срещу COVID-19

Консултативната група експерти по имунизация (SAGE) на Световната здравна организация (СЗО) актуализира насоките за ваксинация срещу COVID-19. Променената ситуация в света три години след началото на пандемията, по-ниският брой на заразените, последните варианти на вируса и повишеният имунитет на хората в резултат както на ваксините, така и на преболедуването, са в основата на промените.

Новите насоки за ваксинацията срещу COVID-19

По време на срещата на Стратегическата консултативна група експертите преразглеждат така наречената пътна карта на приоритетите, посветена на ваксините срещу COVID-19.

Както подчертава председателката на SAGE д-р Хана Нохайнек: „Промените се налагат, за да бъде отразено, че голяма част от населението е или ваксинирано, или е било заразено с вируса SARS-CoV-2, или и двете. В актуализираната пътна карта отново се подчертава колко е важно изложените на риск от тежко заболяване, а това са най-вече възрастните и хората с множество съпътстващи заболявания, да се ваксинират.“

Д-р Нохайнек уточнява, че във всяка една от държавите ситуацията е различни и специфична, затова те трябва да се съобразят точно с това, когато решават дали да продължат ваксинирането на групите с нисък риск каквито са здравите деца и юношите, например. „В никакъв случай обаче не бива да се правят компромиси с другите ваксини, които са изключително важни за здравето в тази възрастова група“, категорична е специалистката по инфекциозни болести и ваксини.

>>>Актуализираните ваксини срещу COVID-19

Три са приоритетните групи по отношение на ваксинацията срещу COVID-19 – висока, средна и ниска. Те са определени според това дали заболяването крие риск от тежко протичане и смърт и отчитат още ефективността на ваксината, начините, по които тя бива приемана от населението и не на последно място доколко са оправдани разходите за ваксинацията.

• Висок приоритет: в тази група се включват най-възрастните, хората със сериозни съпътстващи заболявания, например, сърдечносъдови, диабет, както и живеещите с ХИВ и преживелите трансплантации, бременните и здравните работници на първа линия.

За тази група експертите от комисията препоръчват да се направи бустерна доза шест или 12 месеца след последната поставена доза. Времето се определя от възрастта и имунокомпрометиращите състояния.

• Среден приоритет: включват се здрави хора под 60 години и деца и юноши със съпътстващи заболявания. На тях могат да бъдат постави първи бустерни дози, а ако не са ваксинирани могат да го направят. Допълнителните бустери са напълно безопасни за тази група, но не се препоръчват.
• Нисък приоритет: здрави деца и юноши на възраст от 6 месеца до 17 години. Първичната и бустерната дози са безопасни и ефективни за тази възрастова група.

В същото време от SAGE смятат, че ваксинацията за тях не е необходима, защото рискът от усложнения след заразяването е твърде нисък. Експертите подчертават, че въздействието върху общественото здраве от ваксинирането на здрави деца и тийнейджъри е много по-ниско в сравнение с установените с години ползи от традиционните и основни ваксини за деца, като например, тези срещу морбили, пневмония или ротавирус.

Държавите, които са създали правила за допълнителни бустери, е добре да направят оценка на нуждите си в настоящия момент като се съобразят с броя на заразените и с тежестта, с която протича болестта от една страна, а от друга с това доколко е реален ефектът от направените разходи.

Другите теми

Консултативната група по имунизации на СЗО обсъжда и други важни въпроси на заседанието си, сред коитоваксините срещу детския паралич, морбили, туберкулоза и малария.

Ваксина срещу детския паралич

След като оценяват данните за новата орална полиомиелитна ваксина тип 2 срещу детския паралич, учените препоръчват да бъде предпочетена за използване срещу поиломиелит тип 2 (cVDPV2). За да може нивата на имунитета да се повишат бързо в труднодостъпните или в зоните на конфликти, експертите съветват интервалът между ваксинацията да не е обичайният от 1 месец, а да бъде само една седмица.

Ваксина срещу морбили

Огнищата на морбили се увеличават сериозно, а това, според екипа на СЗО, е поредното доказателство за изключително негативното влияние на пандемията от COVID-19 върху рутинната имунизация в целия свят. Например, през 2021 г. 25 000 000 деца не са имунизирани. СЗО отчита, че тогава е и най-ниското ниво на ваксинация срещу морбили през последните 13 години.

Увеличаването на случаите продължава и през 2022 г. Здравните експерти установяват, че качеството на наблюдението е понижено сериозно в световен мащаб по време на пандемията. Сред сериозните проблеми са трудната доставка на ваксини в страни, където има конфликти, неадекватното финансиране и слабите здравните системи.

>>>Почти 40 000 000 деца в света са пропуснали ваксинацията срещу морбили

За да се преодолее изоставането екипът предлага да се преразгледа въпросът за възрастта, до която може да се поставя ваксина срещу морбили, да се ускори разработването и използването на новите технологии както и да бъдат разгледани и анализирани доказателствата при ваксинирането на бебета под шест месеца и по време на бременност.

Ваксина срещу туберкулоза

Възможно е до три години няколко ваксини срещу туберкулоза да получат разрешение.

>>>Първата фаза от клиничното изпитване на ваксина срещу туберкулоза приключи успешно

Това е важен въпрос, защото е нужна ваксина, която да предотврати заболяването. Според SAGE един от обещаващите кандидати за ваксина срещу туберкулоза е M72/ASO1E.

Ваксина срещу малария

Въвеждането на ваксината срещу малария RTS,S е намалило значително тежките форми на болестта и смъртността сред децата, констатират още специалистите.

>>>Световната здравна организация одобри първата в света ваксина срещу малария

В същото време става ясно, че търсенето е голямо, но предлагането е много ограничено.