10 ноември 2021 г.: COVID болни уринират в кашони във видинска болница - истина или провокация

COVID отделение в българска болница. Видео показва картина, която граничи с абсурда. Социалните мрежи врат и кипят. Хората сипят заплахи към медицинския персонал и болницата, възмутени и ядосани са.

Видеото от Видин – усещане за „дежа вю“

Кадрите са от COVID отделението във видинската болница. Виждаме коридор, кашони, гол мъж, който уринира в един от тях, стая с празни легла, друга, в която мъж, също гол, е седнал на леглото. Чуваме гласа на мъжа зад камерата, който постоянно пита дали има медицински персонал.

Клипът провокира стотици коментари и реакции. Извън емоциите повечето констатират, че в много от лечебните заведения у нас картината е подобна.

По-късно репортаж по Нова телевизия открехва леко завесата. Заместник-директорът на болницата във Видин, където е заснето видеото, твърди, че това е провокация. Голият мъж е не само с пневмония, но и с мозъчни проблеми и несъзнателно уринира в кашон, където се изхвърлят отпадъци. Прави го не за първи път. Според д-р Богдан Томов видеото е заснето преди 20 дни в абсолютно нарушение на всички правила. Авторът му е използвал момента, когато е организиран зелен коридор, за да бъдат направени изследвания на болните.

Ако приемем за истина казаното от д-р Томов, идва ред на няколко въпроса.

Преди това обаче е добре да припомним, че кадрите от коридора на видинската напомнят за показаните преди време от търновската болница, в чието COVID отделение хората бяха заключвани, не можеха да излизат и уринираха в пластмасови бутилки. „Дежа вю“ като повечето катастрофални ситуации в здравеопасната ни система, както я нарича от няколко години медицинската сестра и председател на Асоциацията на българските медицински сестри Мая Илиева.

И точно заради тези повтарящи се и до болка познати кадри реакцията на хората е яростна.

Въпросите

Въпреки че клипът е заснет неправомерно и е с давност от над две седмици, въпросите, които поставя са важни.

Първият от тях е как въобще е възможно някой да влезе в COVID отделение. Напълно свободно, без проблеми. Това навсякъде ли може да се случи? Надяваме се, не.

Защо отделението изглежда сякаш през него е преминал тайфун? И така ли е в други болници?

Отговорите и на двата въпроса са свързани с начина, по който работи здравната ни система, поставена не само под натиска на COVID-19, но и на десетилетия, в които бива унищожавана и съсипвана.

Години, в които всяко следващо правителство започваше всичко отначало. Години на безхаберие, замитане на проблемите под килима, на пренебрежение както към медицинските служители, така и към пациентите. Години, в които доверието към лекаря бавно и за съжаление неотклонно се разграждаше на съставните си части.

Днес, в кризата COVID-19, то се е разпаднало. Няма го точно сега, когато е толкова важно да присъства. Защото стана ясно, че точно доверието в лекаря, в системата, в хората, управляващи кризата, е в основата на справянето с нея. То е, което прави възможна ваксинацията, спазването на правилата и наложените мерки. То е, което дава надежда на обществото, че ще се справи.

Как е у нас

Всяко действие на управляващите бива подлагано на съмнение, яростна критика, противопоставяне и детайлна дисекция, която най-често кара хората да смятат, че нищо не е такова, каквото изглежда или каквото се опитват да им го представят.

От началото на кризата COVID-19 обществото ни е разделено. Двете страни са яростни и непримирими. Напълно неспособни да водят диалог. Дори в името на живота. А това е страшно. Защото, когато дори инстинктът за самосъхранение не работи, очевидно се е задействал механизмът за самоунищожение.

В подобна отровна среда виреят напълно свободно всички възможни конспиративни теории, които сякаш дават отговор на всички възможни страхове.

COVID-19 не успя да ни обедини, напротив, разделителната линия стана още по-дълбока. За съжаление не издържахме като общество теста за солидарност, съпричастност, отговорност, грижа за най-уязвимите. Виждаме пропастта, към която летим, но чернотата и дълбината й не са в състояние да ни накарат да спрем. Сгромолясваме се.

И все пак докато летим шеметно надолу, изгубили връзка помежду си, изплашени, наранени и самотни, във всеки от нас се прокрадва искрица светлина и надежда.

Тя идва от всички онези личности, които от началото на кризата до днес са истински посланици на доброто и милостта. Които впрегнаха сили и енергия в името на живота. Като фондация „За доброто“, например. Кремена Кунева, която днес я оглавява, сподели в началото, когато инициативата стартира, че доброто е заразно. И сега, две години по-късно, тя и стотиците до нея доказаха, че то наистина е заразно и е истинската нишка, която може да спре пропадането ни надолу. Стига да му повярваме.