Д-р Йосиф Димитров: Ако бебето се бави, спрете цигарите и намалете теглото с няколко килограма

Д-р Йосиф Димитров е роден в Гоце Делчев. Завършва медицина в Санкт Петербург. Работи като главен асистент в Университетската гинекологична болница “Майчин дом” в клиниката по фетална медицина. Има над 30 публикации в наши и международни списания. Председател е на Българската асоциация по стерилитет и репродуктивно здраве. Д-р Йосиф Димитров е един от четиримата гинеколози в страната, създатели на първите бебета ин витро, които се раждат през 1988 г. По-късно изгражда в София собствен ин витро център.

Д-р Димитров, обаждат ли ви се децата, родени ин витро с ваша помощ?

О, те са много и част от тях се обаждат. Обикновено това става по повод на някои празници, децата идват с майките. Пращат ми и снимки за рождени дни.

А за времето, откакто се занимавате с асистирана репродукция, на колко семейства сте помогнали да имат деца?

Не мога точно да кажа, но са се родили над 5000 бебета. Когато се родиха първите две през 1988 г., нашият екип получи заповед от Атанас Малеев, брат на жената на Тодор Живков, който беше директор на Медицинската академия, да продължим работата си в тази насока и ние бяхме преместени в АГ болницата “Майчин дом” в София. Дотогава работехме в гинекологичната секция на Института по ендокринология в столицата. Първите бебета ин витро бяха голям успех за страната ни и оттогава ние непрекъснато се квалифицираме, следим новостите и сме много щастливи, когато има успех.

В жертва ли се превръща жената, търсеща помощ за ин витро забременяване? Защо като че ли първо в нея се търси причината за липсата на дете?

В никакъв случай жената не е жертва и не бива да бъде осъждана от близките и обществото. Този патриархален модел на поведение трябва да се разчупи най-вече в семейството. Когато започнем да търсим причините за проблемното забременяване в една двойка, първо изследваме мъжа. Практиката е показала, че обикновено причините за безплодието се разпределят по равно между мъжа и жената. Има случаи, когато мъжете много трудно се подлагат на изследване и смятат, че е изключено те да са причина за стерилитета.

В центровете лекувате ли безплодието или започвате веднага с ин витро?

Прилагаме ин витро само в краен случай. Методът е решение едва за 20 процента от двойките без деца. Никога не започваме с ин витро. Първо лекуваме безплодието. Стерилитетът е проблем за около 15 процента от хората в развитите страни и у нас положението не е по-различно. Тази диагноза обаче не се поставя с лека ръка. Едва след 12 месеца на неуспешни опити за забременяване може да се говори за стерилитет. Веднага след това трябва да се търси специализирана медицинска помощ. Размотаването на двойките между докторите може да забави зачеването.

Има случаи, когато жени са лекувани за стерилитет повече от 10 г. и са съветвани да не спират да опитват да забременеят. Така годините минават и възможностите намаляват. В тези случаи прибягваме до ин витро. Аз смятам, че 50 г. е пределната възраст за жената за прилагане на асистираната репродукция. Но още след 38-годишна възраст всяко забавяне намалява шансовете за забременяване, дори с ин витро.

Сега в повечето градове няма специализирани кабинети за лечение на безплодие. Жените трябва да знаят, че ин витро центровете в момента играят ролята на тези кабинети. Може да не се стигне до ин витро оплождане и лечение. Понякога е необходимо само да се определят дните, когато може да стане оплождане. Това ние откриваме само в рамките на един месец, като проследим овулацията. Правят се няколко ултразвукови и хормонални изследвания. Фертилните дни в месеца са само два или три, през останалото време сексът е за удоволствие. Сега продават и тестове, които всяка жена може да приложи у дома, за да разбере кога би могла да забременее.

А какви са причините за стерилитета?

Жената може да има гинекологични заболявания, които трябва да се лекуват. Понякога е необходимо тя да отслабне само с 2-3 кг, за да се възстанови овулацията и тя да забременее. Алкохолът, затлъстяването, диабетът и цигарите също пречат на зачеването. Стресът и вредното въздействие на околната среда също са фактори, които трудно обаче могат да бъдат избегнати. Така че, ако бебето се забави повече от 12 месеца, първо спрете цигарите и алкохола, а после намалете теглото с няколко килограма.

Има и чисто медицински причини за стерилитета. Това са липсата на овулация, наличието на запушени или увредени маточни тръби, нарушения на лигавицата на матката или на маточната шийка при жените. При мъжете проблемите са в качеството на сперматозоидите. Честа причина са и полово преносимите заболявания. Едно от тях е хламидията, която може да запуши маточните тръби на жената. Това заболяване протича безсимптомно и го откриваме, едва когато започнем изследвания за стерилитет.

Причината за проблемното забременяване много често се оказва и отлагането на бременността, заради кариерата напр. След 28-годишна възраст яйчникът започва да “старее”. Следователно – намалява и яйчниковият резерв, намаляват и шансовете за зачеване.

Каква е най-подходящата възраст за първото раждане?

22 години. До 28 г. жената трябва да роди второто си дете. Има изключения, когато жени раждат за първи път над 43 г. При жени над 40 г. 90 процента от яйцеклетките вече са увредени. Бременността може да завърши със спонтанен аборт, което е по-добре. Може да се роди бебе в увреждане.

Трябва ли да бъде разрешено у нас сурогатното майчинство?

Аз бих разгледал сурогатното майчинство от три страни. Първата е медицинската. Когато една жена е претърпяла операция и вече няма матка, но има яйчници, от тях могат да се извадят яйцеклетки и те да се оплодят със сперматозоиди от съпруга й. Ясно е, че тази жена няма как да износи едно бебе, защото няма къде. Това може да стане от друга жена.

Но веднага се появяват морално-етични и юридически проблеми в тези отношения и това е втората страна. Сурогатната майка носи чуждото дете 9 месеца, но тя може да си го поиска после. Има случаи в Канада, където след години сурогатната майка си иска детето и то отива при нея. Каква травма е това за биологичното семейство?

Третата страна е необходимостта заместващата майка да спазва режим по време на бременността, да не пие и пуши, да не употребява наркотици. Гаранция за това няма. Така че, преди да се узакони сурогатното майчинство у нас, трябва да се вземат предвид всички добри страни и негативи и да се реши дали си струва тази легализация. Защото е много малък броят на жените, които се нуждаят от сурогатни майки, за да имат деца.

Колко клиники в страната се занимават с асистирана репродукция и има ли злоупотреби с парите на фонда “Ин витро”, който финансира самите процедури при семействата без деца?

Всичките 28 центъра за ин витро са лицензирани и се контролират строго от Агенцията за трансплантация. Фондът “Ин витро” наложи на клиниките критерий от 20 процента успеваемост на асистираната репродукция. Който не го постигне, няма да получи финансиране. Засега няма отпаднали, не са открити и злоупотреби. Но все пак при ин витро оплождане ние постигаме от 20 до 30 % успеваемост. За останалите 70-80 % стерилни семейства неуспехът е 100 %.

А как ще коментирате намесата на църквата в асистираната репродукция?

Вижте, спуква се апендиксът на едно момиче и вследствие на операцията се запушват маточните тръби. Случва се и това. За нея шансът да забременее е ин витро. С какво е виновно тогава това момиче пред бога, че иска да стане майка? Всъщност църквата се коригира по отношение на ин витро забременяването, но с известни уговорки. Господ обича децата и смятам, че ние, лекарите, не правим с ин витро небогоугодни дела.