Магдалена Абаджиева: Да не спускаме черните знамена върху българското училище на 15 септември

Тя е езиковед, главен асистент в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ към БАН. Освен доктор по филология и прецизен и вдъхновен изследовател на езика ни, тя е и майка. Заедно с децата си минава като хиляди българи през онлайн обучението, резултат от пандемията от COVID-19, и вижда с очите си пораженията, които то нанася. Признава, че не от вчера говори за пагубното му въздействие върху децата. Поредната година, в която то вероятно ще се случи, прелива чашата на търпението й. Тя е Магдалена Абаджиева и към призива й училището да бъде запазено като средище на децата са се присъединили над 4000 души до момента – специалисти, родители, учители. Вече е създадено Гражданското обединение „Да запазим училището като средище за децата“ и група в социалните мрежи, изпратено е и отворено писмо до председателя на НС, премиера, президента, омбудсмана, министрите на здравеопазването и образованието, председателите на всички парламентарни групи и на няколко комисии в парламента.

Искането е едно: да не се допусне дистанционно обучение през новата учебна 2021 – 2022 г.

Да не спускаме черните знамена над българското училище и да не превръщаме първия учебен ден в ден на траур за българското образование, призовава Магдалена Абаджиева. Надява се, че гласът им ще бъде чут. Ако това не се случи, ще протестират. И ще бъдат хиляди, казва пазителката на думите, защото хората са гневни!

Г-жо Абаджиева, в кратки срокове успяхте да създадете гражданско обединение и групата „Да запазим училището като средище за децата“ , както и да изпратите отворено писмо до управляващите, в което настоявате обучението през новата 2021 – 2022 г. да бъде присъствено. Как успяхте толкова бързо да се организирате и защо?

Причината е ясна. Искам да напомня, че като личност винаги съм била активна. Не пиша и не говоря от два-три дни по темата за дистанционното обучение. Аз съм специалист езиковед, утвърдено име в научните среди, но и като гражданин никога не съм се притеснявала да изразявам позициите си с публикации и участия в медиите.

Предстои да се учи дистанционно трета година, според мен това е прекалено и вредите върху децата ще бъдат много сериозни, ако и тази година това се допусне. Видях, че изявленията ми няма да имат това въздействие и защото нямаше реакция миналата година, призовах мои колеги – учени, езиковеди, да се обединим срещу поредното затваряне на българските училища. Много бързо се случи всичко сега. Последва вълна от реакции и подкрепа и се присъединиха много колеги, учители, родители. Важно е да кажа, че останалите групи в социалните мрежи като „Родители срещу безопасно образование“ например, съществуващи от доста време, имат по-малко членове от нашата група, която се казва „Да запазим училището като средище за децата“, което е показателно, че в преобладаващата си част обществото ни иска децата да учат в училище – там, където им е мястото. Написахме отворено писмо, какъвто беше моят първоначален призив: да се обърнем към институциите с мотиви и с изразената готовност, че ако отново се случи обучение онлайн, ние ще протестираме. Писмото е изпратено, виждам, че много медии го публикуват. Вече над 4000 души са се подписали под него. Мисля, че това говори само по себе си.

Освен учен и обществена фигура вие сте и родител, нали?

Да, и това беше един от важните ми мотиви. Имам две деца в училищна възраст. На голямото ми дете предстои да бъде в 8-ми клас, след като премина тежка подготовка за кандидатстване след 7-ми клас в условията на компютърен учител. Знам какво струваше това на мен и на детето ми. Сега виждам голямото му притеснение, психическия срив, че няма да бъде в училището, към което е вървяло две години и за което наистина е работило.

И като се говори кой как работи и колко сме работни всички, не се ли запитват управляващите, децата колко са работили през тези две години и колко много са искали да вървят напред. Как ще се случи това? Предстои нова учебна година, с нови съученици, училища и преподаватели за много деца. Ами децата в 5-ти клас, на които ще бъдат въведени нови учебни предмети, други учители? Как така е възможно изведнъж детето да е работило толкова много, защото съм виждала как до 11:00-12:00 часа вечер се чете и се решават задачи, и изведнъж да му се каже: „Няма да можеш да си видиш училището, отново си стой вкъщи!“ Това е престъпление според мен. Тук вече нещата са много сериозни.

Според Вас какви са най-тежките поражения върху децата в резултат на онлайн обучението?

Умственото им състояние и нагласата им към живота се сриват по този начин. Психическите поражения са едно, но тук вече говорим наистина за отказ да се живее по този начин. Това дава сериозни отражения върху децата. За тях това, което се случва, е наистина война. Насилие срещу децата е, казвам го най-отговорно.

Освен това да погледнем физическото им здраве. Как се седи вкъщи от сутрин до вечер без спорт? Имаше само индивидуални уроци. Лекарите казват колко е полезно катеренето за децата, за да се развиват. Знаете ли, че един час индивидуални уроци за две деца за катерене, защото нямаше как по групи да спортуват, струва 65 лв.? Кой може да си го позволи? А те имат нужда да спортуват наистина активно, за тяхното здраве става дума. Да не говорим за пораженията върху зрението, за гръбначните изкривявания, пристрастяването към електронните устройства, интелектуалното им развитие. Не искам и да си помисля какво ще стане, ако продължаваме по този начин.

Министърът на образование твърди, че правят всичко по силите си обучението да бъде присъствено.

Как? Той хубаво го твърди, но аз не виждам как. Летните месеци не доказаха, че се работи в тази посока. Според мен беше ясно още преди летният сезон да започне, че ще бъдат прежалени отново децата.

Министър Денков заяви още, че се опитват да намерят баланс между присъственото обучение и грижата за живота и здравето на учениците и учителите.

Ето тук стигаме наистина до един сериозен езиков въпрос – какво стои като значение зад думите "живот" и "здраве". Смятам, че когато децата са затворени, това всъщност унищожава живота и здравето им, а те казват, че ако учат присъствено, това ги поставя в риск.

Какво разбираме и какво стои като значение зад тези две думи? А като се замислим колко други фактори ни поставят в риск ежедневно. Отново ще дойде ноември и цяла зима София ще бъде градът в Европа с най-мръсен въздух? Тук не става ли дума за здраве? А това, че липсва контрол върху храните? От години нямам вяра какво купувам, какво слагам на масата.

И изведнъж се появяват и казват: „Ние много мислим за вашето здраве и за здравето на децата“. Това ми звучи като подигравка. Малко се отклоних от темата, но за мен здравословната среда за децата е да бъдат заедно в клас.

Това е повече от ясно. Въпросът е как може да въздейства гражданското общество върху хората, които взимат решения?

Знаете ли, много исках да не се стига дотук, защото имам достатъчно много работа да чета, да пиша статии, книги, да продължа с наблюденията си върху българския език. Сега съм принудена и наистина притисната да изляза на фронта, на първа линия – ето едно словосъчетание, което много се използва, та аз сега съм на първа линия, за да защитя собственото си дете и училището като средище и духовен център.

Това не е моя работа, аз не искам да бъда в тази си роля. Не биваше да влизаме в ролята на управляващи, на експерти и да ни питат как мислим, че трябва да се реши проблемът и какви мерки да вземем. Не аз трябва да мисля, има си хора и всеки на работното си място да си върши работата. Така, както аз съм писала и учила години наред и продължавам, нека и тези, от които зависи и които сме избрали, да са помислили. Досега хиляда пъти трябваше да са го направили.

Моето единствено решение в момента е да се гневя и да протестирам – така може гражданското общество да въздейства. Разбира се, мога да кажа като експерт, ако бъда попитана, как се отразява обучението онлайн по български език на способностите на децата. Защото имам знанията и винаги съм откликвала, както и винаги съм работила затова да се ограмотява обществото от езикова гледна точка.

Сега ситуацията е много притеснителна.

15 септември е пред нас, а ние нищо не сме направили за това да не слагаме пак черните знамена върху българските училища. Тази година 15 септември ще е ден на национален траур за отмирането на българското образование. Това ще е краят, ако продължава по този начин. Защото продължи дълго, много са напластяванията. Трудно ще върнем нещата назад.

В отвореното писмо заявявате готовност да дискутирате с управляващи, институции и експерти как да бъде осигурено присъственото обучение. Дали някой Ви е потърсил до момента?

Не, никой, дори от министерството, въпреки че сме оставили координати за обратна връзка. Предполагам, че ще се включат и още хора, които да предложат решение, но на мен ми се струва прекалено късно тепърва да се мисли. Вчера съседско дете се върна от Англия и казва, че там вече от много месеци се подготвят за присъствена учебна година и учениците ще бъдат в клас. Вероятно ваксините са помощно средство, но там е говорено много по темата, разяснено е, има достатъчно информация. Тук, при нас, и това не се направи както трябва. Хората се страхуват да си сложат ваксини и не се работи в тази посока. Да им се обяснят ползите, рисковете. Навлизам в друга тема, но не може всички да бъдем лекари и експерти. Нека да не си смесваме ролите. Искам да съм на моето място като езиковед и да работя.

Права сте, че един от големите ни проблеми е липсата на вяра в институциите. Дали не започна и разрушаването на иначе традиционната вяра на българина в учителя и неговата мисия?

Личното ми впечатление е, че напротив, трудността през която премина обществото, скрепи връзките между родители и учители. Вижда се, че учителят е много важна личност в развитието на всяко дете.

Категорична сте, че онлайн обучението е изключително сериозна заплаха за децата и образованието им?

Да, заплаха е. Трябва много, много бързо да се предприеме нещо, за да не бъде допуснато. Пак ще кажа, че училището е духовен център, много важно място за децата. Не може да пренесем всичко в къщите си – и църквите, и училищата. Нали като се молим, отиваме в храма, специално построен за това със символиката си и образите, които гледаме. Същото е в училище – с портретите по стените, да влезеш и видиш къде стоиш, кой ще седне до теб, на кого можеш да се опреш, кого да попиташ и погледнеш в очите, на кого да хванеш ръката. Как е възможно да не се отчита, че не може домовете ни да се превърнат във всичко. Къщите са си къщи, училището е средище и трябва да го запазим!

Казвате, че ако няма реакция, ще протестирате.

Да, ще протестираме. Аз виждам какво се случва. Това е едно огромно множество, което наистина ще излезе на улици и площади. Родителите, учителите, специалистите не искат друго освен присъствено обучение. До протест ще се стигне, убедена съм в това. Хората са гневни.