Дисрегулацията на желязото е рисков фактор за продължителен COVID

Акценти

Проблемите с нивата на желязо в кръвта и способността на човешкото тяло да регулира важното хранително вещество в резултат на инфекция със SARS-CoV-2 е възможно да са ключов фактор за продължителен COVID, сочи проучване на учени от Института по терапевтична имунология и инфекциозни болести към Университета в Кеймбридж. Констатациите, публикувани в Nature Immunology, не само посочват възможните начини за предотвратяване или лечение на състоянието, но могат и да обяснят защо симптоми, подобни на тези на продължителен COVID, често се наблюдават и при редица поствирусни състояния и хронични възпаления.

Въпреки че оценките са променливи, до трима от 10 души, заразени със SARS-CoV-2, могат да проявят продължителни симптоми, включително умора, задух, мускулни болки и мозъчна мъгла (проблеми с паметта и концентрацията). От началото на пандемията до март 2023 г. приблизително 1,9 милиона души само в Обединеното кралство са се сблъскали с продължителен COVID.

>>> Кои са факторите, които повишават риска от продължителен COVID

Проучването

Няколко месеца след началото на пандемията от COVID-19 изследователи от Университета в Кеймбридж започват да набират хора, дали положителен тест за вируса, за сформиране на специална група. В нея са включени както пациенти, приети в лечебни заведения, така и асимптоматичен здравен персонал, идентифициран чрез рутинен скрининг.

В течение на една година участниците предоставят кръвни проби, което позволява на изследователите да наблюдават промените, които настъпват след инфекцията. Тъй като е доказано, че значителен брой пациенти продължават да имат симптоми дълъг период от време, учените използват пробите, за да проучат дали промени в кръвта корелират с тяхното по-късно състояние.

За целите на проучването изследователите анализират кръвни проби от 214 пациенти, от които 45% съобщават за симптоми с продължителност между три и десет месеца.

„След като наехме група от хора със SARS-CoV-2 в началото на пандемията, анализът на няколко кръвни проби и клиничната информация, събрана за период от 12 месеца, се оказаха безценни, давайки ни важна и неочаквана идея защо за някои хора първоначалната инфекция е последвана от месеци на постоянни симптоми.“, коментира проф. Кен Смит.

Ниски нива на желязо в кръвта

По време на проучването екипът открива, че две седмици след инфекция със SARS-CoV-2 се наблюдават продължаващо възпаление – естествена част от имунния отговор – и ниски нива на желязо в кръвта*.

Ранната дисрегулация на желязото е характерна за групата с продължителни симптоми, независимо от възраст, пол и първоначална тежест на инфекцията. Това предполага възможно въздействие върху процеса на възстановяване дори при тези, които са били с нисък риск от тежка форма на COVID-19 и не са се нуждаели от хоспитализация.

„Нивата на желязото и начинът, по който тялото го регулира, бяха нарушени в началото на инфекцията със SARS-CoV-2, което забавя възстановяването, особено при хората, които продължиха да имат симптоми месеци по-късно.“, коментира д-р Ейми Хансън. „Въпреки че видяхме доказателства, че тялото се опитва да коригира ниските нива на желязо и произтичащата от това анемия, произвеждайки повече червени кръвни клетки, продължаващото възпаление успява да забави значително възстановяването.“

Интересното е, че независимо от това, че нивата на желязото са по-ниски по време и след тежък COVID-19, участниците с продължителни симптоми след по-леко протичане на инфекцията показват подобни модели.

Според проф. Хал Дрейксмит от Института по молекулярна медицина към Оксфордския университет дисрегулацията на желязото е често срещано следствие от възпалението и е естествен отговор при инфекция.

„При инфекция тялото реагира, като премахва желязото от кръвния поток. Това ни предпазва от потенциално смъртоносни бактерии, които с помощта на желязото в кръвта растат бързо. Това е еволюционен отговор, който преразпределя желязото в тялото и кръвната плазма се превръща в желязна пустиня.“, коментира проф. Дрейксмит. „Ако обаче това продължи дълго време, желязото, необходимо на червените кръвни клетки, намалява, което води до затруднения в транспортирането на кислород, засягайки метаболизма и производството на енергия. По този начин защитният механизъм се превръща в сериозен проблем.“

Констатациите могат да помогнат да се обясни защо умората е често срещана при продължителен COVID, както и при няколко други поствирусни синдрома с трайни симптоми, категорични са учените. Също така те са на мнение, че проучването сочи към потенциални начини за предотвратяване или намаляване на въздействието на продължителния COVID чрез коригиране на нарушената регулация на желязото в първите дни на инфекцията, за да се предотвратят неблагоприятни дългосрочни последици за здравето.

*Smith Ken et al. Iron dysregulation and inflammatory stress erythropoiesis associates with long-term outcome of COVID-19. Nature Immunology. 2024.