Дишането оказва влияние върху мозъчната дейност

Успокояващият ефект от дишането в стресови ситуации е концепция, която повечето хора са чували преди. Но дали дишането е нещо повече от физиологичен процес, който извършваме, за да оцелеем? Проф. Мика Алън от Катедрата по клинична медицина на Университета в Орхус, Дания, се доближава една стъпка по-близо до разбирането на участието на дишането в дейността на мозъка.

Откритието

По време на проучването, публикувано в APA PsycNet, изследователите синтезират резултати от редица изследвания, включващи изображения на мозък на гризачи, маймуни и хора, които използват за разработването на нов изчислителен модел, обясняващ как дишането влияе върху мозъка.

„Това, което открихме, е, че при много различни видове задачи и животни, мозъчните ритми са тясно свързани с ритъма на нашето дишане*. Ние сме по-чувствителни към външния свят, когато вдишваме, докато мозъкът се настройва повече, когато издишваме. Това също е в съответствие с начина, по който се използва дишането при някои екстремни спортове. Например професионалните стрелци са обучени да натискат спусъка в края на издишването.“, обяснява Мика Алън.

Проучването предполага, че дишането е нещо повече от физиологичен процес, извършван с цел оцеляване. „Това предполага, че мозъкът и дишането са тясно преплетени по начин, който отива далеч отвъд оцеляването, за да влияе на нашите емоции, внимание и обработка на външния свят. Нашият модел предполага, че има общ механизъм в мозъка, който свързва ритъма на дишане с всичко това.“, казва Алън.

Дишането може да повлияе на психичното здраве

Разбирането как дишането влияе на мозъка и в последствие на настроението, мислите и поведението е важна цел за подобряване на лечението на психични заболявания и дори предотвратяването им.

„Затрудненото дишане е свързано с голямо увеличение на риска от разстройства на настроението като тревожност и депресия. Знаем, че дишането, респираторните заболявания и психичните разстройства са тясно свързани.“, коментира Алън. „Нашето проучване предоставя възможност за лечения, включващи нови начини за пренастройване на ритмите на мозъка и тялото.“

Успокояването чрез дишане е добре познат и използван метод в много традиционни практики като йога и медитация. Настоящото проучване обаче хвърля светлина върху начина, по който това става възможно. Предполага се, че има три пътя в мозъка, които контролират взаимодействието между дишането и мозъчната дейност.

>>> Мотивацията зависи от начина, по който мозъкът реагира на умората

Необходимост от нови изследвания

Проучването на проф. Алън проправя път за нови изследвания, например такива, включващи хора с респираторни или афективни разстройства.

„Имаме различни текущи проекти, които надграждат и тестват различни части от модела, който сме предложили. Провеждаме новаторски изследвания на изображения на човешки мозък, за да се опитаме да разберем как различните видове емоционално и визуално възприятие се влияят от дишането.“, споделя Мика Алън.

Освен това изследователите си сътрудничат с екипа по пулмология в Университетска болница в Орхус, където се използват инструменти, разработени в лаборатория, за да се разбере дали човек, страдащ от продължителен COVID-19, може да има смущения в синхронизирането на дишането и мозъчната дейност.

„Също така бихме искали някой ден да проучим как факторите на начина на живот като стрес, сън и дори дейности като зимно плуване влияят на взаимодействието между дишането и мозъчната дейност. Ние сме много развълнувани да продължим това изследване.“, казва Мика Алън.

* Allen Micah et al. Respiratory rhythms of the predictive mind. APA PsycNet. 2022.