Злоядото дете – как да се справите с придирчивостта към храната

Капризите по време на хранене са нормален етап от детското развитие. Детски нутриционист от университета на Нови Южен Уелс предупреждава обаче, че ако продължат дълго, поведението на злоядото дете може да се превърне в трудно изкореним навик.

Ако предлагате на отрочето си само ястия, които яде, може би ще ви бъде от полза да прочетете съветите на диетолог от университета на Нови Южен Уелс в Сидни, Австралия, как да се справите с проблема със злоядото дете.

Няма строго определена дефиниция кога едно дете е придирчиво към храната, но със сигурност родителите трябва да могат да се справят с подобни капризи. В редки случаи е възможно поведението да е симптом на здравословен проблем, за който никой не подозира.

Д-р Дженифър Коен работи в сферата на детското хранене повече от 15 години, като специализира в хранене на деца с онкологично заболяване. Тя е и майка на две деца – на 6 и 8 години. Коен споделя, че и при двете е наблюдавала такъв период на капризничене по отношение на храната.

Период на забавен растеж между първата и втората година

„Нормално е всяко дете да премине през такава фаза. Около 50% от децата на възраст между 1 и 2 години ще проявяват капризи в даден период. Наричаме го поведенческо придирчиво хранене и според учените обяснението за него е кратко забавяне на растежа. Развитието на децата тогава е основно в ментална насока – говорене, ходене, физическа активност. Предполага се, че точно в тази възраст те нямат нужда от много храна, защото за известно време растежът им се забавя.

Според друга теория между първата и втората година в мозъка на детето постъпва твърде много информация, която трябва да бъде обработена. Това принуждава сензорната система да изключи, за да не се претовари. Тъй като храненето само по себе си също е сензорно изживяване, защото включва вкус, допир, мирис и звук, ако мозъкът е зает с други задачи, то той просто ще пренебрегне ролята на храната и няма да я възприеме като вкусна и интересна, както е било преди.“

Д-р Коен е на мнение, че при децата между 1 и 2 години се наблюдава цялата съвкупност от фактори, които водят до придирчивост в храненето.

Желание за самоутвърждаване на детето

Не бива да се пропуска и желанието на малкото дете да утвърждава себе си и да бъде независимо. На всеки родител вероятно се е случвало да срещне отпор от негова страна, само защото трябва да се облече и обуе. Същото се случва и с храненето.

Не е необичайно в тази възраст да откажат храни и текстури, които преди това са харесвали. За злоядо (капризно по отношение на храната) дете се счита онова дете, което яде по-малко от 20 различни типа храни, или изключва цяла група като например зеленчуци или месо.

Придирчивостта към храната при детето може да се дължи на здравословен проблем

Според д-р Коен родителите трябва да наблюдават състоянието на детето си в два случая: ако то отказва да се храни от мига, когато се въведат твърдите храни, или ако изключи цели групи храни и никога повече не се завърне към тях.

Експертът пояснява още: „Едно дете би трябвало да започне да се храни, или поне да опитва, твърди храни между 4-ия и 6-ия месец, паралелно с пасираните. При други обаче опитите да се въведе храна на парченца завършват с провал. Възможно е детето да я отказва, защото не се е научило да дъвче и преглъща. Причините да не успява да се научи да дъвче и преглъща могат да бъдат най-различни. Някои деца са много чувствителни към миризми и усещания. Те може да отказват да задържат храната в устата си, защото не им е приятна. Ако обаче от самото начало злоядото дете е капризно по време на хранене, е напълно възможно причините да се крият другаде.“

Възможни здравословни причини за капризност към храната

Според детския диетолог около 10% от децата не преодоляват придирчивостта си към храните.

Тя смята, че проблемът може да стане наистина сериозен, ако прерасне в нежелание и дори фобия към храната. Фобията представлява страх от храната и се лекува много трудно. Освен психологическия аспект, тук се намесва и нарушение при сензорните възприятия, за което също е нужно време.

Все пак д-р Коен успокоява родителите, че рядко се случва капризите да възпрепятстват нормалното развитие на детето или да причинят скорбут – сериозно заболяване, резултат от недостатъчен прием на витамин С с храната и твърде ограничена консумация на плодове и зеленчуци.

Обикновено злоядите деца си набавят нужните калории за деня, но не и от разнообразни и полезни източници. Най-често при тях се наблюдава хранителен дефицит. Недостигът на цинк или желязо например може да създаде сериозни проблеми. Също така, ако детето не консумира месо или млечни продукти, то може да развие дефицит на витамин B12.

Експертът по детско хранене споделя наблюденията си, че в повечето случаи педиатрите и диетолозите откриват хранителния дефицит, преди да е станало твърде късно, и предписват на децата хранителни добавки и мултивитамини, с които да го компенсират.

Как да предотвратите детската придирчивост към храните?

Ако искате да сте спокойни, че придирчивостта на детето ви няма да се превърне в навик, може да опитате да приложите някой от съветите по-долу.

• Не е задължително да предлагате пасирана храна

Въведете такава, която е с нехомогенна консистенция или нарязана на удобни за хващане с пръсти парченца. Размерът на парчетата трябва да е колкото една малка хапка, а самите продукти трябва да са меки – плодове или зеленчуци. Бихте могли направо да пропуснете захранването с пюрета или да преминете по-бързо към предлагането на късчета. Със сигурност ще помогнете за правилното развитие на детето си.

• Не прикривайте вкуса на дадена храна

Нека детето опознава различните вкусове и аромати. Не ги смесвайте. Избягвайте например да подслаждате ястия, които смятате, че детето иначе не би харесало. Така ще го научите да предпочита сладките храни. Нека то консумира храни, възможно най-близки до вашите на вкус и като консистенция.

• Не бъдете негативни

Никога не насилвайте детето да яде с думите „Само още една хапка“. Това може да го отблъсне още повече и никога да не прояви само интерес към нея. Избягвайте да определяте също коя храна е здравословна и коя – не, коя е „добра“ и коя – „лоша.“ Не използвайте храната като награда, например „Ако си изядеш зеленчуците, ще получиш десерт.“ Така придавате голямо значение на десерта, а омаловажавате значението на зеленчуците. Поставяте на пиедестал наградата. По принцип придаването на твърде голяма важност на точно определена храна не е правилен подход.

• Предлагайте нови вкусове и текстури

Новите изживявания са нещо хубаво. Редовно предлагайте на детето нов вид храна. Дори да я откаже, може в един момент все пак да я опита и да я хареса.

• Намесете се бързо

Не разчитайте, че детето само ще се справи с проблема. Ако забележите, че се превръща в навик и то продължава да отказва твърди храни, се консултирайте със специалист.

Какво да направите, ако детето вече е капризно по отношение на храненето?

Ако вече сте забелязали, че детето не консумира определени храни или броят на предпочитаните от него храни намалява постепенно, бихте могли да се възползвате от идеите на специалиста.

• Поделете си отговорността.

Вашата задача е да осигурите храна, която смятате, че детето трябва да яде, както и да определите мястото и времето за хранене. Задачата на детето е да реши дали ще я изяде, или не.

• Хранете се семейно.

Много проучвания доказват, че когато родителите се хранят пред децата си, те са по-склонни да консумират същата храна. Семейните събирания около масата са чудесен начин да научите детето на полезни хранителни навици. Ако се храните, когато отрочето ви заяви, че няма да яде сервираното ястие, ще ви бъде по-лесно да игнорирате изказването му.

• Не приготвяйте отделна храна за придирчивото дете.

Никога не приготвяйте отделна храна за детето, но и никога не го оставяйте „да гладува“ при отказ да се храни. Възможно е то наистина да се притеснява да я консумира, а може и наистина да не е способно да я дъвче и преглъща. Уверете се, че във всяко ястие, което поднасяте, има добавена храна, която то харесва. И не забравяйте всеки ден да включвате по нещо ново.

Същото се отнася и за кутиите, които приготвяте за училище.

• Предлагайте новата храна, заедно с традиционната.

Ако сложите непозната за детето храна в чинията му, то може да се потисне. По-добре я сервирайте по средата на масата и му дайте възможност само да избере какво да похапва. Така стресът ще е по-малък, защото няма да се чувства заставено да опита.

• Игра с храната.

Позволете на детето да опита само хапка от новата храна. Може да го оставите да играе с нея, защото това ще му помогне да се отпусне. Може дори да си оближе пръстите накрая.

Ще отнеме време, затова бъдете търпеливи

Д-р Коен смята, че е важно родителите да осъзнаят, че справянето с капризите на злоядото дете по отношение на храната ще отнеме наистина много време.

Заредете се с търпение. Ще извървите заедно дълъг път, докато научите например детето да яде определен зеленчук. Специалистът съветва да си поставяте краткосрочни и малки цели.

Диетологът напомня: „Не забравяйте какво отношение искате да има детето ви към храната, когато порасне. Поощрявайте, а не наказвайте. Никога не използвайте храната като награда, тъй като след години разбирането му за нея би било много погрешно и изкривено. Казвайте на детето си, че храната помага на тялото му да расте и да бъде силно, а на самото него – да се справя с училището или да упражнява любимия си спорт.

Не се притеснявайте, ако откаже храна, защото не е гладно или вече е сито. Да слуша тялото си е от ключово значение както за децата, така и за възрастните.“