Хроничната самота повишава риска от инсулт

Акценти

Самотата е епидемия, която засяга все повече хора. Тя обаче може да увеличи и риска от инсулт, твърдят учени. Техните изчисления показват, че по-възрастните хора, които споделят, че живеят дълго време сами, са с 56% по-силно застрашени от инсулт от останалите.

„Много е важно да следим и оценяваме степента на самота на хората, защото подценяването на нейната роля влошава възможните негативни последици“, пояснява д-р Йении Сох от катедрата по социални и поведенчески науки към Харвардското училище по обществено здраве T.H. Chan.

Изследването на екипа й е публикувано на 24.06.2024 г. в списание eClinicalMedicine. То разглежда данни, събирани в периода 2006 г. – 2018 г. Участниците в него са над 12 хиляди и всички са на възраст над 50 години.

» Самотата е глобален проблем пред общественото здраве

Изчисляване нивото на самота при участниците в проучването

Първата анкета е проведена между 2006 г. и 2008 г. Четири години по-късно в проучването остават близо 9 хиляди доброволци. Те отговарят на въпроси по ревизираната Скала за оценяване на самотата на Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Специалистите поставят две оценки за степента на самота – в началото на проучването и след четири години. Във втората фаза екипът събира информация за случаите на инсулт и анализира данните въз основа на направените оценки за самота.

Хората, които отчитат висока степен на самота и в двата проследявани периода, са значително по-застрашени от инсулт, отколкото онези, които са били самотни само в единия от периодите. Учените смятат, че рискът от инсулт е най-висок, когато човек е живял в самота дълго време.

Д-р Мат Пантел, доцент от катедрата по педиатрия в Калифорнийския университет на Сан Франциско, подчертава, че самотата вече е доказан рисков фактор за развитието на различни заболявания.

Негативни последици от хроничната самота върху здравето

Предишни изследвания свързват самотата и социалната изолация с нарушенията на съня, възпаленията и други проблеми при младите хора и с по-кратката продължителност на живота, безсънието и депресията при възрастните. Според някои специалисти животът в хронична самота повишава риска от сърдечни заболявания, деменция, диабет, развитие на зависимост, самонараняване и склонност към самоубийство при хората в различни възрасти.

Д-р Мантел допълва: „Новото проучване ще помогне на клиничните специалисти да идентифицират най-застрашените от инсулт по степента на самота, в която живеят.“

Самотен или сам

Ако прекарвате често времето си сами, не означава, че сте самотни или че се чувствате самотни. Да си сам означава да общуваш с малко хора, а да си самотен – да се чувстваш изолиран, без значение колко хора има около теб. Учените свързват именно усещането за самота с повишения риск от инсулт.

Д-р Йении Сох определя самотата като субективно преживяване и смята, че е много важно човек да търси помощ, когато се чувства самотен. Според нея лекарите също могат да изиграят важна роля, като проследяват пациентите, които живеят сами, и им препоръчват консултация с терапевт, ако сметнат за необходимо.

„Някои хора не осъзнават, че са много самотни или пък се срамуват да го признаят. В тези случаи полезни биха били въпросниците, които всеки човек попълва сам, без присъствие на специалист. Така той ще се чувства спокоен и все пак ще помогне на лекарите да оценят степента на самота, в която живее.“

Важно е да се уточни, че проучването е обсервационно. То не доказва, че самотата е пряка причина за настъпването на инсулт, а само че между двете има връзка. Хората, които се чувстват самотни, може да са застрашени от инсулт и поради други причини – демографски, здравословни и т.н. Пантел обаче е категоричен, че резултатите от анализа остават надеждни.

» Кажи здравей!“: Как се възприема шведската инициатива за справяне със самотата в Лондон

Свързаност с другите

Д-р Сох пояснява, че всеки човек се чувства самотен при различни обстоятелства, което означава, че и промените, необходими, за да се свърже с околните, са строго индивидуални.

Самотата може да засегне всеки, без значение неговата възраст. Д-р Вивек Мърти, главен хирург на Щатите, отбелязва, че в страната се наблюдава „епидемия от самота и изолация“.

Според специалистите самотата не бива да се прикрива, а точно обратното – да се търси решение и помощ за справяне с нея. Има различни организации, които предлагат начини и средства за свързване с други хора.

Д-р Оливия Ремес, специалист по психично здраве от Кеймбриджкия университет, смята, че присъствието в социалните мрежи невинаги е достатъчно. Добре би било да се търси активна комуникация – чрез коментари под публикации или лични съобщения, но най-ефективни са срещите лице в лице, при това ежедневно.

Ремес препоръчва да отделяме по няколко минути дневно, за да си бъбрим с хората, които срещаме. Това ще ни накара да се чувстваме по-добре и може да ни помогне да се избавим от самотата.
Ако ни е трудно да общуваме с другите или се притесняваме, че може да не ни приемат, може би е добре да потърсим професионална помощ.