Как влияят емоциите на говора при хора с афазия

Акценти

Хората, диагностицирани с афазия, по-трудно си спомнят думите, които искат да използват, ако изпитват негативни емоции, твърдят учени от Държавния университет в Охайо.

Новото изследване обхваща пациенти с говорни нарушения, резултат от увреждане на мозъка след претърпян инсулт. Инсултът е водеща причина за развитието на афазия, която засяга 1/3 от оцелелите. Състоянието афазия затруднява вербалното изразяване, разбирането на езика, четенето и писането.

Силните емоции затрудняват назоваването на предмети и действия

Експертите откриват, че под влияние на отрицателни, а понякога и на положителни емоции, хората с афазия изпитват още по-голямо затруднение да си спомнят дадена дума. Ако връзката между чувствата, които изпитват, и способността им да говорят бъде доказана, би могло да се намери начин за ограничаване на неприятните последици от афазията върху комуникативните умения.

Първият автор на проучването Дийна Блекет споделя: „Емоциите са неразривно свързани с афазията*. Те могат да влошат значително качеството на живот на пациентите. Фактът, че дадена емоционална реакция би могла да им попречи да си спомнят някоя дума, което само би засилило и без това неприятното усещане, потвърждава думите на много от хората с афазия, че за да общуват пълноценно, се нуждаят от спокойна среда.“

Резултатите от изследването са публикувани наскоро в списание Neuropsychologia.

По-стари проучвания сочат, че емоционалната възбуда може да подобри слушането с разбиране, четенето и писането при пациенти с афазия, но настоящото е сред първите, които твърдят, че емоциите влияят негативно на способността им да си спомнят дума.

Според старши автора Стейси Харниш, доцент по речта и науките, свързани със слуха, от университета в Охайо, новото откритие има както практическо, така и теоретично приложение. Тя смята, че мозъкът на пациентите с афазия обработва по различен начин външните емоционални стимули, на което се дължи и затруднението да извикат в паметта си определена дума.

Как протича изследването

В изследването на американския екип участват 13 души, които страдат от нарушението в говора, и други 13, които са напълно здрави и формират контролната група. Доброволците трябва да изпълнят четири задачи за назоваване на думи: две за назоваване на предмет или действие, изобразени на картинка, и две за назоваване на думи, които попадат в конкретна категория или на глаголи, които са логично свързани с думата, използвана да подтикне към емоционална реакция.

>>> След инсулт Паула Галахър губи говора си, но не и радостта от танца и музиката

Използвани думи и изображения

Някои от изображенията и думите предизвикват положителни и отрицателни емоции, други са неутрални. На картинките, които отключват неприятна емоция, са изобразени череп, боклук и ритник, а думите с негативна конотация са природно бедствие, отрова и мухъл. Положителни чувства предизвикват изображенията на зайчета и водопад, както и думите храна и възглавница. Общият брой на думите и изображенията е 219, като те са разделени по равно в три категории: положителен, отрицателен и неутрален контекст.

Пациентите с афазия не намират най-подходящата дума и се забавят с отговора

Учените забелязват, че всички участници с афазия срещат затруднения с назоваването на думите – първоначално на тези, които свързват с негативни емоции, но по-късно и на онези, които асоциират с нещо хубаво. Трудностите се изразяват в неточност на изречената дума и в забавяне на отговора.
Любопитно е, че при участниците от контролната група също се наблюдава по-лошо представяне при изпълнение на задачите, макар и в не толкова голяма степен. Според експертите това означава, че вероятно механизмът, по който емоциите влияят на работата на мозъка, е сходен и при двете групи.

По-рано Дийна Блекет провежда друго изследване върху здрави хора, като очаква силните емоции да доведат до много добро представяне и бързо изричане на думите. Нейното предположение е, че дясното полукълбо ще стимулира дейността на лявото, където се обработва постъпилата информация, свързана с езика. Оказва се обаче, че ефектът е негативен.

Блекет допълва: „Настоящото ни проучване потвърждава онова, което установих по-рано. При пациентите с афазия и при здравите участници резултатите са по-слаби, когато са подложени на външни емоционални стимули. Разликата е, че при хората с афазия представянето е значително по-слабо, отколкото при другите.“

Фрагментиране на вниманието

Харниш и Блекет са на мнение, че, когато човек е в състояние на емоционална възбуда и в същото време трябва да обработи езикова информация, настъпва фрагментиране на способностите на мозъка да се съсредоточава. Тъй като областите в мозъка, в които протичат тези процеси, се припокриват, те са устроени така, че при нужда да дават приоритет на емоционалната реакция. Тогава фокусът се измества и втората задача – спомнянето на дума, става по-трудна за изпълнение.

Учените смятат, че е необходимо да се проведат допълнителни проучвания, които да обхванат пациенти, развили афазия поради различни причини.

* Deena Schwen Blackett et al, The effects of emotional stimuli on Word retrieval in people with aphasia, Neuropsychologia, 2023.