Нередовното хранене крие риск от сърдечни нарушения

Промените в часовете на хранене в различните дни могат да повишат риска от някои наистина сериозни сърдечни проблеми, тъй като нередовният прием на храна води до увеличаване обиколката на талията, натрупване на мазнини, повишаване на кръвното налягане и нивата на глюкозата. Новото изследване е проведено от екип на Медицинския център "Irving" към Колумбийския университет в Ню Йорк, под ръководството на Нур Макарем.

Самата тя по-рано в свое проучване стига до заключението, че по-големите количества храна, приемани вечер, застрашават сърдечното здраве на човека. Новите открития подчертават важността на регулярните хранения всеки ден и опасностите, които крият промените в часовете през делничните и почивните дни.

Към момента изследването е предварително, тъй като не е разгледано и одобрено от други техни колеги учени. Резултатите са представени на виртуалната конференция на Американското дружество по сърдечни заболявания.

Ако искате да сте здрави, следете не само с какво се храните, а и кога се храните

Макарем и останалите съавтори включват в експеримента общо 116 жени с различна расова и етническа принадлежност, на възраст между 20 и 64 години. Те участват и в инициативата на дружеството, наречена „Go Red for Women“, чийто фокус е подобряване и предпазване на сърдечното здраве на жените по целия свят.

В продължение на седмица доброволките попълват електронен дневник на храненията си, в който описват както часовете, така и храната, която са консумирали. Една година по-късно 99 от тях повтарят процедурата.

Експертът пояснява: „Навикът да променяме часовете и продължителността на съня си през делничните и почивните дни бе определен като нарушение от социален характер. Разликите в часовете за хранене през работната седмица и почивните дни можем да наречем нарушение от хранителен характер.“

Екипът й разглежда промените по дни, продължителността на всяко хранене и времето и количеството храна, консумирана вечер. Обръща се сериозно внимание на първото и последно хранене за деня, процента приемани калории между 17 ч. и 20 ч. и дали жените пропускат вечерята.

Негативните ефекти от късната и обилна вечеря

Повишено кръвно налягане

Наблюденията на учените върху промените в хранителните навици на жените разкриват, че всеки 10% увеличение в броя приемани след 17 ч. калории покачва с почти 3 единици систоличното им кръвно налягане (горната граница) и около 2 единици – диастоличното (долната граница) за период на проследяване от една година.

Покачване на кръвната захар

Експертите откриват и значителна промяна в един от важните показатели на кръвната захар, който се използва за диагностициране на диабет - HbA1c.

Увеличена обиколка на талията и ИТМ

Също така, колкото по-чести и големи са промените в приема на калории вечер, толкова по-сериозно се отразяват те на обиколката на талията и индекса на телесната маса. Според изчисленията на екипа по-големите количества храна след 20 ч. водят до увеличение на талията с 1,25 см и половин единица ръст в ИТМ. Индексът на телесна маса е маркер за натрупаните в организма мазнини и телесното тегло.

Разликите в хранителните навици през работната седмица и почивните дни, по-дългите вечерни хранения и повишеният прием на калории тогава предизвикват покачване на систоличното и диастоличното кръвно налягане и на ИТМ за времето на експеримента – една година.

Макарем уточнява: „Не е нужно да се лишаваме от късното си похапване вечер през събота и неделя. Храненето тогава не е непременно по-лошо от това през делничните дни. Просто през работната седмица следваме така наречения социален часовник, който ни обвързва с ясно регламентирани почивки и продължителност на храненията. През почивните дни сме свободни и следваме биологичния си часовник, тоест ние се храним така, както ни подсказва тялото.

Циркадни ритми на тялото

Според нея циркадните ритми на тялото се грижат за синхрона му с околната среда и за това то да изпълнява своите функции в най-подходящото за целта време.

Циркадни ритми са естествените ритми на човешката физиология, поведение и метаболизъм, появили се в опитите на човека да се адаптира към 24-часовия цикъл на светлина и тъмнина.

Те се регулират от мозъка и неговия „часовник.“ Макарем допълва обаче, че отделните органи, включително онези, които са свързани с метаболитните процеси и риска от сърдечни заболявания, също си имат свои „часовници.“ Тяхната работа се влияе най-вече от приема на храна.

Д-р Дийпак Бат, професор по медицина към Харвардското медицинско училище, смята, че откриването на ясни и категорични връзки между времето за хранене и сън и сърдечните заболявания е сложна задача. „Всички процеси и системи в тялото са взаимосвързани и не могат да бъдат разглеждани самостоятелно“, пояснява Бат, който е изпълнителен директор на Програмите за интервенция при сърдечни болести в Бригам и Центъра по женски сърдечносъдови заболявания в Бостън. „Когато човек се храни обилно вечер, сънят му също е нарушен. В резултат на което той е предразположен към напълняване.

Консумирайки храна през деня, хората имат възможност да изразходят част от калориите, благодарение на ежедневно извършваните от тях дейности. Ако обаче стоят до късно вечер, все някога огладняват. А допълнителното похапване със сигурност се отразява на теглото им.“

Според Бат е много важно да се следи времето за хранене. Той вярва, че дори да не можем да контролираме навиците си за сън, бихме могли да контролираме часовете за хранене и храната, която консумираме.

Макарем не изключва пандемията от COVID-19 също да допринася за нередовните хранения и нарушения сън. Но както тя, така и д-р Бат са убедени, че всеки човек трябва да проявява здрав разум и да си създаде определени навици на сън и хранене, без значение колко натоварено е ежедневието му.