Ниската консумация на алкохол не предпазва от сърдечносъдови заболявания

Мащабно проучване, резултатите от които са публикувани в списание „JAMA Network Open“, оборва научната хипотеза, че ниската консумация на алкохолни напитки може да има положителен ефект върху сърдечното ни здраве. Според учените от Масачузетската болница и института „Broad“ дори по-редкият прием на алкохол увеличава риска от сърдечносъдови нарушения*. Те смятат, че евентуалните ползи, изтъкнати в предишни изследвания, всъщност са свързани с някои навици на хората, които пият малко или умерено.

Каква е връзката между консумацията на алкохол и начина на живот?

В проучването са включени 371 463 души на средна възраст 57 години, които консумират средно 9,2 алкохолни питиета седмично. Те са част и от голямата биомедицинска база данни „UK Biobank“, в която се съхранява подробна генетична и здравна информация за гражданите. Експертите не отричат, че хората, които пият по-рядко, са най-малко застрашени от сърдечни проблеми, като преди тях са само пълните въздържатели. Тези, които консумират алкохол твърде често, попадат в най-рисковата група. Eкипът обаче забелязва, че доброволците, при които рискът е най-малък, всъщност водят по-здравословен начин на живот – пушат по-малко, движат се повече и се хранят с много зеленчуци. След като коригират получените резултати спрямо тези техни навици, се оказва, че ползите от консумацията на алкохол са далеч по-малки.

Генетичният метод рандомизация на Мендел

Учените от Масачузетс също така прилагат съвременни техники от метода, известен като рандомизация на Мендел (Mendelian randomization), който използва генетични варианти, за да определи до каква степен връзката между експозицията (излагането) и крайния резултат е в съответствие с причинно-следствения ефект. В конкретния случай доколко слабата консумация на алкохол наистина предпазва човека от сърдечносъдови заболявания.

Авторът Кришна Арагам, кардиолог от Масачузетската болница и учен в института „Broad“, пояснява: „По-новите и напреднали техники за нелинейна рандомизация на Мендел ни дават възможност да използваме човешки генетични данни, с които да изчислим посоката и степента на риска от дадено заболяване в зависимост от това доколко човекът е изложен на определен рисков фактор. Решихме да приложим въпросните техники при анализа на обширните генетични и фенотипни данни от биобанката, за да разберем по-добре каква е връзката между честотата на консумация на алкохол и вероятността от сърдечносъдови нарушения.“

След генетичния анализ на проби от участниците става ясно, че тези от тях, чиито генетични варианти предсказват по-висока консумация на алкохол, наистина пият по-често и са по-предразположени към високо кръвно налягане и коронарна болест на сърцето. Резултатите показват още, че рискът от сърдечносъдови нарушения се променя спрямо честотата на прием на алкохолни напитки както при мъжете, така и при жените. Най-малката разлика в риска се наблюдава между въздържателите и хората, които пият рядко (7 питиета седмично). Когато броят им нарасне от 7 до 14 седмично, рискът скача осезаемо. Най-силно застрашени са доброволците, които за една седмица изпиват поне 21 питиета.

Риск от сърдечносъдови нарушения има и при хората, които пият рядко

Ключовото откритие на екипа всъщност е, че дори участниците, които според министерството на земеделието в САЩ попадат в най-малко рисковата група заради ниска консумация на алкохол (под две алкохолни напитки дневно за мъжете и една за жените), също са застрашени от сърдечносъдово заболяване.

Твърдението, че зависимостта между приема на алкохол и риска от сърдечни проблеми не е линейна, а по-скоро експоненциална, е подкрепено от резултатите в друг, допълнителен анализ на данни от 30 176 души от биобанка „Mass General Brigham“. С други думи, ограничаването на консумацията на алкохолни напитки носи ползи за здравето както на хората, които пият рядко, така и на тези, които го правят редовно. Колкото повече пие човекът, толкова по-осезаем е положителният ефект след намаляване на броя питиета.

Д-р Арагам обобщава: „Нашите заключения разкриват, че приемът на алкохол не бива да се препоръчва като средство за подобряване на сърдечносъдовото здраве. Ако искаме да имаме здраво сърце, е по-добре да намалим броя алкохолни напитки, макар че степента на риска все пак ще зависи и от досегашните навици на човека.“

* Kiran J. Biddinger et al. Association of Habitual Alcohol Intake With Risk of Cardiovascular Disease. JAMA Network Open. 2022.