„Нощните птици“ са изложени на по-висок риск от сърдечносъдови заболявания

Акценти

Хората с вечерен хронотип – т.нар. „нощни птици“, които стоят будни до късно и са по-активни през нощта – може да са изложени на значително по-висок риск от развитие на сърдечносъдови заболявания. До този извод стига мащабно изследване, публикувано в Journal of the American Heart Association, което проследява здравословното състояние на над 320 000 души в продължение на близо 14 години.

Какво представлява хронотипът

Всеки човек има вътрешен биологичен часовник, който регулира цикъла сън-бодърстване, нивата на хормоните, телесната температура и множество други физиологични процеси. Тази система, известна като циркаден ритъм, координира ежедневните биологични процеси и оказва влияние върху режима на сън и активност.

С циркандия ритъм е свързано и понятието „хронотип“ - естествената склонност на човек да бъде по-активен в определена част от денонощието. Докато едни хора са най-енергични рано сутрин и предпочитат да си лягат по-рано, други достигат своя пик на концентрация и продуктивност вечер и често остават будни до късно през нощта.

Според учените хронотипът не е просто въпрос на личен избор или навик. Той е до голяма степен обусловен от биологични фактори и може да оказва влияние върху цялостното здравословно състояние.

Вечерният хронотип е свързан с повишен риск от сърдечносъдови заболявания

В анализа са включени 322 777 души, които към началото на изследването не са имали установено сърдечносъдово заболяване. Средната възраст на участниците е 57 години, а половината от тях са мъже.

Доброволците сами определят своя хронотип. Приблизително 8% са класифицирани като лица с изразен вечерен хронотип, 24% – със сутрешен, а останалите попадат в междинната група без отчетливи предпочитания към определена част от денонощието.

Изследователите използват системата Life’s Essential 8 (LE8) на Американската сърдечна асоциация, която оценява осем ключови фактора за сърдечно здраве. Сред тях са диета, физическа активност, тютюнопушене, продължителност и качество на съня, телесно тегло, нива на холестерол, кръвна захар и кръвно налягане.

Участниците са наблюдавани средно 13,8 години, като през този период са регистрирани общо 18 305 сърдечносъдови събития. Сред тях са 11 091 случая на миокарден инфаркт и 7214 случая на инсулт.

След отчитане на фактори като възраст, пол, социално-икономически статус, работа на смени и фамилна обремененост, учените установяват, че хората с вечерен хронотип са изложени на приблизително 16% по-висок риск от сърдечносъдови заболявания.

На какво се дължи повишеният риск

Особено интересен е фактът, че повишеният риск от сърдечносъдови заболявания при вечерните типове се дължи отчасти на модифицируеми фактори.

Най-силната връзка е установена с употребата на никотин. Хората, които предпочитат късното лягане, значително по-често пушат или използват никотинови продукти.

Следващият важен фактор е недостатъчният сън. Макар вечерните типове да си лягат по-късно по естествени причини, работните и социалните ангажименти често ги принуждават да стават рано, което води до хроничен недостиг на сън.

Изследването установява също така по-висока честота на физическа неактивност, проблеми с контрола на кръвната захар, наднормено тегло и нездравословно хранене сред хората с вечерен хронотип. Връзката между вечерния хронотип и стойностите на холестерола или кръвното налягане обаче се оказва сравнително слаба.

Възможните механизми

Според авторите на изследването хронотипът може да бъде индикатор за т.нар. циркадно разминаване – несъответствие между вътрешния биологичен часовник и ежедневния график. Такова разминаване често се наблюдава при хора, които работят по стандартен дневен режим, въпреки че организмът им е настроен към по-късна активност.

Продължителното несъответствие може да доведе до нарушения в метаболизма, повишено възпаление, хормонален дисбаланс и други процеси, които увеличават риска от сърдечносъдови заболявания.

Учените подчертават, че вечерният хронотип вероятно не е директната причина за сърдечните проблеми, а по-скоро фактор, който улеснява формирането на рискови навици и неблагоприятни физиологични промени.

Експертите призовават към предпазливост

Въпреки убедителните резултати, специалистите предупреждават, че проучването има определени ограничения. Според експертите върху съня и сърдечното здраве влияят множество допълнителни фактори, включително употреба на алкохол, наличие на сънна апнея, психично здраве, стрес и социално-икономически условия.

Освен това анализът включва само участници с пълни данни за показателите LE8, което може да е довело до известно изкривяване на резултатите в посока по-здраво население.

Възможности за превенция и бъдещи изследвания

Според водещия автор на проучването д-р Сина Кианерси резултатите показват необходимостта лекарите да обръщат по-голямо внимание на пациентите с вечерен хронотип. Това не означава, че всички „нощни птици“ непременно ще развият сърдечно заболяване, но предполага, че при тях може да е необходимо по-внимателно проследяване за наличие на рискови фактори.

Бъдещи изследвания ще проучат дали специално разработени програми за сън, хранене и физическа активност могат да намалят риска в тази група. Учените се надяват, че подобни персонализирани подходи ще допринесат за по-ефективната профилактика на сърдечносъдовите заболявания.