Близо половината от хоспитализираните пациенти с COVID-19 са изписани в по-тежко състояние

Измина година и половина, откакто коронавирусът промени света. През цялото това време най-обсъжданата тема остана броят на починалите и на излекуваните. Експерти от медицинското училище в Мичиган твърдят, че има още една голяма група хора, за които не се говори толкова много. Това са пациентите, които се заразяват с COVID-19, постъпват в болница и след това биват изписани, но със сериозни странични ефекти и загуба на жизнеспособност.

Изследване, публикувано в списание „PM&R“, сочи, че 45% от пациентите, приети в болница с коронавирусна инфекция, страдат от влошаване на жизнените функции след изписването*.

Алиша Донтър е педиатър и физиотерапевт в медицинското училище в Мичиган. Според нея тези пациенти се нуждаят от сериозна рехабилитация, след като напуснат болницата. „Да, те оцеляват, но си тръгват в по-лошо физическо състояние отпреди. Ако се нуждаят от допълнителна терапия или се придвижват с помощта на бастун, то вероятно са били изписани преждевременно, или не им е обърнато нужното внимание“, допълва още тя.

Изследователският екип разглежда картоните на почти 300 възрастни пациенти, хоспитализирани с COVID-19 в Мичиганското медицинско училище по време на първата пандемична вълна през март и април 2020 г. Учените събират информация за болниците, от които са изписани гражданите, както и терапията, медицинските средства и услуги, от които са имали нужда след това.

80% от пациентите с COVID-19 се нуждаят от допълнително лечение след изписване

80% от изписаните пациенти имат нужда от допълнително лечение, а близо 20% страдат от влошени жизнени функции, които не им позволяват да живеят напълно самостоятелно.

Донтър споделя: „Много от излекуваните от коронавирусна инфекция са принудени да потърсят услугите на рехабилитационен център или да заживеят с роднина, тъй като не могат да се справят сами у дома. Всичко това се отразява емоционално и физически както на тях, така и на близките им.“

Изследваният период обхваща първите месеци от пандемията, когато здравните работници все още търсеха най-добрите практики и опитваха да регулират големия поток от пациенти. Заради огромното натоварване на болниците 40% от хората тогава не са подложени на рехабилитационна оценка по време на болничния си престой. Донтър не изключва броят на излекуваните от COVID-19, които губят част от функциите си, да е по-висок от официално обявения.

Тя не подлага на съмнение професионализма и усилията на лекарите и другите медицински специалисти, тъй като основната цел през 2020 г. е била да се спаси живота на пациентите, да се предотврати срив в здравната система и да се минимизират рисковете за персонала. Експертът смята, че много пациенти не са прегледани от рехабилитатор именно заради тези външни фактори. По време на тяхното лечение не им е осигурявано нужното раздвижване и не е извършвана оценка на жизнеспособността им.

COVID-19 може да причини увреждане на различни органи и системи, а оттам и да доведе до неврологични и мускулно-скелетни нарушения. Медицинското училище в Мичиган наскоро отвори две нови клиники, които да посрещат нарастващия брой пациенти, боледували от коронавирусна инфекция, чийто живот все още не се е нормализирал.

„Крайно време е да се обърне повече внимание на дългосрочните ефекти от коронавируса върху живота на хората“

Едуард Клафлин, физиотерапевт и съавтор на проучването, е убеден, че е крайно време да се обърне повече внимание на дългосрочните ефекти от коронавируса върху живота на хората, които са го преборили. „Резултатите ясно показват, че COVID-19 има сериозно отражение върху пациентите. Те всъщност разкриват пропуските и от какъв вид рехабилитация се нуждаят изписаните.“

Изследването върху първата вълна е моментна снимка на нуждите при лечението на пациенти, заразени с вирус, който тогава е бил напълно непознат за специалистите. Екипът ще продължи да анализира дългосрочните последици от инфекцията върху начина на живот на хората. Междувременно здравните експерти могат да използват данните, за да оптимизират рехабилитационните практики и процедури и да осигурят нужните ресурси за тази част от населението.

Според Алиша Донтър проблемите не бива да се подценяват, защото цената, която болните ще платят, ако останат неизлекувани, е твърде висока. Голяма част от тях са в трудоспособна възраст и доскоро са живели напълно самостоятелно. Да загубят част от уменията си е сериозна травма. „Трябва да се обърне внимание и на техните нужди, които до този момент бяха пренебрегвани. Пандемията не се ограничава само с брой оцелели и брой починали от COVID-19“, заключава тя. 

* Daunter Alecia, Angeline Bowman, John Danko et al. "Functional decline in hospitalized patients with COVID-19 in the early months of the pandemic". University of Michigan. PM&R. 2021.