В здравеопазването са нужни ключови реформи, но те няма как да се случат чрез бюджет 2022

Проектобюджетът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е малко над 6 милиарда лева, което е с 604 000 000 лева повече в сравнение с 2021 г. Въпреки завишението в някои от най-неглижираните през годините сектори обаче, парите отново се разпределят като в предишните години, тоест в системата, която продължава да бъде нереформирана при условие, че се нуждае от спешни и дълбоки промени.

Проектобюджет 2022 за здравеопазване

Как са разпределени средствата за здраве в проекта на правителството:

• За първичната извънболнична помощ са предвидени 363 710 900 лева.
• За специализираната извънболнична помощ, включително амбулаторно наблюдение – 380 229 000 лева
• За дентална помощ – 239 709 800 лева
• За медико-диагностична дейност – 207 286 000 лева
• За лекарства и медицински изделия сумата е малко над 1,5 милиарда лева
• За болнична помощ – 2,75 милиарда лева

С близо 100 000 000 лева е увеличението за прегледите, лечението и изследванията, за специалистите в извънболничтата помощта и за лекарства. На този фон стоте милиона лева повече за болничната помощ представляват най-малкото увеличение.

Очевидно това е свързано и с поетите ангажименти финансирането на първичната помощ постепенно да се увеличава. Години наред именно тя е подценявана и неглижирана.
Предвижда се здравните вноски през 2022 г. да се увеличат с 697 000 000 лева в резултат на повишените минимална заплата и максимален осигурителен доход. 

Това са основните параметри на заложените от управляващите средства за здравеопазване. Според управителя на НЗОК проф. Петко Салчев като се има предвид нормативната уредба в момента и възможностите за договаряне, това е оптималният бюджет.

„300 000 000 лева повече за извънболничната помощ са достатъчна гаранция, че усилията на системата ще бъдат насочени в профилактика и обслужване на пациентите“, заяви по време на обсъждането на проектобюджета на НЗОК в парламентарната комисия по финанси и бюджет проф. Петко Салчев.

Тепърва ще стават ясни подробностите, особено след като започнат дебатите в пленарна зала.

Проектобюджетът през погледа на:

Министърът на финансите

Министър Асен Василев подчерта, че в настоящия момент правителство цели да осъществи политики с кратък срок на действие преди да представи за обсъждане идеите си реформа в сферата. Една от тези политики е за укрепване на извънболничната помощ. Многократно през годините се задава въпросът, защо у нас се толерира в много висока степен болничната помощ, а се пренебрегва доболничната, която не само струва по-малко, но е и по-ефективна, защото е свързана с превенцията. Между другото само преди седмица общопрактикуващи лекари отправиха отворено писмо, в което за пореден път говорят за тежките проблеми в първичната помощ, които, както заяви д-р Виктория Чобанова, управляващите нямат воля да решат повече от две десетилетия.

>>>Д-р Викория Чобанова: В последните две десетилетия няма воля да бъдат решени проблемите в доболничната помощ

Министър Василев подчерта, че в настоящия бюджет са заложени средства за профилактика и за детско здраве. Примерът, който той даде е с биохимичния скрининг за бременните. Той ще достигне 90%, а в предходните години е бил 40%. Друг важен елемент от проекта е свързан с младите лекари. Финансовият министър подчерта, че са заложени 9 000 000 лева за специализантите и се правят стъпки те да бъдат мотивирани да останат в страната. Това е начин да се реши проблемът с все по-застаряващите медици в система.

БЛС

Председателят на съсловната организация на лекарите смята, че мотивите за бюджета не отговарят на поставените цели. Д-р Иван Маджаров съобщи по време на дискусията, че повече от 60% от лекарите и сестрите в първичната помощ са на възраст между 55 и 65 години. През 2021 г. те са направили повече от 40 000 000 прегледа, а от бюджета на Касата ползват между 15% и 16%.

Д-р Маджаров подчерта, че са удовлетворени от увеличението на средствата за извънболничната помощ, но тези пари трябва да отидат за по-високи цени на услугите, пряк резултат от което ще бъде увеличеният интерес към професията на общопрактикуващите.

От Лекарския съюз настояват да бъде намален броят на планираните хоспитализации за 2022-а, а средствата от това да бъдат използвани за по-високи цени на клиничните пътеки, които да са с 25% повече. Драстично трябва да бъде увеличението и на цените на клиничните процедури за интензивни и еднодневни грижи.

Аркади Шарков

Здравният икономист Аркади Шарков определя бюджета на НЗОК като недоносче. Причината е, че той е временен и ще се наложи да бъде актуализиран в средата на годината. Аркади Шарков е на мнение, че парите за болнична помощ са достатъчно, за да дадат възможност за увеличение на цените на клиничните пътеки, които той определя като ключов фактор в следващите години.

Икономистът казва още, че очакваната около 10% инфлация ще създаде допълните проблеми в сферата на здравеопазването.

Коментирайки проектобюджета здравният икономист насочи вниманието и към отделените 1,5 милиарда лева за лекарства.

Според него от години не е решен въпросът с реимбурсацията на медикаментите за сърдечносъдовите и мозъчни заболявания. Той припомни, че в последния си доклад за състоянието на здравеопазването в ЕС Еврокомисията отчита, че най-много за медикаменти се доплаща в България, при това за едни от най-разпространените заболявания, например, на кръвоносната система. Данните показват, че НЗОК изплаща 25%, а хората дават от джоба си до 80%. Би могло, казва икономистът, процентът на реимбурсиране да се повиши и хипертониците, които са повече от 1 500 000 души да купуват лекарствата си на по-ниски цени.

Реформата

Правителството подготвя предложенията си за реформа в здравеопазването. По думите на вицепремиера Асен Василев те ще бъдат представени в средата на годината.

Една от идеите е свързана с клиничните пътеки, които до момента са основният начин за финансиране на болниците. Как точно ще бъде осъществена промяната и какво ще ги замени, тепърва ще научим.

Ще бъдат направени и промени в правилата, по които частните болници купуват лекарства, изделия и услуги. Причината е, че те не прилагат Закона за обществените поръчки, а това води до наказателни процедури от страна на ЕС. Управляващите обмислят още как да бъде намален дела за лекарства от разходите, защото в момента той е много голям.

За да бъде направена мащабна реформа обаче, са нужни данни, категоричен е финансовият министър. Затова в момента те се събират и анализират, след което ще има реална основа, върху която управляващите да стъпят, за да представят идеите си за реформа в системата.