Защо раковите клетки на белия дроб са неподвластни на химиотерапията

Нови изследвания разкриха хамелеонните способности на раковите клетки на белите дробове. Оказва се, че те успешно успяват да избегнат химиотерапията като възприемат чертите на клетки на други основни органи. Това откритие може да доведе до по-ефикасни методи за лечение на заболяването.

В световен мащаб най-високата смъртност при ракови заболявания, се дължи именно на злокачествените образувания в белите дробове. Най-малък е и броят на възстановилите се при подобна диагноза. Причината е, че този вид тумори са резистентни на терапия от самото начало или развиват резистентност с времето.

Последното проучване, водено от професора по биология в Университета Дюк - Пурушотама Рао Тата, открива, че механизмът зад този процес се дължи на генна мутация. Екипът анализира хиляди геномни данни от над 33 различни вида рак и профилира техните геноми.

Изследването се фокусира върху недребноклетъчния белодробен карцином, на който се дължат между 80-85% от случаите на рак на белите дробове.

Анализът на геномите на туморите на белодробния рак показва, че в голям брой от тях липса NKX2-1. Това е генът, отговорен за развитието на клетките конкретно в белодробни клетки.

Вместо това екипът установява, че раковите клетки имат генетични черти, нормално свързани със стомашно-чревните органи - като панкреаса, дванадесетопръстника, тънките черва, хранопровода и черния дроб.

Въз основа на тези предварителни наблюдения, учените заключват, че премахването на гена NKX2-1 би накарало раковите клетки на белите дробове да загубят своята идентичност и да приемат тази на съседните органи.

Изследователите тестват тази хипотеза в два различни миши модела. В първия, те премахват гена NKX2-1 от белодробната тъкан на гризачите. По този начин тя променя външния си вид, но изненадващо, и своето поведение. Микроскопският анализ на белодробната тъкан показва, че структурата й започва да прилича на стомашна тъкан, както и да произвежда храносмилателни ензими. При втория модел учените активират два онкогена: SOX2 и KRAS. Задействането им води до тумори, които наподобяват карциномните образувания, присъщи за рак на дебелото черво.

Авторите на изследването заключват, че тези открития демонстрират как раковите клетки действат като огледало. Те напълно мимикрират действието на клетките, свързани със съседните на тях органи. Това наблюдение може да обясни защо раковите клетки са резистентни на химиотерапия.

"Раковите клетки правят всичко по силите си, за да оцелеят. По време на химиотерапия, белодробните клетки спират някои от основните си регулатори и приемат характеристиките на други клетки, за да са по-устойчиви. Учените отдавна предполагат, че раковите клетки имат способността да се променят, но не знаеха какъв е механизмът зад тази пластичност. Сега, след като знаем какъв е процесът в туморните образувания, можем да мислим за по-ефективна терапия, която да спре развитието им", заяви професор Тата.

По статията работи: Богдана Георгиева
Източник: medicalnewstoday.com
Снимка: everydayhealth.com