Иновациите за по-бърза диагностика, лечение и възстановяване след инсулт

В седмицата на осведомеността за мозъка от Асоциацията за инсулт и афазия организират прояви и напомнят за пореден път за някои от водещите европейски иновации в областта на медицината, които подпомагат реално както по-бързото диагностициране на инсулта, така и много по-прецизното му лечение, но и по-доброто възстановяване на хората след него. В основата на всички тях са изкуственият интелект и модерните технологии.

Иновации в областта на диагностиката

Един от изследователските проекти, който Европейският съюз финансира, е насочен към бързината и точността на диагностиката при инсулт. Както поясняват специалистите прецизната и поставена навреме диагноза позволява навременно лечение и спасява живот.

POC4Triage е иновация, която използва модерни технологии и изкуствен интелект. Създадени са четири преносими медицински устройства:

• пластир за мултидиагностично наблюдение – задачата му е да следи жизнените показатели, да прогнозира кардиореспираторни заболявания, което прави с помощта на изкуствен интелект
• пластир за ЕЕГ – разпознава инсулта
• fNIRS устройство – наблюдава притока на кръв като използва светлина и също открива инсулта
• ръчен тест за кръв – идентифицира прецизно типа инсулт чрез кръвни маркери

Задачата на тези иновативни устройства е да предоставят информация на екипите от спешната медицинска помощ и на лекарите, но и да откриват на място тежките инсулти.

Особено важно е, че устройствата са свързани към платформа, която свързва и обединява данните с болничните системи. Прави го с помощта на изкуствен интелект. Както поясняват изследователите: „POC4Triage не са само устройства. Става въпрос за създаването на свързана система за по-добра грижа за пациентите. Нашите нови POC устройства се комбинират с DHCP платформата, споделят критични данни за пациенти с болнични системи в реално време и така подготвят лекарите за настъпващи спешни случаи. А това означава бърза диагностика, по-добро разпределение на ресурсите и много по-добри резултати за пациентите“.

Иновацията гарантира, че точното лечение ще започне още преди човекът да стигне до болницата. И това е възможно, защото инсултът може да бъде установен в рамките на 10 минути, още в линейката. Това е напълно различна спешна помощ, променена чрез авангардните технологии, казват специалистите.

Иновативни проекти, свързани с лечението

Проектът RES-Q+ представлява по своята същност най-големият регистър за лечение на инсулт в света. В него са включени 93 държави и 2089 болници. Той е с продължителност четири години – работата по него започва през 2022 г. и трябва да приключи през 2026 г. Средствата в размер малко над 7 милиона и 700 хиляди евро са осигурени от Европейската комисия. Ръководител на проекта е Вероника Свободова от Института по здравна информация и статистика на Чехия.

Сред основните му цели са намаляването на разходите за здравеопазване, което се постига с по-висока ефективност, но и безопасен живот за хората с инсулт чрез по-добри грижи за тях. За постигането на тези цели екипът създава виртуални асистенти, разработва и иновативен инструмент за езикова обработка за анализ на данни от множество езици в стандартен за ЕС формат, хармонизиране на данните, създаването на инструменти за анализа им. И още създаването на европейска платформа, свързана с проследяване на случаите на инсулт както и на пространство за сътрудничество в областта на здравните данни.

>>>Инфобот ще помага за превенция и подкрепа при инсулт

Виртуалните гласови асистенти, създадени отново с помощта на изкуствен интелект, са приложения за пациенти и за здравни експерти. Асистентът за пациенти помага на преживелите инсулт да следят здравния си статус посредством мобилно приложение, а този за здравните специалисти помага на лекарите в цялостното лечение на заболяването.

Изкуственият интелект в помощ на грижите след инсулт

Във фокуса на проекта TRUSTroke е по-доброто възстановяване след инсулт. Факт е, че хората, претърпели инсулт, са изправени пред множество препятствия. Много често усложненията водят до нови хоспитализации, а възстановяването е бавно и травмиращо. Изследователите работят с хора, преживели инсулт в три европейски болници. Задачата е създаването на управлявана от изкуствен интелект система за персонализирано лечение, но и за намаляване рисковете след инсулт. Екипът определя като особено важно приложението да се използва лесно и хората да могат да поддържат реална връзка с лекарите си. Приложението се оптимизира с реалните данни на хората, оцелели след инсулт.

Новата технология ще помогне и на здравните специалисти. Събраните данни имат ключова роля за подобряване на грижата. Важно е, че всеки от пациентите ще получи не само по-добра, но и персонализирана помощ.

Изследването VALIDATE си поставя задачата да гарантира, че изкуственият интелект се използва безопасно и отговорно при лечението на инсулт. В този смисъл VALIDATE работи активно за създаване на инструмент на изкуствения интелект, който анализира данните на пациентите и подпомага лекарите в избора на най-доброто лечение на всеки. Проектът гарантира, че изкуственият интелект е безопасен и надежден

Проектът на френската Комисия за атомна енергия

Над 30 изследователи от Университета Париж-Сакле и Университета Гренобъл-Алп под ръководството на Комисията за атомна енергия разработват неврални протези, които да ускорят рехабилитацията на хората с инсулт. Става дума за вид електрод, който ще бъде поставен на повърхността на мозъка, точно под черепа. Целта на протезите е да откриват в мозъка на частично парализиран след инсулт човек намерение за движение или желанието да се хване предмет.

"Тази протеза ще улови намерението за движение в мозъчните вълни, ще го превърне в електрически сигнал, след което ще бъде изпратен до ръката или до друга част на тялото чрез външна верига", разяснява Филип Чучу, директор по изследванията в Комисията за аточна евергия.

Специалистите се надяват, че този вид повтаряща се стимулация ще провокира мозъка на пациента да пресъздаде нови невронни връзки, което от своя страна ще направи протезана ненужна.

В проекта участват малко над сто доброволци. Изследователите търсят връзката между увреждането и определени лезии в мозъка. Следващата стъпка е системите с изкуствен интелект да бъдат научени да четат съобщенията от мозъка и намерението за движение - желанието да се вдигне ръка или да се свият пръстите.

Първите клинични изпитвания на невропротезите за мозъка ще бъдат проведени експериментално през 2027 г.

UMBRELLA или революцията в грижите за инсулта

Целта на проекта е да запълни пропуските по целия път на лечението при инсулт, като се започне от диагностиката и спешното лечение, мине се през рехабилитацията и се стигне до превенцията. С една дума голямата цел е създаването на цялостен подход за лечението на инсулт. Проектът обединява повече от 20 публични и части организации, ръководи се от Vall d,Hebron Institute of Research (VHIR) и Siemens Healthineers.

В основата на UMBRELLA е обединена платформа за данни, наречена „U-платформа“. След като реалните данни за инсулт от всички клиники, които участват, бъдат хармонизирани в общ модел на данни, те ще бъдат използвани за създаване и валидиране на алгоритми за изкуствен интелект, които имат задачата да усъвършенстват диагностицирането на инсулт, прогнозирането на риска и вземането на решения за лечението.

Друга задача е създаването на стандартизирани протоколи и процедури за управлението на инсулт, което ще направи вземането на решения във всеки един от етапите много по-лесно. Не на последно място е и изработването на регулаторна пътна карта, в която ще бъдат приложени всички резултати, свързани с грижата за пациентите.

>>>Българското общество знае критично малко за инсулта

Според д-р Карлос Молина, който ръководи групата за изследване на инсулта и оглавява секцията по неврология в Изследователския институт Vall d,Hebron проектът е „революция в грижите за инсулт, която ще ускори достъпа до авангардни и персонализирани диагнози и лечения на хиляди пациенти в Европа.“ Д-р Молина е категоричен, че UMBRELLA ще постави нови стандарти в сътрудничеството между различните сектори и институции, а това окаже положително въздействие върху качеството на живот, но и ще намали увреждания на прекаралите инсулт.
Зад този проект стои огромен екип от специалисти, изследователски групи, граждански организации и болнични заведения в Испания, Италия, Белгия, Германия, Швейцария и Нидерландия.

За седмицата на осведоменост за мозъка

Дните от 10 до 16 март 2025 г. са посветени на по-добрата осведоменост на обществото за мозъка. Органът, който въпреки огромния напредък на медицината и новите технологии продължава да крие тайни.

Инсултът е втората водеща причина за смърт, но и водещата за дълготрайна инвалидност. В същото време, както казва и проф. Симона Сакко, президент на Европейската организация за инсулт (ESO), модерните медицински средства предотвратяват и лекуват инсулта.

>>>Елица Хадживълчева: За една година 1333 деца се научиха да разпознават симптомите на инсулта

Няколко са добрите новини за ситуацията у нас. Едната е, че в 40 болници в страната вече се прилага актуализирано лечение на заболяването. Другата е създаването на Националния план за борба с инсулта, както и актуализацията на Националния консенсус, в който са включени нови методи за лечение и нови лекарства за инсулт.

Председателката на Асоциацията за инсулт и афазия Дорина Добрева, която е и национален координатор за България на Европейския план за борба с инсулта е категорична, че националните планове за инсулт са задължителни и трябва да обхващат в пълнота целия процес – от профилактиката до грижите за хората, преживели инсулт. Дорина Добрева продължава да смята, че въпреки усилията, които полагат, осведомеността сред българското общество все още е слаба.