Маргарита Габровска: Недоносените деца не са във фокуса на държавата, затова проблемите им са приоритет за организации като нашата

Фондация „Нашите недоносени деца“ почита за пореден път малките големи герои. Онези, родени преди обичайното затова време и чието тегло се измерва в грамове. Бебчетата, така чакани и толкова обичани, които въпреки миниатюрните си размери имат силата да оцелеят и жаждата за живот. Те са малките чудеса, които предизвикват не просто емоция, а са истинска гордост – защото се борят от първата глътка въздух, от първия дъх. Борят се за живот! А какво по-велико, истинско и невероятно от него!

Световният ден на недоносените деца

И на днешния 17 ноември 2021 г. обществени сгради и паметници на културата ще засияят в лилаво. Така за поредна година на обществото ще бъде напомнено за недоносените деца. Идеята е хората да получат повече информация по проблема, и да бъдат насърчени да изразят съпричастността си както към тях и семействата им, така и към онези родители, загубили дете заради преждевременно раждане.

2021 година е поредната, в която COVID -19 е част от света. И сега, както и през 2020-а хиляди преждевременно родени деца не са чули гласовете на мама и татко. За пореден път ще се случи така, че родителите ще вземат в ръцете си своето малко чудо едва след като то бъде изписано от неонатологията. А от мига на появата му до този силно емоционален миг ще минат месеци, в които детето и неговите родители ще бъдат разделени.

Именно тези необичайни и драматични обстоятелства са в основата на решението на Фондация „Нашите недоносени деца“ и инициативата им „Гласът лекува“.

Идеята е родителите да изпратят аудио послание към своето бебче.

„Разговаряхме с неонатологичните отделения от 2 и 3 ниво в страната и поискахме тяхното съдействие. Защото те ще трябва да пуснат на малките герои посланията от техните майки и бащи. А гласът наистина лекува. Научно доказан факт е, че гласът на майката редуцира усещането за болка и стрес, че подобрява дихателните и сърдечни функции. В настоящата пандемична ситуация гласът на родителите ще даде на детето усещането, че не е само, не е забравено, обичано е, и идва времето, когато те ще го прегърнат и приласкаят, когато ще бъдат заедно“, разказва Маргарита Габровска, която е ръководител „Ранно детско развитие“ във Фондацията.

„Гласът лекува“ започва от днешния 17 октомври 2021 г. и ще продължи колкото е нужно, защото това е надеждата, че родителите ще бъдат скоро до своите деца, признават организаторите.

От Фондация „Нашите недоносени деца“, която е член на Европейската фондация за грижа за новородените и на Глобалния алианс, припомнят още, че за втора година стотици организации в целия свят, за които работата в помощ на недоносените бебета е кауза, излизат с общ призив и той е: „Без раздяла. Заедно за по-добра грижа!“ Всички те настояват да се възстанови възможността родителите да бъдат заедно с бебетата си по време на болничното лечение.

Недоносените деца, родителите им и пандемията от COVID-19

Да, COVID-19 продължава да нанася сериозни поражения върху хората по света. В същото време обаче вирусът засяга особено силно най-уязвимите групи от обществото.

Пораженията са особено осезаеми за недоносените деца и родителите им.

„Представете си колко травмиращ за майката и бащата е фактът, че бебчето им се ражда преждевременно. Тези хора изживяват изключително натоварване, емоционално са на края на силите си, а още по-лошото е, че достъпът им до психологическа подкрепа е ограничен. В същото време те оставят детето в отделението и повече нямат достъп до него, заради противоепидемичните мерки“, разказва Маргарита Габровска. Под товара на настоящето тези хора си отиват вкъщи. Не им остава друго, освен да чакат. А точно в този момент е важно именно те да получат необходимата професионална подкрепа, която да им вдъхне кураж и надежда и да ги подготви за бъдещите им нелеки битки. Уви, това рядко се случва. Държавата е поставила някъде в дъното най-уязвимите – недоносените деца.

„Пример за това е, че когато се пускат заповедите за спиране на посещението в болниците, не се отчита, че родителите не ходят на свиждане на своите бебета, а са част от терапията им. Но очевидно недоносените не са разпознати като силно уязвими и държавата не е помислила за тях“, споделя Маргарита Габровска и насочва вниманието към няколко проучвания, осъществени както от Европейската фондация, така и от тях, от които става ясно колко сериозни са проблемите.

Проучванията

Данните от проучванията са тревожни. Световното изследване на Глобалната мрежа е осъществено в 56 държави в света, сред които и България, и е посветено на влиянието, което пандемията оказва върху грижите за недоносените и болни новородени.
В България заради COVID-19 42% от родителите са били лишени напълно от достъп до своите бебета. В световен мащаб това се е случило на 21% от майките и бащите.

75% от българските майки и бащи не са получили психологическа подкрепа и дори не са били информирани, че тя е нужна, нито къде да я потърсят. В света това се е случило на 45% от родителите.

Информацията е не просто будеща тревога, тя е плашеща. Защото за пореден път у нас показателите хвърчат нагоре и очевидно показва поредната пробойна в здравната система.

„Не по-малко тревожни са и резултатите от две проучвания, които нашата фондация осъществи. Това за психологическата подкрепа е едната страна на тревожната статистика, защото у нас продължават да липсват специалисти затова. Става дума наистина за специфични умения и знания. Точно затова още преди две години ние създадохме онлайн групи за подкрепа, в които фамилен психотерапевт работи с родителите и се опитва да се справи с тежкото им емоционално изтощение, но и да ги подготви за времето, в което детето вече ще бъде при тях“, разказва още Маргарита Габровска. Не по-малко плашещи са данните, че в 90% от неонатологичните отделения няма дейности, свързани с родителите.

Проучването на фондацията показва и още една негативна тенденция, която се усилва многократно по време на пандемията.

Акушерките и медицинските сестри са крайно недостатъчни в специализираните за недоносени деца отделения, екипите са претоварени и преуморени и нямат капацитет да работят и с родителите. Техните единствени усилия са насочени към лечението и спасяването живота на недоносените бебчета.

Тъжна картина, която за съжаление е напълно обяснима на фона на цялостното състояние на здравната система у нас.

Малките големи герои

Всяка година в света се раждат преждевременно над 15 000 000 бебета, в Европа те са почти половин милион. За съжаление специалистите отчитат, че с всяка година броят им нараства.

Питам Маргарита защо е нужно да има Световен ден, посветен на недоносените деца и защо обществото трябва да знае за тях.

„Защото е важно. Хората трябва да знаят, че когато бременността се проследява редовно, процесите се контролират. Именно в тези случаи могат да бъдат открити и отстранени проблемите. У нас липсва идеята за превенцията, а това е ключов момент. Важно е да знаят и колко е важно проследяването на развитието на недоносеното дете, за да не бъдат допуснати усложнения и болести“.

Да, важно е и затова екипът на Фондацията полага огромни усилия. Не щади време, знания и професионализъм, за да помогне на попадналите в тази трудна за преглъщане ситуация, по време на която от съществено значение е някой да бъде до родителите, да ги подкрепи, да усетят, че не са сами, но и да получат отговори на всички въпроси, които ги тревожат.

Дали Маргарита Габровска и колегите й са удовлетворени, питам жената, посветила се професионално и човешки на най-ранимите и най-беззащитните.

Да, е категоричният отговор. Защото всяко усилие си струва, когато в резултат на него, видиш чудото на спасения живот и усмивките на родителите, получили подкрепата в точния момент. „И знаете ли, тогава дори забравяме фрустрацията си по отношение на институциите. Защото истината е, че организации като нашата съществуват и работят, просто защото държавата е абдикирала от задължението си, защото я няма, не се е справила“, казва Маргарита Габровска.

Дано поредните оцветени в лилаво институции напомнят на държавата, че е време да излезе от състоянието на амнезия. Време е да не забравя, да не неглижира, още по-малко да не се справя.

Защото нашите недоносени деца го заслужават – заради куража си за живеят и дишат, заради живота.