Милиарди хора по света са изложени на все по-силен топлинен стрес

Жителите на Мексико, Кения, Италия и редица други държави по света все по-често са изложени на силен топлинен стрес, сочи проучване, публикувано в списанието Nature Climate Change. Данните показват, че през последните няколко десетилетия горещите вълни продължават с до два месеца по-дълго в някои части на света.

Екстремните горещини стават по-чести и по-продължителни

Според учените екстремните горещини и така наречените тропически нощи, през които температурата не пада под 20°C, са значително по-чести и интензивни през последните шест десетилетия. Основната причина за тази тенденция е ускоряващото се глобално затопляне, предизвикано от изгарянето на изкопаеми горива като въглища, нефт и природен газ.

Учените установяват, че не само честотата, но и продължителността на периодите с опасни горещини се увеличава. Според водещия автор на изследването Ребека Емертън от Европейския център за средносрочни метеорологични прогнози особено тревожно е, че топлинният стрес все по-често засяга хора в региони, в които подобни екстремни условия са изключителна рядкост.

Изследването разкрива още една тревожна тенденция. Температурата на усещане през десетте най-топли нощи през годината се повишава по-бързо (с 0,32°C на десетилетие) в сравнение с тази през десетте най-горещи дни (с 0,27°C на десетилетие).

Влажността увеличава рисковете за здравето

За разлика от много предишни изследвания, които се фокусират единствено върху температурата на въздуха, настоящото проучване разглежда температурата на усещане. Тя отчита не само градусите, но и влажността, скоростта на вятъра и други фактори, които влияят върху начина, по който човек възприема и понася топлината. За целта изследователите използват Универсалния термален климатичен индекс, който позволява по-точна оценка на топлинния стрес и въздействието му върху човека.

Комбинацията между висока температура и висока влажност представлява особена опасност за човешкия организъм. Когато влажността е висока, потта се изпарява по-трудно, което затруднява естественото охлаждане на тялото. Това увеличава натоварването върху организма и може да доведе до прегряване, топлинно изтощение или топлинен удар.

Кои региони са най-силно засегнати

Проучването показва, че части на Южна и Източна Африка са сред най-засегнатите райони в света. В страни като Намибия, Ангола, Танзания, Кения и Уганда дните на силен топлинен стрес (температура на усещане над 32°C) са с до 50 повече годишно в сравнение със 70-те години на миналия век. Подобна тенденция се наблюдава и в части от Мексико и Централна Америка.

В южните райони на Испания, Италия, Гърция и Турция се отчитат до 40 допълнителни дни на силен топлинен стрес годишно. В голяма част от Южна Европа увеличението достига близо един месец в сравнение с предишните десетилетия.

В Съединените щати също се наблюдава значително влошаване на ситуацията. Голяма част от страната регистрира поне 15 допълнителни дни на силен топлинен стрес годишно, докато в южните щати като Тексас и Флорида броят на дните на много силен топлинен стрес (температура на усещане над 38°C) се е увеличил с близо 25.

Все повече хора по света са изложени на екстремна жега

Според резултатите от проучването около един милиард души повече по света преживяват поне един ден на екстремен топлинен стрес (температура на усещане над 46°C) годишно в сравнение със 70-те години на миналия век.

Тази тенденция подчертава колко бързо се променят климатичните условия и как нараства въздействието на горещините върху ежедневието и здравето на хората.

Необходимост от спешни действия

Климатологът Дженифър Франсис от Центъра за изследване на климата „Удуел“, която не е участвала в изследването, посочва, че резултатите дават още по-ясна представа за нарастващите рискове, пред които са изправени милиарди хора по света. Според нея анализът разкрива не само покачване на температурите, но и увеличаване на влажността – фактор, който прави горещините още по-опасни за човешкия организъм.

Авторите на изследването подчертават, че мащабът на бъдещите последици ще зависи от действията за ограничаване на климатичните промени. Те призовават за по-сериозни усилия за намаляване на емисиите на парникови газове, както и за прилагане на стратегии за адаптация, здравни планове при горещини, системи за ранно предупреждение и по-точни оценки на климатичния риск.