Нови пациенти не получават биологични лекарства по Здравната каса

На 26.11.2015 г. Асоциацията на пациентите с ревматоиден артрит (АПРА) и Българското сдружение на болните от болест на Бехтерев (БСБББ) проведоха пресконференция, провокирана от възмутителното държание на членовете на заседанието на Надзорния съвет, видно от публикувана стенограма на сайта на НЗОК на 23.11.2015 г. На събитието присъства г-жа Багряна Маркова, пресаташе на НЗОК.

"Ние твърдо заставаме зад позицията си, че имаме право на достоен живот. Няма да седим и да чакаме някой да ни РЕГУЛИРА, докато ние боледуваме и страдаме заради административното безвремие, на което ни обричат институциите вече пети месец", пишат в своето отворено писмо представители на двете организации.

Ето какво още е посочено в него:

"В момента основният проблем пред пациентите с ревматоиден артрит е, че при стартиращо лечение не можем да започнем изписаната ни терапия с биологични лекарства. Това важи за новите пациенти, първи курс лечение. Протоколите ни се спират още на ниво Експертна лекарска комисия и изобщо не стигат до Националната здравноосигурителна каса. Това се случва от 17 август 2015 г. Тогава влезе в сила новото изискване на НЗОК за диспансеризация на пациенти с ревматологични заболявания.
 
Представителят на НЗОК г-жа Багряна Маркова не отрече, че причината за новите критерии е недостатъчният бюджет на НЗОК. Но увери, че всички пациенти, които вече са на биологична терапия, ще продължат лечението си.

"Нямаме никаква информация за спряно лечение с биологични лекарства", добави г-жа Маркова.

"Не знаете в НЗОК, защото документи на нови пациенти, на които сега е предписана тази терапия, не стигат до Вас. В повечето случаи специалистите ревматолози изчакват и не изписват биологична терапия на подходящите за нея пациенти. Причините не са медицински, а защото чакат изхода от настоящия административен абсурд. Но дори когато решат да изпишат терапия на даден пациент, протоколът му се спира още на ниво Експертна лекарска комисия, защото не отговарят на изискванията за диспансеризация", контрира Анета Драганова – зам.-председател на АПРА. Тя обясни също, че в новите изменения на наредбите на Министерството за диспансеризация отново не е включена диагнозата ревматоиден артрит и проблемите за пациентите ще продължат.

Ние, пациентите, също бихме искали да бъдем наблюдавани адекватно от специалисти. Те обаче отказват да ни диспансеризират с довода, че заплащането от страна на НЗОК е ниско. Диспансеризацията в сегашния й вид не е съобразена с изследванията, нужни за биологична терапия, и се явява чисто и просто административна мярка за ограничаване на терапията. Докато Касата оправя изисквания и мъдри правила, животът на хората си тече и докато няма ясно решение, пациентите са оставени да разчитат на добрия си късмет, че няма да се влошат- заяви г-жа Роза Чеглайска, председател на АПРА.

На пресконференцията изложи мнението си и експертът по лекарствена политика и бивш шеф на Изпълнителната агенция по лекарствата д-р Борислав Борисов.

"Мит е, че биотехнологичните лекарства са някаква екзотика и че те имат алтернатива в този момент. Понастоящем 8 от 10 лекарства, които се разрешават годишно в Америка и в Европа, са биотехнологични. Те представляват моноклонални антитела, които действат върху конкретен антиген, който причинява болестта. Точно това предопределя техният отличен ефект и поносимост от пациентите. Изборът на това кое биотехнологично лекарство, било то и биоподобно, е подходящо за конкретен пациент трябва да става като съвместно решение между пациента и неговия лекуващ лекар, а не да бъде наложено по административен път", заяви д-р Борисов.  

В края на дискусията предствителят на НЗОК г-жа Багряна Маркова се ангажира да се осъществи тристранна среща, на която се надяваме най-накрая да се стигне до адекватно действие и хората, които имат нужда от терапия, да я получат!

Асоциацията на пациентите с ревматоиден артрит (АПРА) и Българското сдружение на болните от болест на Бехтерев (БСБББ) не желаем оставката на УС на НЗОК.  Нашето желание е да се проведе равноправен и адекватен диалог между нас, лекарите и институциите в интерес на българския пациент и да се спре административния произвол".