Повече обединителни, отколкото разделителни линии по темата здравеопазване сред преговарящите четири политически партии

Над пет и половина часа продължиха преговорите, свикани от „Продължаваме промяната“ с представители на „Демократична България“, „Има такъв народ“ и БСП по темата "Здравеопазване".

След края им става ясно, че определено обединителните линии са повече от тези, които разделят различните политически формации по въпросите на общественото здраве. Напълно възможно е и различията да бъдат преодолени.

Според председателя на съсловната организация на лекарите у нас д-р Иван Маджаров, който беше поканен от „Продължаваме промяната“ в качеството си на експерт, е очевидно, че между преговарящите има консенсус в сектор „Здравеопазване“ и темата няма да бъде пречка за съставяне на правителство.

Темите, които обединиха преговарящите

COVID-19

Преговорите, водени от Асен Василев от „Продължаваме промяната“, започнаха с водещата в момента тема – COVID кризата и начините на действие.

И четирите формации са съгласни, че не обявяването на задължителна ваксинация, а е нужна разяснителна кампания за ползата от ваксините срещу COVID-19. Не беше подкрепена идеята на БСП ваксинацията за лекари, учители и работещите в заведенията за храна да подлежат на задължителна имунизация, но подкрепиха предложенията на лявата партия потоците от болни хора в лечебните заведения да бъдат задължително разделени, а за ваксинацията да се потърси помощ от Червения кръст и от медицинските университети.

Преговарящите приеха, че ще бъде от полза създаването на мобилни групи, които да ваксинират възрастни, хора, живеещи в отдалечени райони и малцинствени групи. Подкрепиха и предложението за национално епидемиологично проучване и проучване на Т-клетъчния имунитет, което предложи проф. Чорбанов от ИТН, въпреки че то е много скъпо.

Консенсус беше постигнат и по отношение на протоколите за лечение на COVID-19 с уточнението, че спазването им ще бъде по преценка на лекуващия лекар.

Не на последно място беше постигнато съгласие за нуждата от национален и регионални щабове.

Най-належащите мерки за промяна на системата

Няма политическа формация, която да не е убедена, че е нужна реформа в сферата на здравеопазването. Това показаха и предложените от здравните експерти на четирите преговарящи партии приоритети.

Един от основните приоритети е въвеждането на електронното здравно досие и реално работеща електронна здравна система. Предвидено е това да се случи до края на 2022 г.

Друг приоритет е осъществяването на корекции в дисбаланса на стойностите на клиничните пътеки и преминаване към диагностично-свързани групи, които да бъдат въведени пилотно до 2023 г. Клиничните пътеки ще продължават да действат, но единствено като възможност да бъде измерено качеството на услугата, а заплащането ще бъде въз основа именно на диагностично-свързаните групи. По този въпрос договорката беше до декември 2022 г. да бъдат готови пилотните проекти, ръководствата и специализираните правила за добра медицинска практика (гайдлайни).

Обединение имаше и по въпроса за промяната на заплащането в инфекциозните, педиатрични и родилни отделения и в болниците в труднодостъпните райони, която да стане в бюджета за 2022 г.

В новия републикански бюджет ще бъдат увеличени и средствата за превенция и профилактика.

След сериозна дискусия по предложението на БСП лекарствата за децата до 14 години да бъдат безплатни, беше прието предложението на д-р Таня Андреева от ДБ, Здравната каса да покрива 95% от цената, а останалите 5% да се поемат от родителите. Аргументите на д-р Андреева бяха, че така ще бъдат предотвратени опитите лекарствата да се използват от друг член на семейството. НЗОК ще заплаща и потребителската такса на педиатрите и на общопрактикуващите, в чиито листи има деца.

И четирите формации бяха категорични от нуждата България да има Национална детска болница. Затова приеха, че до края на 2022 г. трябва да бъде готов анализът за нуждите от нея, който е първата и основна стъпка към изграждането й.

Отново до края на 2022 г. трябва да бъде преразгледана Националната здравна карта, което включва броя на леглата и реалната нужда от тях.

Да бъде въведена система за минимална почасова ставка и наредба за оценка труда на медицинските специалисти въз основа на ставката.

Асен Василев от ПП заяви, че е време огромната разлика в заплащането труда на медицинските работници да бъде коригирана. Той беше категоричен, че не може да има заплати на ръководител на болница от 70 000 лв. и на санитар – минимална работна заплата. Така решението беше за максимално съотношение в базовото заплащане, което вероятно ще е 1 към 20.

Идеята да не се допусне заемането на управленска позиция в две различни структури, също обедини преговарящи, както и възможността в новия Закон за лечебните заведения да бъде регламентирано, че медиците, използващи обществен ресурс могат да имат само един договор с НЗОК.

До края на юни 2022 г. да бъде представен план за оптимизиране на Националната система за спешна помощ, е другата тема, по която беше постигнато съгласие.

Въпросите, по които дискусиите продължават

Най-сериозни дискусии провокира идеята да отпадне статутът на търговски дружества за държавните и общински болници, както и реформите в НЗОК.

Както подчерта д-р Александър Симидчиев от ДБ не е важна формата, а как работят структурите, а пълната промяна за кратко време е трудна работа.

От своя страна д-р Иван Маджаров поясни, че желанието да има пълна яснота по въпроса какво точно означава търговско дружество и в каква степен това е в основата на проблемите на здравеопазването, е довело до идеята първо да се направи анализ и окончателните решения да бъдат взети едва тогава.

Проф. Георги Михайлов от БСП беше категоричен, че левицата няма да отстъпи от идеята си, че болниците не могат да продължават да бъдат търговски дружества.

В случая от значение е, че проблемът е поставен и е очевидно желанието на всички страни да работят по него.

По същия начин не беше изчистен и въпросът за НЗОК, в програмата беше записано, че предстои да бъде направен анализ за това кой е най-добрия модел на здравно осигуряване. Преговарящите подчертаха, че най-важното на новите модели на финансиране е пациентите да не доплащат лечението си в обществените болници.

Няма по-важна задача от откриването на течовете в системата, защото това е ресурс, който ще се пренасочи към здравето на хората, заяви в края на преговорите съпредседателят на ПП Асен Василев и благодари на участниците в дебата.

Програмата за управление в сферата на здравеопазването ще бъде изпратена за съгласуване до четирите партии, след което ще бъде отново обсъдена в по-тесен състав.