Д-р Виктория Атанасова: Въпреки липсата на пари грижите за болните недоносени деца никога не страдат

Всяко десето родено дете в България е недоносено, показва статистиката. Преждевременно роденото бебе може да тежи от около 600 до 2500 грама, но има случаи и на оцелели деца с тегло под 500 грама. Голяма част от недоносените бебета имат дихателни и зрителни проблеми, които могат да се задълбочат, ако не бъдат лекувани навреме...

В какво се състоят грижите за недоносените бебета, чести ли са случаите, в които въпреки усилията, лекарите не успяват да се преборят за живота на децата и какви са проблемите на неонатологията в България? На въпросите отговаря д-р Виктория Атанасова - неонатологът, в чието работно време не са посочени часове. Тя е до пациентите си "винаги, когато има нужда".

За кои бебета се приема, че са родени недоносени и по какъв критерий се определя това – според теглото им или според гестационната седмица, в която са родени?

Съвременното определение за недоносеност включва като основен критерий гестационната възраст при раждане (под 37 навършени гестационни седмици), а не теглото (под 2500 грама), както е било преди. Това е така, защото теглото не винаги е адекватно на гестационната възраст според медицинските норми.

Има ли начин преждевременното раждане да бъде избегнато? От кого и от какво зависи то – от здравословни проблеми на майката, от евентуално неразумно нейно поведение, от възрастта, от гинеколога, следящ бременността?

Причините за преждевременното раждане обикновено са разнообразни и се определят от всеки един от изброените фактори:

От страна на майката и социума, в който живее:

• Възраст на майката – под 18 и над 35 г. (ако зачестяването на възрастта над 35 г. се определя от нарастващата честота на ин-витро бременности, то допускането на забременяване под 18 г. се определя изключително от толерирането му в някои социални групи от населението);

• Хронични здравословни проблеми като артериална хипертония, захарен диабет, ендокринни болести, анемични състояния, някои генетични заболявания, аномалии на гениталната система и др.;

• Вредни навици – тютюнопушене (пандемично разпространено сред съвременните жени в репродуктивна възраст!), зависимости от вредни вещества и алкохол;

От страна на здравната система и медиците:

• Достъпност на здравните грижи;

• Спазване на програмата за майчино-детско здравеопазване в дородовите консултации;

• Неглежиране на привидно банални проблеми – инфекции, нестабилни кръвно-захарни нива, оценка на професионалната среда и вредностите, произтичащи от нея.

Затова отговорност за правилното протичане на бременността носят както самата бременна и нейната социална среда, така и проследяващият я акушер-гинеколог.

Води ли се статистика за броя на недоносените деца в България? Колко преждевременно родени се раждат годишно в нашата страна?

Честотата на недоносеността за България е 9-10% от всички раждания, така че при 61774 живородени през 2013 г. около 6000 са се родили преждевременно.

Какви грижи се полагат за недоносеното бебе?

Зависи колко недоносено е бебето. По принцип най-големи са грижите за децата, родени преди 32-33 гестационни седмици, но понякога и по-зрелите имат сериозни здравословни проблеми и изискват много грижи: подсигуряване на топлинен комфорт, апаратно дишане, венозни вливания, денонощен контрол на жизнените функции, стриктен противоепидемичен режим с цел предпазване от вътреболнични инфекции, които за тях могат да бъдат фатални.

Работата на неонатолога е една от най-специфичните в медицината и изисква много апаратура, за да бъде пълноценна – кувьози, апарати за изкуствено дишане, перфузор-помпи, монитори за жизнените показатели, ехографски апарати и др. Това е свързано с огромни финансови средства, които трудно се отделят в съвременната българска медицина. Затова всички неонатологични звена, включително и тези в Университетските болници, където се лекуват най-тежките пациенти, страдат от сериозен недостиг на апаратура и наличната е морално и технически остаряла.

Чести ли са случаите, в които въпреки усилията си, лекарите не успяват да се преборят за живота на бебето?

Преживяемостта на недоносените бебета непрекъснато се повишава през последните години, което се свързва с напредъка на медицинската наука и технологиите. Затова пред неонатолозите по-актуален днес е въпросът за качеството на живот на оцелелите недоносени деца, които от останалите медицински специалисти все още се приемат като задължително увредени. Опитът ни доказва обратното – много пъти сме спасявали деца с екстремно ниско тегло при раждане (под 1000 грама) на родители, които нямат друг шанс за свое дете, като тези деца са се развивали след това пълноценно без здравни проблеми и дефицити.

Кой плаща лечението на недоносените деца – държавата, родителите? Достатъчно ли е финансирането от НЗОК?

Децата са един от контингентите в съвременното българско здравеопазване, медицинските грижи за който се финансират от НЗОК и МЗ. Разходите за грижите за недоносените деца са твърде големи обаче, за да се покриват напълно от наличните източници на финансиране. Така например, за дете, родено недоносено, изискващо апаратна вентилация и многократно приложение на сърфактант, НЗОК заплаща приблизително 5500 лв. по съответната клинична пътека. В нашето отделение средният дневен болничен престой на дете в Звено „Интензивно лечение“ е около 150 лв., а такива пациенти, особено ако са родени преди 32-ра гестационна седмица, може да пролежат 2 или даже 3 месеца (за екстремно незрелите деца), което резултира съответно в 9 или 13,5 хил. лв. разходи за лечение. Никога грижите за болните недоносени деца не страдат – няма такова неонатологично звено в България, което да го допуска. Затова страда заплащането на медицинските специалисти, които са с едни от най-ниските заплати на специалисти от всякакъв род в съвременна България.

Разполагат ли неонатологичните отделения в България с необходимата апаратура?

По-горе вече споменах по този въпрос, че финансите, отпускани за това не стигат до никъде, а наличната апаратура е морално и технически остаряла, което компрометира сериозно нашата работа.

Достатъчен ли е броят на неонатолозите в страната?

Това е една от най-дефицитните медицински популации в България. Причините са спецификата на работата и неатрактивното и изключително неадекватно на квалификацията заплащане. Въпреки предоставянето от МЗ на достатъчно свободни места за специализация по неонатология, желаещите не могат да ги покрият и задоволят нуждите на съвременната българска неонатологична практика.