Красимира Зайкова: Истинското изкуство на медицината е в превенцията

Тя е студентка втори курс в специалността „Медицина“ в МУ във Варна и наскоро стана ясно, че е новият младежки посланик на България на Европейския кодекс за борба с рака. Признава, че приема това като предизвикателство и отговорност и вече дори има идеи за някои от бъдещите инициативи, които трябва да осъществи. Не се притеснява от подобен род ангажименти, защото от няколко години е доброволец. Станало сякаш случайно, но работата в Младежкия червен кръст се превърнала в кауза, на която си заслужава да отдадеш сърцето си. Тя е Красимира Зайкова и признава, че когато се захване нещо, го прави с цялото си сърце и му се отдава безрезервно. Така е с активната й работа в социалната чайна във Варна и работата й с децата от ЦНСТ „Изгрев“, така със сигурност ще бъде и по време на петгодишния й мандат като младежки посланик на страната ни. А иначе в момента чете за изпити, защото лятната сесия е в разгара си и едва след края й ще мисли за предстоящите си посланически ангажименти. Красимира е от София. Признава, че решила да кандидатства във Варна, защото имала нужда от промяна, а и морето с цялата му мощ, красота и възможност да бъде виждано по всяко време е сериозен мотив. Сега, казва девойката, не бих заменила за нищо на света Медицинския университет във Варна, който е изключителен, каквито са и преподавателите ми и колегите.

Поздравления за успеха, г-це Зайкова. Как приемате факта, че в продължение на пет години ще бъдете младежкия посланик за България на Европейския кодекс за борба с рака?

Благодаря Ви много! Приемам го като отговорност и гласувано доверие, чрез които мога да развия пълния си потенциал в полза на обществото.

Какъв вид предизвикателство е това пред Вас?

Това, че трябва да комуникирам с много хора, да работя с различни институции и в същото време да балансирам между тях и ангажиментите, свързани с университета. Най-голямото предизвикателство за един млад човек е да бъде чут и да бъде полезен.

Един от множеството Ви ангажименти е свързан с разпространението на Манифеста на членовете на ЕП срещу онкологичните заболявания. Какво представлява той и какъв е смисълът му?

Манифестът представя възгледите на членовете на Европейския парламент срещу онкологичните заболявания като група. В него са посочени конкретните действия, които европейските политици трябва да предприемат, за да използват ефективно потенциала на превенцията, да осигурят достъп до висококачествени лечения и да подкрепят участието на пациентите в процеса на вземане на здравни решения. Пациентите трябва да бъдат овластени за това, а преди това е необходимо да бъдат информирани и подготвени.

Защо сте доброволец и какво Ви носи тази дейност?

Била съм част от много организации и продължавам да се занимавам с разнообразни дейности, но всяка една ми носи нещо различно. Най-вече ме предизвиква да изляза извън зоната си на комфорт. Известно е, че когато хората излизат от зоната си на комфорт, само тогава се развиват и вървят напред. Да бъда доброволец за мен е начин на живот и нещо, което превърнах в свое призвание.

Дойде ред и на резонния въпрос защо избрахте да учите медицина?

Винаги съм имала усещането, че искам да се занимавам с професия от сферата на здравеопазването. Решението ми не беше спонтанно, оформи се постепенно от различни моменти в моя житейски път. И когато, живот и здраве, дойде денят, в който ще ми връчат дипломата за лекар, тихо ще я посветя на онези, които ме подтикнаха волно и неволно в тази посока.

Независимо от факта, че сте в началото на обучението си, имате ли идея какво ще специализирате, когато дойде този момент?

Подготвяйки се за кандидат-студентските изпити, имах ясна представа за това какво искам да специализирам. През изминалите две години обаче тази представа се измени определен брой пъти при сблъсъка ми с различните дисциплини, които уча, и преподавателите. Но едно е сигурно, към каквато и специалност да се насоча, повече от всичко искам да работя с деца.

Любопитно ми е какво мислите за проблемите в сферата на здравеопазването?

Това, което виждам е твърде повърхностно, тъй като тепърва ми предстои да натрупам опит като лекар. Но до този момент ми прави впечатление, че няма цялостен подход на опазване на здравето, а системата е насочена преди всичко към лекуване на заболявания, част от които в доста напреднал стадий. Би трябвало да има добро здравно образование в училище, промоция на физическата активност от най-ранна детска възраст, профилактика на рисковите групи, скрининг и чак тогава – лечение. Истинското изкуство на медицината е в превенцията. Ето това ни липсва.

Какво е отношението Ви към протестите на здравните специалисти от последните месеци?

Всички здравни специалисти трябва да получават справедливо заплащане, което ще им позволи да бъдат спокойни за бъдещето си, както и да отгледат спокойно децата си. Никой не бива да бъде принуден, най-малко медицински специалист, от чието внимание, концентрация и моментно състояние зависят стотици животи, да работи допълнително, понякога на още 2-3 места, за да задоволи основните си нужди и в същото време да е хронично преуморен. Медицинските специалисти трябва да са с цялото си внимание и сърце в работата си и проблемите на конкретния пациент. Това трудно може да се случи, ако има неудовлетвореност от труда (заплащането, условията, перспективите). Удовлетворените хора, независимо в коя професия са, я работят със сърце и могат да направят много повече от обичайното. А в медицината често се налага да се прави много повече от обичайното.

Вие и колегите Ви в университета коментирате ли темата за проблемите в сферата? Смятате ли, че тя е важна или сте на мнение, че ще й се посветите, когато завършите образованието си?

Разбира се, че дискутираме проблемите. Ние не сме изолирани от тях. Колкото по-рано ги осъзнаем, анализираме и проумеем, толкова по-добре. Може би не можем да разберем всичко в неговата всеобхватност, но много неща се забелязват още на нивото, на които сме ние. Силно вярвам, че моето поколение ще промени част от този пейзаж.

Какви качества трябва да притежава човек, когато е решил да положи Хипократова клетва и да бъде лекар?

Сърце, ум и хладнокръвност. Да бъде широкоскроен и емпат. Да умее да общува добре. Не е важно само колко знаеш, но е важно как ще приложиш това знание, и как ще го предадеш на пациентите в обем и начин, по който могат да го разберат.

България или чужбина ще изберете, когато завършите?

Съвсем спокойно виждам бъдещето си в България. Но, разбира се, не изключвам като вариант и другата възможност, тъй като никой не може да бъде сигурен какво ще му поднесе животът в бъдеще. Има много лекари, които се реализират в повече от една държава и пътуват непрекъснато. Защо не? Езикът на медицината е универсален и не признава граници.

Защо България?

Обичам родината си. Родена съм, отгледана съм и съм възпитана в нея. Напълно естествено за мен е да желая да продължа развитието си тук. Но от друга страна не изключвам и възможността за развитие в чужбина и приложение на наученото там тук – в полза на българските пациенти.

И на финала, за какво мечтае Красимира Зайкова?

Мечтая за благоденствие за мен и моите близки и за моментите, които не могат да бъдат запечатани в кадър или описани с думи. Да мога винаги да ги нося в себе си и да черпя от тях сила.

Автор: Гергана Караилиева
Снимки: Личен архив