Кръвната плазма не предотвратява прогресията на COVID-19 при пациенти с ранни симптоми

Обещаващата терапия с кръвна плазма се оказва неефективна за предотвратяване на прогресията на COVID-19 при високорискови пациенти, показва проучване на Националните институти по здравеопазване на Съединените щати (NIH). Резултатите от голямото изпитване са публикувани в списание „The New England Journal of Medicine“.

От самото начало на пандемията от COVID-19 лекарите търсят варианти за оказване на ефективна медицинска помощ на пациентите, инфектирани с коронавирус. Много от учените оптимистично се насочват към стара терапия, прилагана през XIX век, използвайки преливане на кръв от възстановени пациенти за лечение на тези с остра инфекция. Идеята на лечението, известно днес като реконвалесцентна плазмена терапия, е, че антителата в кръвта на преболедувалите хора могат да бъдат от помощ на пациентите с тежък COVID-19.

Миналата година Агенцията за контрол на храните и лекарствата издаде разрешение за спешна употреба, с което се позволява използването на кръвна плазма при хоспитализирани пациенти с COVID-19.

С настоящото проучване учените искат да разберат дали терапията може да бъде от полза и при хора, които наскоро са се заразили с коронавирус, за предотвратяване на тежко протичане на заболяването.

Терапията с кръвна плазма предотвратява ли тежко протичане на COVID-19?

Изследването на NIH, стартирано през август 2020 г., е предназначено да отговори на този въпрос. За целта рандомизираното клинично изпитване набира възрастни амбулаторни пациенти, които са посетили спешни отделения с леки симптоми на COVID-19 през първата седмица след заразяването с вируса.

Изследването е проведено от мрежата за клинични изпитвания „SIREN“ и включва над 500 пациенти от 48 отделения за спешна помощ в Съединените щати. Средната възраст на участниците е 54 години, като малко повече от половината са жени. Освен това доброволците имат поне едно здравословно състояние (диабет, затлъстяване, хипертония, сърдечно заболяване), което ги поставя в категория с висок риск от тежко протичане на COVID-19.

Участниците са разпределени на случаен принцип в две групи, като едните са лекувани с реконвалесцентна плазма, съдържаща антитела срещу COVID-19, а другите с плацебо (солен разтвор, инфузиран с мултивитамини).

Изследователите сравняват резултатите в двете групи в рамките на 15 дни от лечението, като се насочват предимно към нуждата от допълнителни медицинска помощ. Констатациите показват, че липсва значителна разлика в прогресията на заболяването между двете групи*. 77 участници от групата с кръвна плазма и 81 от плацебо групата са се нуждаели от допълнително болнична помощ. Тежестта на заболяването също е сходна и в двете групи, като пет пациенти, лекувани с реконвалесцентна плазма, са починали.

В търсене на възможна причина

„Надявахме се, че използването на реконвалесцентна плазма ще постигне поне 10% намаляване на прогресията на COVID-19, но вместо това наблюдаваме по-малко от 2%.“, казва д-р Клифтън Калауей, водещ автор на проучването и професор по спешна медицина в Университета в Питсбърг. „Това беше изненадващо за нас. Ние като лекари искахме терапията да има голямо значение за намаляване на риска от тежко протичане на заболяването.“, допълва той.

Причината интервенцията да не дава очакваните резултати е неясна. Изследователите продължават да търсят възможни обяснения, включително ниска доза, време на прилагане на плазмата, фактори, свързани с гостоприемника.

Въпреки това експертите са категорични, че констатациите отговарят на важен клиничен въпрос и могат да помогнат за намирането на по-ефективни лечение срещу COVID-19.

*Callaway W., Clifton et al. Early Convalescent Plasma for High-Risk Outpatients with Covid-19. The New England Journal of Medicine. 18 Aug 2021.