Фокусирането върху COVID-19 пречи да видим сериозни екологични проблеми

На 23 септември 2019 г. тогава 16-годишната активистка Грета Тунберг се изправи срещу десетките камери, вперили поглед в нея на Срещата на върха на ООН по климатичните въпроси, и заяви: „Хората страдат. Хората умират. Цели екосистеми се разпадат. Как смеете да извръщате глава от проблемите?!“

За броени дни след нейното изказване търсенията в мрежата, свързани с климатичните промени, скочиха многократно, а природозащитниците се почувстваха силни и способни на почти всичко.

Лято 2020 г. - никой не помни за Грета

Да се завърнем към настоящето – лято 2020 г.. Пандемията превзе медиите, а въпросите, свързани с околната среда, отново отстъпиха по важност, според данните от аналитичната част на Гугъл.

Позицията на списанието за експериментална психология “Journal of Experimental Psychology” е, че подобна тенденция може да застраши сериозно бъдещето на планетата.

Професорът по психология и невробиология Лийф Ван Бовен казва: „Вярваме, че дори само насочването на вниманието към определен риск за околната среда, макар и само за кратко, може да се стори на човек толкова страшно, че да предпочете да подцени и потисне мисълта за опасността. От друга страна, ако не обръща активно внимание на поставения въпрос, той му се струва по-незначителен като проблем.“

По-ранни изследвания разкриват, че човешкият мозък има ограничен капацитет за фокусиране на вниманието върху рискове. Заложено ни е да можем да обработваме само една опасност едновременно и да ги подреждаме по приоритет, ако са повече на брой. Ван Бовен пояснява, че вместо да изчисляваме в детайли колко рисковано е нещо, ние, хората, сме склонни да се доверяваме на интуицията си.

Ако дадена заплаха изглежда твърде далечна физически във времето, или пък твърде абстрактна, мозъкът ни не я приема сериозно. Климатичните промени попадат във всяка от тези категории.

Когато гледаме настрани, спираме да се тревожим - изследването

Имайки гореспоменатото предвид, авторите на изследването – Ван Бовен, Дженифър Коул и Келън Мърква, решават да проучат доколко едно деликатно, внезапно и спонтанно пренасочване на вниманието към въпроси, свързани със заплаха за околната среда, би предизвикало емоционална реакция и желание за предприемане на действия.

Те сформират две групи – 100 колежани и други 100, произволно избрани, граждани. По време на експеримента им показват на случаен принцип 12 снимки, изобразяващи различни заплахи за околната среда – вилнеещ пожар, замърсена река, полярна мечка в опасност и т.н. В случаите, когато участниците са виждали полярната мечка или пожара, те са проявили повече загриженост и страх.

Междувременно учените манипулират леко онези снимки, които най-силно са впечатлили хората. Например, участникът е помолен да натиска определен бутон всеки път, когато пред очите му се покаже снимка на пожар. Или е инструктиран да търси с поглед конкретна буква по екрана и точно на мястото, където се появява тя, се отворя снимката със замърсената река.

По-късно участниците трябва да степенуват заплахите според тяхната опасност и чувството на страх, което са събудили в тях самите. При един от експериментите са помолени да изберат една от заплахите и да напишат писмо до съответните органи във връзка с нея.

Резултат от изследването

Заключението от проведените опити е, че всички са дали приоритет на заплахите, към които умишлено е било насочено вниманието им, и са пренебрегнали онези, от които са били съзнателно отклонявани. 

Екипът е бил изненадан колко кратко време и усилия са им били нужни, за да насочат вниманието на хората към конкретна заплаха, за да бъде възприета тя като много сериозна – няколко секунди и няколко бегли опита за отвличане на вниманието от всички останали опасности.

Коронавирус навсякъде и по всяко време - хората нехаят

С помощта на механизма за търсене “Google search trends” Мърква решава да проследи колко често хората търсят информация по 12 различни теми. Не е изненада, че колкото повече медиите засягат темата за коронавируса, толкова по-слаб е интересът на хората. Той е на мнение, че последиците от пониженото внимание могат да бъдат жестоки.

Веднага подкрепя теорията за пренасочването на вниманието с факта, че според статистиката на „Gallup Poll“, загрижеността на американците за климатичните промени е намаляла драстично и към момента едва 2% вярват, че те са наистина важен проблем. През декември 2019 те са били 5%.

„Хората, които искат да фокусират вниманието върху заплахите за околната среда срещат сериозен отпор. Навсякъде и по всяко време се говори за коронавируса“, споделя Ван Бовен.

Преориентирането е лесно, манипулацията също

Добрата новина е, че дори най-деликатното разсейване на човека – било то със случайна среща със стар приятел или новото стори на колега в социалните мрежи, е способно да го преориентира.

Според Ван Бовен не е нужно да се вдига много шум, достатъчно е човек да бъде постоянен. Той също така съветва хората да запазят съзнанието си бистро, за да са наясно кога вниманието им е насочвано или дори манипулирано от някой друг, против волята им.

„Дали грешим като се тревожим заради коронавируса? Категорично не. Но не бива да забравяме, че съществуват и други заплахи, които също заслужават нашето внимание и бдителност. За да не стане твърде късно.“