Как страхът от тромбоза след случаите с препарата на „AstraZeneca“ може да попречи в овладяването на пандемията

Една от най-хубавите новини по време на пандемията от коронавирус е създаването на ефективни ваксини срещу него. Тя обаче не е лишена и от предизвикателства. Най-голямото се оказва страхът на хората от евентуални негативни последствия след ваксинация и съмненията в безопасността на толкова бързо разработени ваксини срещу коронавируса. Този страх от своя страна поражда колебливост по въпроса доколко има смисъл от поставяне на ваксина.

Регулаторни органи като Европейската агенция по лекарствата (ЕАЛ) и британската агенция по лекарствата и здравните продукти (АЛЗП) изпълняват две основни функции. Едната е свързана с ефективността на ваксините, а другата със създаването на подробни планове за тяхната безопасност, които да се следват при постъпване на сигнали за усложнения след ваксинация.

През последните дни планът на ЕС за безопасност на ваксините срещна големи затруднения, които предизвикаха хаос. Поне 12 страни членки временно преустановиха използването на препарата срещу COVID-19 на компанията „AstraZeneca“, водени от възможната, но все още недоказана, връзка между него и случаите на пациенти с образувани кръвни съсиреци. Тревогата се усеща и в няколко доклада от пациенти или здравни работници, според които е възможно да има причинно-следствена връзка между ваксината и последвалите здравословни проблеми.

Самите доклади не са официален документ, който доказва истинността на написаното, а от техните автори не се изисква категоричност и 100% убеденост.

Регулаторните органи не откриват причинно-следствена връзка между случаите на тромбоза и ваксинацията

Броят на хората, получили кръвен съсирек след поставяне на ваксината на „AstraZeneca“, не е по-висок от този на всички останали, при които това би могло да се случи по принцип. Той няма да го надвиши, дори когато се вземат предвид и недокладваните случаи. Възможността да настъпят усложнения съществува както при ваксинираните, така и при неваксинираните.

Някои страни като Норвегия и Германия докладваха за пациенти с изключително рядката форма на тромб, наречена церебрално-венозна синусова тромбоза (CVST). Честотата на заболяването сред световното население е трудно да бъде измерена, макар че според експерти от „Johns Hopkins Medicine“ то засяга един от 200 000 души годишно. Поради факта, че в Германия броят на ваксинираните пациенти с церебрално-венозна синусова тромбоза (CVST) е по-голям, Европейската агенция по лекарствата започна задълбочено проучване на всеки отделен случай, в търсене на възможни странични причини или фактори, които биха могли да я причинят.

До момента СЗО, ЕАЛ, британската агенция за лекарствата и здравните продукти и компанията „АстраЗенека“ не намират доказателства за причинно-следствена връзка между тромбозата и ваксината. Според ЕАЛ ползите от препарата са много по-големи от рисковете.

След всички разследвания и категорични становища на регулаторни органи, защо все пак немалко страни членки на ЕС решиха да спрат ваксинацията с продукта на „АстраЗенека“?

Добър инструмент – неправилно приложение

Основна причина се оказва неправилната интерпретация и използване на един наистина важен принцип, който има за цел да предпази от настъпването на негативни последствия. Става въпрос за предприемането на действия по предпазливост, за да се избегне възможна вреда, когато доказателствата, свързани с нея, са противоречиви. Подобен механизъм е подходящ за прилагане при обстоятелства, които съчетават едновременно потенциален риск и известна степен на несигурност.

Създаването на този инструмент е резултат от критики, отправени към оценките на риска, които се основават на научни методи. Според някои експерти анализите са крайно консервативни, а, за да се докаже риск, са необходими солидни и много на брой доказателства. Те смятат, че хората, които ги изготвят, по-скоро са склонни да приемат, че рискове не съществуват.

Първите случаи, когато се прилага принципът на предпазливост, са от 70-те години на 20-ти век в Западна Германия. Тогава се въвежда нова екологична политика, която е криела известни рискове за околната среда, но те не са били подкрепени с доказателства. Първоначално става въпрос само за предупреждения, а на по-късен етап се събират и достатъчно факти, като например наличието на азбест – много опасен за човешкото здраве строителен материал в миналото. Ако властите не бяха приложили този механизъм, последствията от въпросната екологична политика върху здравето на хората биха били изключително сериозни.

Някои от държавите членки на ЕС също се позоваха на принципа на предпазливост, обосновавайки спирането на ваксинацията с „AstraZeneca.“ Други заявиха публично, че избират „да бъдат прекалено предпазливи, отколкото да поемат излишен риск.“

Всяко действие обаче води до определени последствия. Какво се случва в конкретната ситуация?

Препаратите срещу COVID-19 предпазват хората от смърт. Решението да се спре тяхното използване неминуемо забавя ваксинационната кампания. Притеснението сред обществото расте, което ще откаже много от хората да се ваксинират. Доверието във ваксината на „АстраЗенека“ в Европа вече е толкова разклатено, че започва да се подлага на съмнение и нейната ефективност.

Риск от тромб vs. риск от смърт вследствие на коронавируса

Подобен процес повлича всичко след себе си. Оказва се, че вместо да доведе до избягване на потенциалния риск, принципът на предпазливост просто тласка страните от една рискова зона (възможните тромби) в друга (ниско ниво на ваксинация). А второто определено е по-опасно, защото би имало ефект върху всички хора.

Друга причина, която води до неправилната интерпретация и приложение на механизма е, че в конкретния случай с ваксините срещу коронавирус всички възможни оценки за безопасност се извършват постоянно, тъй като сигналите (голяма част от които фалшиви) са свързани именно с нея. Плановете за мониторинг върху безопасността на ваксините срещу COVID-19 се създават на база задълбочен научен анализ на всеки сигнал, данни, които сочат, че обществото не започва да губи доверие в тях и преценка дали е необходимо да се предприемат регулаторни промени, ако те ще елиминират потенциалния риск.

Решението да се заложи на сигурността, избирайки да се следва принципа на предпазливост, е погрешно. То променя онова, за което е бил създаден преди години – да ограничава рисковете. Защото преустановяването на ваксинацията може да има дългосрочен негативен ефект върху здравето не само на гражданите на ЕС, но и на тези по целия свят.

Изборът да бъдем предпазливи или не също не е никак лесен. Всяка страна трябва да бъде внимателна не само по отношение на рисковете, а и по отношение на прилагането на принципа на предпазливост, и да обмисля добре ходовете си, така че да не застраши живота и здравето на своето население.