БСК: Нужни са спешни промени в Закона за лечебните заведения

За спешни промени в Закона за лечебните заведения настояват от Българската стопанска камара в писмо до Народното събрание и председателите на парламентарните групи в него, до министрите на здравеопазването и финансите, управителя на НЗОК и председателя на БЛС.

В основата е големият въпрос за кризата в общинското здравеопазване. Проблемът не е от вчера, нито е свързан с пандемията COVVID-19, която просто го изостри до нетърпимост и го направи публично видим и разпознаваем.

В обръщението си, което е от днешния 10 ноември 2020-а, от Камарата напомнят, че още през септември 2019 г. техният Управителен съвет и този на Сдружението на общинските болници (СОББ) са приели позиция, в която категорично настояват да бъдат предприети радикални и спешни промени в организацията, управлението и финансирането на здравеопазването и особено на общинското. През март 2020-а двете организации излизат с общи предложения за мерки за повишаване капацитета на общинските лечебни заведения, за да могат да се противопоставят на разпространението на COVID-19.

Защо от БСК искат спешни промени в Закона за лечебните заведения?

Последните промени в този Закон са от октомври 2020 г. Според тях хората, които са в органите за контрол и управление на държавните и общински болници се избират и назначават след конкурс, определен в Закона за публичните предприятия. Според чл. 20, ал. 3 от него членове и управители не могат да бъдат хората, които работят по служебно или трудово правоотношение. В този смисъл подобни постове няма как да бъдат заемани от лекарите, които работят в лечебните заведения. Управителите и членове могат да бъдат единствено външни специалисти. „Това допълнително утежнява тежкия кадрови дефицит от реално работещи медицински кадри в общинските болници“, подчертават от БСК и припомнят, че членовете на УС на Сдружението на общинските болници, което е член на Камарата, вече са заявили, че имат намерение да подадат колективна оставка.

Състоянието на здравната система в условията на COVID-19 потвърждава, че всички опити за промени в системата до момента са лишени от приемственост, последователност и прозрачност, а това прави невъзможно осъществяването им и крие рискови за националната сигурност. Няма нито формулирани, нито приети приоритети, концепция и работещ модел. Решенията не отчитат баланса между потребностите, целите, ограничените финанси и капацитета на държавните органи и институциите.

Според БСК не се правят опити за обединение между организациите на медицинските специалисти, пациентите, социалните партньори и неправителствения сектор. Сериозен проблем е дисбалансът, който показва много по-големите разходи за болнична помощ и лекарства и много по-малки за доболнична, превенция и профилактика. Не по-малко притеснително е, закъснението по отношение на електронното здравеопазване.

БСК и СОББ са категорични, че е наложително да бъде приета концепция за стабилизиране, оздравяване и развитие на общинските болници, да бъде променен статута на част от болниците в звена за спешна помощ, медицински заведения за специализирана, следболнична и дългосрочна грижа.

Нужни са промени и в начина на финансирането им, при това такива, че да гарантират качествени спешна помощ, изследвания, образна диагностика, специализирана консултативна помощ извън областните градове.

Трябва да бъде въведена система от защитени държавни и общински болници на регионално ниво, за да може достъпността на хората до здравни услуги да бъде гарантирана.

В края на писмото от БСК заявяват, че очакват спешни приоритетни мерки, с които проблемите н общинското здравеопазване да се преодолеят, защото те имат огромно значение за хората по места не само, когато става дума за COVID-19, но и за останалите им здравни проблеми.

Затова от Камарата апелират за промени в Закона за лечебните заведения, с които да стане възможно изключването на общинските болници от обхвата на Закона за публичните предприятия по отношение избора и назначаването на членовете на органите на управление.