И в България разрешиха бустерна доза на ваксина срещу COVID-19 за рисковите групи

Хората от рисковите групи в България могат да получат допълнителна или бустерна доза от ваксина срещу COVID-19. Предложението е на експертният консултативен съвет по надзор на имунопрофилактиката. Според него допълнителната или бустерна доза трябва да е от иРНК ваксината на Pfizer/BionTec. Причината е, че фирмата е подала заявка за одобрение на допълнителна доза в Европейската агенция по лекарствата (ЕМА). Експертите уточняват, че се очаква ЕМА да предостави допълнителна информация на ваксинираните с кои ваксини ще се прилага бустерната доза.

Условията за прилагане на допълнителната или бустерна доза

Експертният съвет е изготвил насоки, в които подробно разяснява условията за приложението на допълнителната или бустерна доза. Сред тях са:

• Човекът вече да е получил двете дози от ваксина срещу COVID-19 и да не е в групата, на която не бива да се прилага нова доза.
• Преди поставянето на допълнителната доза да бъде извършен клиничен преглед и личният лекар или специалист да оцени състоянието на човека.
• В случаите, когато след ваксинацията човекът не е изградил достатъчен имунитет и при изследването на имунния отговор резултатът е отрицателен, трябва да се оцени имунният статус, за да бъде изключен първичен или вторичен имунен дефицит.
• Добре е да бъдат изследвани и специфични антитела или имунни клетки.

Допълнителната доза се прилага 6 месеца след завършения имунизационен курс. Бустерната доза се поставя 8 месеца след пълната ваксинация като тя е предназначена за подсилване на имунитета, за разлика от допълнителната, която е за хора, които и след имунизацията не са изградили имунитет.

Допълнителната и бустерната може да се приложи на:

• хората в домовете за възрастни и социални институции;
• медицински персонал с висок риск от заразяване;
• възрастни над 65 години.

Хората, които не са изградили достатъчно имунитет след ваксинация, и тези, които имат първични или вторични имунни дефицити, е добре да получат допълнителна доза 1 месец след пълната имунизация.

Кой може да бъде ваксиниран с допълнителна или бустерна доза

• хора с първични и вторични имунни дефицити – например, с ХИВ инфекция/СПИН
• с онкологични заболявания
• хора, на които е извършена трансплантация и са на имуносупресивна терапия
• хора на хемодиализа
• хора на цитостатична или кортикостероидна терапия
• хора, които не са успели да изградят достатъчно имунитет след ваксинацията си

От здравното министерство напомнят за пореден път, че ваксинацията е доброволен, а не задължителен акт.

COVID-19 в страната

1835 са новите случаи за последното денонощие, показват данните на националния информационен портал за 24 септември 2021 г.

Продължава да расте броят на хората с COVID-19, които са настанени в болниците в страната – 4949 души, от които 414 са в интензивните отделения.

Броят на новите случаи в столицата е 401, в Пловдив – 150, във Варна – 145, а в Благоевград – 103. Най-малко са положителните проби за последните 24 часа в Разград – 14 и в Кърджали – 19.

21 области са в червената зона. В тях заболеваемостта е от 250 до 499 души на 100 000. Седем са областите, които са в жълтата зона, където заразените на 100 000 души са между 100 и 249.

Един от начините, с които от здравното министерство решиха, че ще успеят да намалят натиска върху болниците, беше създаването на COVID зони. По мнението на общопрактикуващите лекари обаче повечето от тях не работят по начина, обявен от МЗ. Както споделя д-р Виктория Чобанова от Сдружението на общопрактикуващите лекари в София област, в момента по-скоро става дума за идея, която все още не работи реално. Често се случва точно от COVID зоната да изпращат хората при личните лекари, които да им изпишат безплатните лекарства. Проблемът е, че това не може да стане.

Същото е становището и на заместник-председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов, който заяви пред БНР, че COVID зоните не работят в полза на пациентите. В същото време, казва общопрактикуващият лекар, все още има осем области в страната, където няма разкрити такива зони. Личните лекари са изключени от процедурата, пациентът може да получи безплатните лекарства само в тези центрове, а след това лечението му проследява личният лекар, очертава проблема д-р Брънзалов. Според него са нужни много повече зони, а НЗОК трябва да разшири пакета от изследвания за проследяване на пациентите с COVID-19.

Ваксинацията срещу COVID-19

За последното денонощие в страната са поставени 11 441 ваксини срещу COVID-19. До момента общият брой на дозите е 2 494 575. Изцяло ваксинирани са 1 298 936 души.

Ваксинацията е силно препоръчителна за всички възрастни и за хората от рисковите групи, а ваксините са необходимото условие в битката за овладяване на епидемията, но само ако бъдат в комплекс с останалите противоепидемични мерки, написа в личния си профил специалистът по белодробни болести проф. Коста Костов. Той е убеден, че приложението на трета усилваща доза не търпи отлагане „ако искаме да опазим максимален брой потенциални приемници на вируса с непредвидими инфекциозни последици“. Това ще продължава до момента, в който се появи лекарство за COVID-19.

Според специалиста ваксините не са оправдали напълно огромните и оптимистични очаквания, тъй като не са достатъчно ефективни за дълъг период от време, за да осигурят колективен имунитет. Ефективността им пада постепенно и намалява след 6 месеца от края на пълната имунизация. В същото време те са достатъчно ефективни срещу тежко протичане на заболяването, настаняване в болница и смърт. Точно затова задължително условие за намаляването тежестта на епидемията е, освен ваксинирането, и спазването на комплекса от лични и обществени мерки.

Ваксинационният процес трябва да обхване изцяло медиците и учителите, както и работещите в сферата на услугите и администрацията, категоричен е проф. Коста Костов.

"Не, не става дума за леко грипче, дори не е обичайният грип, а по-опасен, по-коварен и по-инвалидизиращ вирус. Вирус, който заразява повече, по всяко време и сезон, с по-висока смъртност и по-дълги последици от обичайните респираторни вируси, с които се срещаме", пише още председателят на Българското научно дружество по пулмология и изразява надеждата, че обществото ни няма да повтаря грешките си, а ще се вслуша в гласа на учени и медици.

Ваксинацията срещу грип

390 000 противогрипни ваксини за хората на и над 65 години са осигурени от Националната програма за подобряване на ваксинопрофилактиката. От средата на месец октомври желаещите ще могат да се ваксинират при личните си лекари. Изчисленията на здравното министерство показват, че 230 000 души могат да се възползват от безплатните ваксини.

През есенно-зимния сезон на 2020 г./2021 г. са отчетени ниски нива на заболеваемост от грип и остри респираторни заболявания. Причината е във въведените мерки за ограничаване на COVID-19 в целия свят. Предпазните маски, спазването стриктно на лична хигиена, постоянната дезинфекция и забраната за струпване на много хора в затворени помещения ограничиха рязко сезонния грип и респираторните болести, отчитат здравните власти.

Експертите подчертават, че е изключително трудно да се прогнозира как ще се развие предстоящият грипен сезон, но в същото вревме е сигурно, че вирусите на грипа ще си взаимодействат с новите варианти на вируса SARS-CoV-2. Очаква се и много повече хора да са податливи на заболяване от грип сега, тъй като през миналия сезон грипните вируси бяха разпространени твърде слабо.

Един от сигурните начини за предпазване от грип е ваксинацията, която от десетилетия се прилага и е доказала ефективността си.

Важно е, подчертават от здравното министерство, хората да знаят, че няма проблем да се ваксинират срещу COVID-19 и грип. Ваксинацията срещу коронавирусната инфекция се прави след като са преминали 14 дни от всяка друга ваксинация. Не на последно място, имунизацията срещу COVID-19 може да бъде напарвена през цялата година, а срещу грипа, който е сезонна инфекция, преди да настъпи.

Грипът ще се отрази сериозно на хората, прекарали COVID-19 и особено на възрастните, бременните и страдащите от хронични и тежки заболявания.