Закъсняха ли мерките срещу епидемията от маймунска шарка и как може да се овладее тя

Акценти

През 2024 г. в Централна Африка започнаха да се увеличават случаите на нов щам на маймунската шарка, известен като clade 1b. Това накара СЗО да обяви най-висока степен на тревога и да определи заболяването като международна заплаха за общественото здраве. През месец ноември 2024 г. щамът бе открит и във Великобритания, САЩ, Германия, Швеция и Индия.

Мисия „100 дни“

Обикновено първите сто дни след избухването на епидемия са критични. От мерките, които се предприемат, зависи какво ще се случи занапред. През 2021 г. световните лидери одобриха 100-дневната мисия за справяне с пандемията от коронавирус. Целта беше да се разработят надеждни и безопасни тестове и да се намери лечение през първите сто дни след идентифициране на заплахата.

Международната организация за готовност при избухване на пандемия следи отблизо действията на засегнатите страни, откакто бе обявен ръстът в броя на заразените с маймунска шарка. В края на ноември изтекоха стоте дни, но дали бе направено всичко възможно, за да се ограничи разпространението на вируса?

» Епидемията от маймунска шарка в Африка все още е извън контрол

Ускорена ваксинационна кампания срещу маймунска шарка в Африка

Африканските центрове за контрол на заболяванията поеха инициативата и обявиха тревога за целия континент. Регулаторните органи ускориха процеса на одобрение на ваксините и помолиха някои страни да им ги доставят безвъзмездно. Бързата доставка бе възможно благодарение на факта, че ваксините бяха създадени и произведени в интервала от време между двете епидемии.

За съжаление, въпреки ваксинационните кампании, вирусът продължава да се разпространява по света.

Затруднен достъп до лабораторни тестове

Реалният брой на заразените хора може да е много по-голям от обявения, тъй като достъпът до тестове в много райони е силно затруднен. Ефективните и достъпни тестове са изключително важни за ранното откриване на вируса, но в самото начало на епидемията те се извършваха единствено в лаборатории, което бе пречка за голяма част от населението.

Африканските центрове за контрол на заболяванията са си поставили за цел да изследват 80% от хората, за които има съмнение, че са заразени. До третата седмица на ноември 2024 г. обаче тествани са едва 36%. Обикновено резултатите са готови след 2-3 дни, през което време инфектираният човек може да пренесе вируса на своите близки.

За да улеснят достъпа на повече хора, от СЗО одобриха тест, който може да се прави извън лаборатория и чиито резултати са готови в доста по-кратък срок. Осигурени са 42 хиляди комплекта, с които властите се надяват да ускорят тестването на място и да дадат известна независимост на по-отдалечените региони.

Проблемът с ниската чувствителност на тестовете за маймунска шарка

От Асоциацията за иновативни диагностични решения са анализирали над 200 вида тестове за маймунска шарка в търсене на бърз антигенен тест, подобен на познатия тест за коронавирус. От тях едва няколко притежават чувствителността, която се изисква според стандартите на СЗО.

Какво трябва да се направи, за да се ограничи разпространението на маймунската шарка

Накратко, стотина дни след избухването на епидемията, все още няма одобрен бърз антигенен тест, който може да разграничава различните щамове на маймунската шарка и в същото време да се използва лесно в слабо развитите и отдалечени райони.

Децентрализация на тестването

Без наличие на такъв тест, усилията за контрол и ограничаване на разпространението на вируса няма да дадат очаквания резултат. Специалистите са на мнение, че лабораторното тестване трябва да се децентрализира, тоест да обхване всички части на засегнатите страни.

Пренасочване на одобрени лекарства и разработване на терапия с моноклонални антитела

Има надежда, че някои методи за лечение на други заболявания биха били ефективни и при пациенти с маймунска шарка. Провеждат се редица клинични проучвания и се изследват лекарства с моноклонални антитела.

Днес лечение за новия вариант на маймунската шарка все още не е открито, макар първите сто дни да минаха. За хората, които нямат достъп до ваксини, откриването на ефективна терапия е жизненоважно. Слабото финансиране и подценяването на проблема от политиците забавя още повече разработването на лекарства за болести, които могат да доведат до пандемия.

Една от идеите е да се създаде организация за разработване на терапевтични решения, но това ще отнеме много време, а и проучваните методи са все още в предклиничен етап.

Продължителната циркулация на вируса води до поява на нови, по-устойчиви щамове

Колкото по-дълго циркулира вирусът, толкова по-голям е рискът от появата на нови варианти, които няма да се повлияят от съществуващите ваксини, нито пък ще бъдат открити с одобрените тестове.

Отговорност на държавните лидери е да полагат усилия за равномерното разпределение на ваксините и за въвеждане на мерки за опазване на общественото здраве на местно ниво. Те трябва да ускорят и улеснят достъпа до надеждни диагностични средства, които могат да се използват извън лаборатория или болница. Освен пренасочването на медикаменти, предназначени за лечение на друго заболяване, е нужно да се инвестират средства в създаването на нови терапии и лекарства.

Д-р Нимър: „Не сме си взели поука от предишните епидемии и пандемии“

Д-р Мона Нимър, председател на Международната организация за готовност при избухване на пандемия, добавя: „Въпреки прогреса, истината е, че не сме си научили уроците от предишни ситуации като тази. Ако бяхме, сега щяхме да реагираме по-бързо. Това е втората криза, свързана с маймунска шарка, за период от две години. Ако бяхме ускорили започнатите през 2022 г. проучвания, вероятно днес щяхме да имаме на разположение много повече диагностични и терапевтични инструменти.“

Рискът от пандемия се променя непрекъснато. Огнища избухват все по-често – вирусът H5N1, който се предава от животни на хора, най-голямата регистрирана епидемия от денга и разпространението на вируса Marburg.

Правилото за стоте дни има за цел да предпази хората, които вече пътуват постоянно, предавайки вирусите по-бързо и по-лесно от всякога. Според Нимър мерки трябва да се вземат още преди първия от тези сто дни. Както казва тя: „Преди спринта е нужно да направим маратон, в който да участват всички.“