Обратно в училище с антигенен тест – мнение на един родител

Изтича последният срок, даден от МОН, за събиране на съгласие от родителите за провеждане на антигенни тестове в училище. Публикуваме коментар от един родител, който се опитва да обобщи ситуацията и да даде гледна точка. Преди повече от 7 месеца публикувахме друг коментар за антигенните тестове в училище, който предизвика изключително много коментари. Променила ли се е ситуацията?

Всъщност това е война...

От няколко седмици дъщеря ни е у дома, отново пред компютъра. Не го приемаме добре – нито ние, нито тя. Но се налага. Възможността да се върне в (почти) „нормална“ училищна среда не е за изпускане. Разчитаме на нейното решение и сигурност, защото тя трябва да се върне на училище и трябва да бъде сигурна в себе си и за себе си. Какво направихме като подготовка?

Коментирахме тестовете и COVID-19

Постарахме се да разкажем за различните видове тестове, както и да покажем какво се случва при всеки един от тях. Нямаме притеснения да говорим по темата, както и да обсъдим какво представлява заболяването и защо е опасно и за децата.

>>> Децата и възрастните са изложени на почти еднакъв риск от заразяване със SARS-CoV-2

Добре е у дома да разбираме рисковете, както и да знаем какви могат да бъдат последствията.

Лоши ли са нещадящите тестове?

Труден въпрос. Определено създават някакво ниво на дискомфорт, но се преживяват. Възрастните би трябвало да се контролират, а за децата е взето решение, което няма причина да ги притеснява.

Защо трябва да се тестват „здрави“ деца?

Не при всички деца има някакви особени симптоми, кихането и течащото носле не са винаги диагноза. Но (за съжаление) не всички родители са достатъчно отговорни или грамотни, за да преценят състоянието. Един тест би помогнал да се гарантира безопасна среда, както и лечение (ако има нужда) за децата със симптоми. Последните версии на вируса не са така щадящи, както се предполагаше в началото.

>>> Увеличава се броят на децата с COVID-19, постъпващи в болница

Големите неизвестни в ситуацията

Мисля си за учителите

Напълно разбирам притесненията на учителите, които се оказват в положение да бъдат отново в клас, както и да бъдат натоварени със задължението да асистират на провеждането на тестовете. В проблемна възраст, със странични заболявания – нормално е да не се чувстват сигурни.

От МОН коментират, че има възможност да се осигури помощ от медицински лица или родители да помагат (безплатно). Не е лошо решение, все някак си това трябва да се реши и да е направено безупречно и в полза на децата. Манипулацията с тестовете е проста, отнема няколко минути. Преди много години в училищата имаше лекарски и зъболекарски кабинети. Сега са други времена.
Учителите не искат или не могат да асистират в манипулацията. Както не искат и ваксините, но това е вече друга тема. Въпрос е на избор, поне за ваксините. За другото трябва да има ясно решение.

Работи ли гъвкаво системата?

2021 г. –  след почти две години локдаун и ограничения в нашето училище няма въведена система за връзка между учители, администрация и родители. Играем си на прехвърляне по Facebook, Viber, телефон. Но най-важни са листовете с хартия, размножени на ксерокс, които попълваме с химикал. Те са най-използвани.

Защо имаме електронен дневник? Дори оценки нямаме там. Да, системата работи тромаво, има неграмотност и от двете страни. Защо да им пускаме информация онлайн, след като няма да я четат? Защо да се уча да използвам модерни средства за общуване, след като ме карат още да попълвам всичко на хартия с химикал?

Еднакво тромаво върви и онлайн обучението, особено там, където информацията трябва да се приема с емоция. Или пък часът по физкултура или пеене. Да, за по-големите е вариант. За по-малките – не е.

Администрацията на училището ще има трудни моменти, но няма как да са само лесни. Това важи за всички нас.

Родителите са притеснени

Наистина навън тече война. Необявена, с много жертви. Една част от тях умират от болестта, но друга, доста по-голяма, страда от страх, незнание, параноя. Да, винаги може да се затворим у дома, да поръчваме всичко онлайн и да чакаме всичко да премине. Както и можем да претендираме, че всъщност „вирус не съществува“ и така да елиминираме проблема. Можем и да избягаме от обществото и да се затворим в изолация някъде. За родителите е лесно да избират, но в момента говорим за децата.

Възможни варианти много, всеки има право да избере. Заедно с това е глупаво да се страхуваме от страха. Време е да се изправим пред проблемите и да ги решаваме, подкрепени от науката и разума. Или поне да опитаме. Желанието да се облекчаваме с вяра в конспирации е също смъртоносно.

Много от родителите не искат и да чуят за антигенни тестове в училище, защото самите те не са уверени какво точно и как се случва всичко. Добре е да има кампания, която да ги информира. Част от тях могат да променят мнението си.

>>> Висок е броят на родителите, които не желаят децата им да бъдат тествани за COVID-19

Страхът от ваксинация

Рано или късно и до това ще допрем. Дъщеря ми се страхува от инжекции, вероятно както всяко дете. Преди последната ваксинация така крещя и плака, че после я беше срам, че не усети въобще убождането. Пред кабинета на лекаря чакаше друго семейство с момче на нейната възраст. За да защитя репутацията й, подхвърлих на лекаря:

– И повече няма да крещя така като ме ваксинирате!

Момчето ме погледна подозрително:

– Виковете бяха на дете, не лъжете!

Невинаги пред лекарски кабинет можем да се усмихваме, това са ценни моменти.

Днес бяхме заедно да си поставя бустерна доза. Усмихнах се, попълних документите, вън обясних на детето защо го правим и какъв е смисълът. Всичко е нормално.

Често говорим за това, че на децата също ще се наложи да преминат през процеса на ваксинация срещу COVID-19. Колкото и да ни притеснява всичко свързано с ваксините, това е един разумен ход. Нямаме друго решение, останалото са просто страхове и дезинформация, която убива.

Попълвам декларацията за съгласие, като отчитам всички възможни притеснения и наистина вярвам, че всички по веригата трябва да се справят. Това е единственото логично решение. Няма да е никак лесно, но трябва да го направим. Така решихме у дома. Обратно на училище!