Омикрон не поставя света на ръба на бедствието

„Омикрон“ е много опасен, на ръба на катастрофата сме, но точни научни данни няма. С това изречение могат да бъдат обобщени по-голямата част от статиите, всяващи паника и плашещи с новия страшен вариант на COVID-19.

От тях може да се научи още, че „Омикрон“ има „чудовищно“ количество мутации. „Чудовищно“ е строго научен термин. Обикновено така пишат в статиите, публикувани в Nature. И някак хората приемат за нормално и свързват броя на мутациите с последиците от тях за човечеството.

Така започва статия на Юлия Латинина, посветена на новия вариант на COVID-19, но и псевдоспециалистите, апокалиптичните картини и търговията със страховете на хората. Руската журналистка разговаря с различни специалисти в опит да открие истината, но и да разбере защо постиженията в науката се превърнаха във възможност да се всяват страх и паника.

„Омикрон“ има около 50 мутации като 32 са в S-протеина

Най-вероятно новият вариант от Южна Африка произхожда от човек с ХИВ, чийто имунитет е отслабен. Предполага се, че вирусът е живял в него в продължение на месеци, променял се е, но не е умрял. Вирусите еволюират по-бързо само в два случая – в петриевите панички и в организмите, заразени с ХИВ.

Преди вирусът не е имал възможност за еволюция, тъй като хората с имунна недостатъчност са умирали бързо и той не е еволюирал. Спасявайки живота на тези хора, ние правим възможна еволюцията на стероидите.

Много или малко са 32-те мутации в S-протеина?

В продължение на 101 дни вирусът е бил в организма на пациент с отслабена имунна система. За този период са се появили две мутации на SARS-CoV-2 в S-протеина.

Биопредприемачът и автор на статията „SARS неръкотворен? Генеалогията на уханския коронавирус“ Юрий Дейгин говори за още непубликуван случай, за който знае от разговорите си със Стюарт Нил. Става дума отново за пациент с компрометирана имунна система, у когото само за година се натрупват 22 мутации в S-протеина.

„При SARS-CoV-2 виждаме от 10 до 12 мутации на година в популацията“, казва Дейгин. Очевидно става дума за огромно количество.

Въпросът е какви са последиците от тях, а те са още неизвестни.

Неизвестността ражда анекдотични свидетелства

Когато липсват точни данни, мястото им се заема от почти анекдотични свидетелства. Например: „От ЮАР излетяха два самолета, всички пътници се качиха на борда с отрицателни PCR тестове. При пристигането 61 се оказаха болни“. Това може да означава, че или вариантът е изключително инфекциозен, или в ЮАР тестовете биват удряни като печат.

Д-р Анжелика Кутзи, която е първата, забелязала „Омикрон“, казва, че симптомите на пациентите й са били необичайно леки. Това би могло да е следствие от изключително лекото протичане на заболяването, но може да се дължи и на факта, че в Южна Африка средната възраст на населението е 27,6 години, а в Европа и Русия, където е пълно със стари хора, протичането няма да е никак леко.

През последната седмица броят на регистрираните случаи на COVID-19 в Южна Африка се е увеличил шест пъти, а хоспитализациите – два. Възможно е в ЮАР да са започнали агресивно тестване на населението, защото веднага след откриването на „Омикрон“ управляващите се обърнаха към Запада за помощ.

При подобен подход е повече от ясно, че случаите ще се увеличат не шест, а сто пъти. Което води и до повишаване на хоспитализациите. Но какво означава това? Доказателство за „мекотата“ на вируса? Обичайното изоставане на хоспитализациите спрямо инфекциите или пък чисто творческа статистика? Кой знае!

Когато липсват научни доказателства, всичко, изброено по-горе, е по-скоро анекдотично доказателство от вида, който толкова много обичат руските антиваксъри, подобен на следното твърдение: „В старчески дом в Норвегия след ваксинация с Pfizer починаха 16 души.“

Филогенетичното дърво

Филогенетичното дърво на новия вид показва, че разпространението на „Омикрон“ е започнало през месец юни 2021 г. Вярно е, че филогенетиката е деликатен въпрос, но е странно, че никой не е забелязал поредния вариант, определен като бедствие, преди срещата на СЗО.

Все още няма сериозни данни за „Омикрон“. За да се установи връзката между него и имунния отговор, той трябва да бъде синтезиран, може да бъде направен и химерен псевдовирус, след което да се добави към кръвния серум на болни или ваксинирани и да се провери колко добре ги неутрализира. Вирусологът от Университета в Мериленд Екатерина Викторовна казва по този повод, че е нужно да се изследват хиляди серуми, за да се види как неутрализират.

И тъй като в момента липсват преки доказателства, е добре да се припомнят няколко основни неща:

• Степента на мутации на РНК вирусите, към които принадлежи SARS-CoV-2, е по-висока от скоростта на мутиране на ДНК вирусите. РНК полимеразата прави една грешка на десет хиляди. „Като се има предвид дължината на SARS-CoV-2, получаваме две или три грешки при транскрипция“, обяснява Екатерина Викторова.
• Еволюционният натиск работи така, че сред постоянно появяващите се щамове на вируса да победят тези, които се размножават по-бързо. Молекулярният биолог и ръководител на лаборатория в американската Агенция по храните и лекарствата (FDA) Андрей Сарафонов отбелязва по този повод: „Вирусът ще еволюира по напълно различни начини за адаптация към гостоприемника.“
• Не е нужно да се убива по-добре, за да се размножава по-добре. Обратното е по-вероятно. Директорът на Световния вирусологичен мрежови център и преподавател в Университета „Джордж Вашингтон“ проф. Константин Чумаков припомня това: „На вируса не му е необходимо да убие своя гостоприемник, за да се размножава по-добре. И не бива да забравяме, че вирусите, които са идеално адаптирани към хората, като например ентеровирусите, не причиняват никаква болест“. Логично е да се предположи, че вирусът постепенно отслабва. Става по-заразен, но по-малко смъртоносен. За съжаление, от правилото има изключения. Например едрата шарка, която в началото не е била толкова смъртоносна, но постепенно е еволюирала именно в посока на голямата смъртност.
• Ако вирусът, който е добре адаптиран към човека, се научи да избягва имунния отговор, то тогава той започва да влияе по-лошо на рецепторите на клетките. Обяснението е, че всеки вирус има RBD – рецептор-свързващ домейн, който се придържа към рецептор на повърхността на клетката. При SARS-CoV-2 това е шиповият протеин, който се свързва с ангиотензин рецептора ACE2.

Чрез ACE2 обаче в клетката не навлизат вируси, това не е неговото предназначение. И тогава точно рецептор-свързващият домейн (RBD) се превръща в основният ключ. В хода на епидемията този основен ключ еволюира. Започва да се закача и да заразява все по-добре. И въпреки това тялото произвежда антитела към него. Евгени Кунин пише в статия следното: „интерфейсът между RBD на S-протеина и рецептора на гостоприемника (ACE2) до голяма степен се пресича с местата на свързване на най-мощните неутрализиращи антитела като по този начин ограничава възможностите за жизнеспособни мутации.“

Или казано още по-простичко, ако вирусът промени своя RBD, той може да избегне имунния отговор. Това обаче влошава ситуацията, защото заразява клетката.

„Класическият пример е вирусът на полиомиелита. Той има само три серотипа и от изобретяването на ваксината срещу него не са се появили нови варианти, които да заразяват човека. А това е така, защото съществуват само три начина за идеално свързване с рецептора на вируса на полиомиелита“, разяснява проф. Константин Чумаков и допълва, че когато вирусът мутира, избягвайки имунния отговор, той започва да заразява клетките по-тежко.

Оказва се, че SARS-CoV-2 може още да се усъвършенства, но и този процес има предел. Добре е да си припомним, че от самото началото вирусът заразява 10-15 пъти по-ефективно хората в сравнение със SARS1. И това се оказва много сериозен аргумент в подкрепа на идеята, че е създаден в лаборатория.

„Омикрон“

В момента няма преки и надеждни данни за мутациите и затова учените все още могат да си позволят някои спекулации. Като музикант, който чете партитурата с поглед, вирусолозите са в състояние да прочетат генома и да познаят какво най-вероятно означава една или друга мутация.

Вероятно „Омикрон“ се разпространява по-бързо. „Той съдържа практически всички мутации, които направиха неговите предшественици по-инфекциозни. Може да се мисли, че ако се комбинират в един геном, то ще получим супервариант“, предполага вирусологът проф. Константин Чумаков.

„Омикрон“ има потенциал да избягва имунния отговор. В момента това е само теория. Учените го знаят по две причини. На първо място, защото са направили подобни изчисления на теория, а на второ, тъй като правят опити със съществуващите щамове, които поставят в кръвната плазма на ваксинираните, наблюдават кои мутации оцеляват, селектират ги и ги поставят отново.

„Изглежда, че „Омикрон“ е адаптиран да избягва всички известни антитела, ваксини и моноклонални антитела. Всички основни епитопи, на които се опитваме да повлияем, са мутирали“, споделя Юрий Дейгин. А това създава ситуация, при която „Омикрон“ ще генерира нова вълна на COVID-19. Положителната новина обаче е свързана с факта, че способността на SARS-CoV-2 да бяга от имунния отговор и в същото време да инфектира успешно клетката не е безкрайна.

Не на последно място е важно да се отбележи и фактът, че в новия вариант „Омикрон“ се наблюдава делеция в гена NSP6, който кодира протеин, унищожаващ от своя страна активирането на интерферон. Изтриването кара гена да спре да работи. Или още по-разбираемо – новият вариант най-вероятно притежава счупен ген, който пречи на тялото ни да се защитава от COVID-19. Според проф. Константин Чумаков това все още не е потвърдено с нищо. „Не съм готов да гарантирам за подобно предположение, но е подходяща хипотеза, която трябва да бъде проверена“, смята ученият.

Три са основните параметри, по които да бъде оценен „Омикрон“ и това са:

• инфекциозност;
• избягване на имунния отговор;
• тежест на заболяването.

Ключов е третият параметър. Ако „Омикрон“ се разпространява по-бързо и преминава по-леко, тогава пандемията приключва. Ако надеждата, възложена за делеция в гена NSP6 не се оправдае, тогава ще има вариант малко по-лош от „Делта“.

Който трупа знание, трупа много печал

Древногръцкият философ Сократ формулира в едно изречение теза, която определя смисъла на познанието и невъзможността то да бъде постигнато изцяло. Сентенцията приляга неимоверно на настоящата ситуация в света, засегнат от COVID пандемията.

За съжаление, огромната информация, с която разполагаме, не успя да се превърне в оръдие на научното познание в света, а по-скоро доведе до бурния разцвет на индустрия, която търгува със страховете.

Появи се чудовищен мутиращ хибрид между псевдонаучната журналистика и недоучили вирусолози.

Превърна се в политически правилно и идеологически коректно при появата на всеки нов вариант на COVID-19 читателите да бъдат засипвани със статии, чиито автори по правило смятат за своя свещена мисия да плашат колкото може повече онези, които заради невежество не искат да се имунизират.

Тези журналисти, псевдовирусолози и политици вярват, че колкото по-лошо, толкова по-добре, вярвайки, че уплахата ще доведе до желание за ваксинация срещу COVID-19 и спазване на правилата. Така обаче влошават нещата многократно. Неспециалистът може и да не познава думи като имунно избягване, делеция или S-протеин, но усеща, че го водят за носа. За пореден път му продават ковиден апокалипсис, а след това именно търговците със страховете се чудят откъде са се появили толкова много антиваксъри.

Истината е, че човечеството преминава през тази епидемия не съвсем зле.

За рекордно кратки срокове учените създадоха:

• Ваксина, която превъзхожда всичко, за което само можеше да се мечтае в началото на 20 век.
• Лекарства.
• Развитите страни за първи път в историята на човечеството си позволиха локдаун.

„Ако не беше така, то COVID-19 щеше да се превърне в новия испански грип и жертвите нямаше бъдат 5 000 000, а 50 000 000 души“, казва проф. Константин Чумаков.

Има с какво да се гордеем, дори ако сами сме си сготвили вируса в Ухан. Има ваксина за „Делта“, ще има и за „Омикрон“.

Проблемът е, че несвършващата поредица от COVID апокалипсиси, от които вече е писнало на всички, превръща тези чудесни постиженията на вирусологията в инструмент за промиване на мозъци, а науката от единствено оправдание за човешкото съществуване в примамка, истерия и търговия със страховете.