Срокът за поставяне на бустерна ваксина срещу COVID-19 се намалява на три месеца

От 31 декември 2021 г. се променя срокът за поставяне на бустерната доза ваксина срещу COVID-19, съобщи след заседанието на Министерския съвет на 30 декември 2021 г. здравният министър проф. Асена Сербезова. Ръководството на здравното министерство е одобрило тази и още няколко от препоръките, направени от Експертния консултативен съвет по надзор на имунопрофилактиката.

Промените

Хората, които са заболели от COVID-19, след като са били ваксинирани с първа доза, ще получават втората не по-рано от 3 месеца след потвърждаването на диагнозата им от лаборатория.

Всички преболедували COVID-19 могат да започнат имунизация три месеца след потвърждаване на диагнозата.

Напълно ваксинираните могат да си направят бустерната доза ваксина три месеца след поставянето на втората доза при двудозовите и след първата при еднодозовите.

иРНК ваксина (Pfaizer/BioNTech или Moderna) може да бъде поставяна като бустерна доза след пълното ваксиниране на иРНК или с векторна ваксина в същия срок – три месеца.

Главният здравен инспектор коментира, че тримесечният интервал осигурява достатъчно силен имунен отговор, за да има сигурна защита в кратък период от време. Доц. Ангел Кунчев съобщи и за още едно от решенията на ръководния екип на здравното ведомство.

С него се удължава срокът, в който хората над 65 години могат да си поставят безплатните ваксини срещу грип. Причината е, че между поставянето на бустерна доза ваксина срещу COVID-19 на ваксина срещу грип трябва да има 14 дни. По информация от личните лекари интересът към поставянето на бустерна доза е голям и те няма как да успеят до края на декември. Затова ваксина срещу грип ще поставя и през януари 2022 г.

От здравното ведомство уточняват, че от 31 декември 2021 г. „Информационно обслужване“ ще издава европейския цифров сертификат според новите правила.

Промените са свързани с възможността да се противодейства на новия вариант на COVID-19 „Омикрон“. Най-вероятно той ще навлезе у нас още в първите дни на 2022 г.

>>> Идва ли Омикрон в България

Решенията на кабинета Петков, свързани с овладяване на COVID кризата

Няколко са важните решения на Министерския съвет от последното му за 2021 г. заседание, които имат пряко отношение към разпространението на COVID-19, към настъпващия вариант „Омикрон“ и опитите те да бъдат ограничени.

Премиерът Кирил Петков определи настъпването на следващата COVID вълна като втория по значимост кризисен проблем. Първият е свързан с шока от поскъпването на електроенергията.

„Петата COVID вълна идва с голяма скорост и вероятно ще бъде у нас до две-три седмици. В този период трябва да увеличим максимално ваксинацията, особено сред възрастните хора, които са най-уязвими, но и защото това е единственият начин да предотвратим препълването на болниците, затварянето на икономиката и училищата. Това не искаме да се случи“, заяви Кирил Петков и изрази надежда, че българите ще се доверят на управляващите.

От своя страна, здравният министър проф. Асена Сербезова коментира, че в последните дни се наблюдава ръст на желаещите да се ваксинират и изрази увереност, че тенденцията ще се запази, тъй като това е един от начините за противодействие на настъпващия „Омикрон“. Тя подчерта, че насочват вниманието си към по-възрастните българи, защото именно те са най-уязвими за COVID-19, имат множество придружаващи заболявания, най-често и усложнения.

„Длъжни сме да подготвим всички ресурси и средства, за да успее обществото ни да премине през новата COVID вълна с най-малко загуби“, категорична беше проф. Сербезова.

Правителството гласува допълнителни 100 000 000 лв. за насърчаване на ваксинацията.

Всички пенсионери, които имат пълна ваксинация, включваща три дози от ваксината, и тези, които ще си поставят първа доза от януари, ще получат еднократно по 75 лв. Програмата за стимулиране на ваксинацията продължава до юни 2022 г.

Други 750 000 000 лв. са за COVID добавката от 60 лв., която ще получат 2 058 100 пенсионери.

МС гласува допълнително 120 000 000 лв. за мярката 60/40 за бизнеса, с която ще бъдат подкрепени близо 80 000 работещи българи.

Допълнително 860 000 000 лв. са отпуснати за енергийни помощи. „Енергийната криза е първият сериозен проблем. Бизнесът в България е изправен пред огромни затруднения при покриването на енергийните си разходи, проблеми имат и разпределителните дружества. Всичко това може да се отрази на цената за бита и затова гласувахме допълнителни средства“, заяви министър-председателят.

COVID-19 в България

Данните на Информационния портал показват пореден ден, в който се повишава броят на заразените с COVID-19.

За последното денонощие в страната са установени 3616 нови случая. Те са резултат от направените 33 334 теста.

Висок е броят на хората, постъпили за лечение в болниците – 550. С тях хоспитализираните стават общо 4 100, от които 467 са в интензивните отделения.
87% от новопостъпилите за лечение българи не са ваксинирани.

Починали са 71 души, от които без ваксина са били близо 93%.

Най-много са заразените в столицата – 1048 и областите Бургас – 423, Варна – 327 и Пловдив – 287. Най-малко са в област Кърджали – 16.
Покачва се и 14-дневната заболеваемост, която е 293 на 100 000 души.

Пет области се върнаха в червената зона, тъй като заразените там надхвърлят 250 на 100 000 души. Става дума за Благоевград, Пловдив, Хасково, Силистра и Кюстендил.

До момента 1 913 988 българи са ваксинирани срещу COVID-19 изцяло, а 272 721 са получили бустерна доза. Общият брой на поставените дози е 3 697 068.