Отчетът на министър Кацаров от 15 юни 2021 г. – опит за ред в хаоса

На 15 юни 2021 г. служебното правителство представи свършеното за първите 30 дни от управлението си. Служебният министър-председател Стефан Янев обобщи наследеното, определяйки го като „системен безпорядък, липса на правила и корупция, маскирана във вид на законосъобразна форма“. Както заяви политологът Христо Панчугов, става дума за институционализиране на слуховете, които всички са знаели и затова сега никой не е изненадан от скандалите.

Важният въпрос е, ще продължи ли тенденцията на публичност и откритост и на връщане на нормалните политически отношения и практики. Честите упреци, че служебният кабинет има единствено задачата да подготви изборите и действията му са реваншизъм, са опит нещата да останат такива, каквито бяха.

Основната дейност на един служебен кабинет наистина се свързва с подготовката на избори, но той продължава да работи освен за провеждането им и по всички останали дела, без които функционирането на държавата ще бъде невъзможно. Не на последно място гражданите натовариха настоящия служебен кабинет с огромни очаквания. Именно на него разчитат те, за да получат важните отговори за начините, по които е управлявана държавната машина през последните години.

За съжаление, констатацията за хаос, липса на правила и на прозрачност на решенията, корупционни практики, замитане на проблеми и неглижиране на критични казуси, е валидна за всяко едно от министерствата.

Здравеопазване

Здравеопазването и начините, по които се управлява системата, са тема, която е винаги на дневен ред. От една страна, защото здравето е не просто най-ценното за индивида и обществото, но и защото от това как действа системата на общественото здравеопазване зависи настоящето и бъдещето на нацията. Темата се задълбочи и изостри с появата на вируса SARS-CoV-2.

Пандемията от COVID-19 показа всички възможни дефекти в системата, изведе ги на преден план и ги направи видни за всеки. Макар че, както сподели настоящият служебен здравен министър, българската здравна система е в тежко състояние много преди COVID-19 да избухне. Парадоксалното е, че констатацията на д-р Стойчо Кацаров няма как да учуди. Години наред системата на здравеопазването е подложена на убийствени критики. Още по-драматичното е, че българите изпитват на собствен гръб нейната непригодност. От начините, по които тя функционира, страдат всички – и пациенти, и медицински работници.

Отчетът на министър Стойчо Кацаров

Какво установиха за трийсет дни министър Стойчо Кацаров и неговият екип?

От публикуваното на страницата на здравното ведомство резюме на доклада, за който министър Кацаров заяви, че е доста обемен, става ясно, че както и при обобщението на премиера Стефан Янев, чуваме да бъдат институционализирани нещата, за които от години се говори и обществото приема като язва. Защото нареждат страната ни на първо място в отрицателен аспект по всички показатели, които дават най-простичко отговор на въпроса „как живеем“. Според данните – възможно най-зле.

Изводите в доклада:

• Най-малка продължителност на живота от всички страни в ЕС.
• Най-висока детска смъртност.
• Първи в света по смъртност – през 2019-а коефициентът на обща смъртност е 15,5. През 2020 е 17,8. За първите пет месеца на 2021 г. е 21.
• Смъртността от COVID-19 е два пъти по висока от средната за ЕС.
• На второ място сред страните с най-малко медицински сестри.
• Тежки регионални диспропорции в предлагането на медицинска помощ.
• Българите доплащат от джоба си половината от стойността на медицинската помощ, която получават.
• Несправедливо разпределение на средства между различните медицински специалности.

Кризата COVID-19

Лошите резултати са следствие от безобразното управление на кризата COVID-19, категоричен е министър Стойчо Кацаров.

Аргументите

• Организацията на ваксинационната кампания

От началото на 2021 г. до 11 май личните лекари имат ангажимента сами да вземат нужните им ваксини от регионалните здравни инспекции. Пътуване, дълго чакане, често безрезултатно, изнервени лекари и пациенти. Резултатът е поставени 960 000 ваксини.

Настоящото ръководство на здравното министерство осигурява доставка на място. Резултатът е поставени 600 000 ваксини от 11 май до 14 юни 2021 г.

Фактът, че възрастните и хората с тежки заболявания не са били приоритет, е грешка и причина за високата смъртност в началото на 2021 г., пише в доклада. Грешката е поправена и започва имунизация на представителите на тези групи в обществото. Мобилни екипи ваксинират трудноподвижните и хората, живеещи в отдалечени места. Данните показват, че от 11 май до 10 юни 2021 г. ваксини са поставени на 427 816 българи над 60 години. За сравнение – за времето от 1 януари до 11 май 2021 г. са имунизирани 454 352.

Създадената у нас негативна нагласа към поставянето на ваксина срещу COVID-19 е следствие от хаотични решения и скандалите, свързани с купуването на ваксини. В опит да коригират нещата от здравното министерство започват кампания за популяризиране на ползата от ваксинацията и провеждат срещи с общините, неправителствените и съсловните организации и здравните заведения.

България валидира електронния сертификат, а българите, които са ваксинирани, пътуват без ограничения от 1 юни 2021 г. Отстранени са и грешките от вече издадените на 5000 души сертификати. Вече не само притежаващите електронен подпис могат да получат сертификат. Неговото изтегляне е възможно без да е нужно хората да притежават КЕП или да посещават ваксинационен център.

• Управление на кризата

Според данните за разпространение на заразата са актуализирани и противоепидемичните мерки. Процедурите за влизане в страната са гъвкави. Вече няма изискване децата до 6 години да представят PCR тест при влизане в страната. Обучението на ученици и студенти е присъствено. Има по-малко ограничения за посещение на спортни прояви.

Ще започне да функционира единен национален КОЛ-център, откъдето гражданите могат да получат информация по всички въпроси, свързани с COVID-19.

Сериозен проблем е, че в медицинската и статистическа информация има големи празнини и тя не е събирана систематично. В резултат на това няма данни колко са хората, срещнали вируса.

Здравният министър възложи на НЦОЗА да извърши анализ как е управлявана кризата, за дейността на болниците и на извънредната смъртност.

Другият от проблемите е и липсата на единен протокол. Вече работи група, в която са включени професионалисти от общо 17 експертни медицински съвета. Задачата им е да подготвят Единен национален протокол за диагностика, амбулаторно и болнично лечение на хората с COVID-19. Протоколът ще бъде публикуван до края на юни 2021 г.

Готов е изцяло нов План за възстановяване и устойчивост в областта на здравеопазването. Написан е наново, защото в стария, пише в доклада, повече от половината средства са били предназначени за поставяне на топлоизолации и строителни дейности. Екипът на министър Кацаров насочва вниманието към дигитализация на здравеопазването, въвеждането на нови технологии, иновации и телемедицина. Предлага се изграждането на мрежа от центрове за лечение на мозъчно-съдова болест и на център за обучение на специалисти.

От Плана ще бъде финансирана изцяло системата за спешна помощ с въздушен транспорт – от купуването на хеликоптери до осигуряването на всичко за работата й.

Изцяло преработени са критериите за финансиране на проект, чиято задача е болниците да имат капацитет, за да успеят да посрещнат и се справят с една пандемия в бъдеще. Корекциите се налагат, защото проектът, който е по ОП „Региони в растеж“, е бил без ясни критерии и с напълно непрозрачни процедури за подбор на кандидати. В преработения вариант са включени всички общински и държавни болници, каквото е одобреното от Еврокомисията задание, които са лекували болни от COVID-19.

• Промени в здравната системата

Служебният здравен министър вече обяви, че заедно с НЗОК и Лекарския съюз започват действия за промени в системата на здравеопазването. Очевидно е, че тя не работи добре. Според министър Кацаров обаче много често става дума не толкова за пари, а за начините, по които функционира и как процесите биват организирани.

За да бъдат направени първите крачки към по-работеща, смислена и полагаща грижи за хората, както и облекчаваща административното натоварване за медицинските работници здравна система, до момента са реализирани няколко и са направени предложения за множество други промени.

Сред тях са:

• промени в над 20 медицински стандарта;
• промяна в наредби за акредитацията на болниците и специализацията на младите лекари;
• коригирана Наредба №4, която позволява изписването и на хартиени рецепти за медикаменти, които не се плащат от НЗОК;
• от 1 юли 2021 г. рецептурните книжки и протоколите за скъпи лекарства ще бъдат в електронен вариант;
• ще бъде създадена дирекция за правата на пациента.

За този период екипът на министър Кацаров е направил още и анализ на годишните отчети за дейността и финансовото състояние на всички държавни болници. Въз основа на това и на сигнали са извършени проверки в Университетските болници „Александровска“, „Св. Иван Рилски“ и „Лозенец“, в дружеството „Бул Био“ и специализирани болници за рехабилитация.

В доклада се пояснява, че в резултат от проверките са сменени ръководствата на „Александровска“ и „Лозенец“, като се подчертава, че в бившата правителствена болница са установени тежки нарушения, свързани с трансплантациите.

В момента върви проверка как е било организирано и осъществено купуването на предпазни средства, респиратори и лекарства от началото на извънредната обстановка на 13 май 2020-а до настоящия момент. Предварителните резултати показват, че част от процедурите са непрозрачни и неясни. Част от респираторите и лекарствата не са били използвани.

Анализът на изпълнението на бюджета на здравното ведомство показва, че допълнителните средства за хората на първа линия в битката с COVID-19 са планирани до средата на месец май 2021 г. Има и сигнали, че много често тези 1000 лв. са изплащани на хора, които нямат нищо общо с лечението или са давани, без да има реална връзка с количеството и качеството на свършената работа. В министерството са подготвили няколко варианта на промени в методиката за заплащане на медицинските служители на първа линия. Подходящият ще бъде избран заедно с БЛС и НЗОК.

Място в доклада е намерил и казусът Национална детска болница. Обясняват се действията на МЗ от последната година и се подчертава, че новото дружество, на което министерството прехвърля задълженията си, не е направило нищо, независимо от получените 7 696 000 лв. Как ще бъде решен казусът, ще стане ясно след края на процедурата за издаване настроително разрешение.

Работеща здравна система – утопия или реалност

Възможно ли е наистина здравната система да бъде работеща в истинския смисъл на думата. Не идеална, защото подобна е невъзможна. Просто работеща така, че болните и нуждаещите се да бъдат в центъра й, лекари, сестри и различни специалисти да лекуват и да се грижат, а държавата да създава условия да го правят спокойно, отдадено и професионално. Надежда има и тя е във възможността процесите да бъдат управлявани от професионалисти, компетентно и в полза на обществения, а не на личния интерес. Но и в постоянния контрол на гражданите и тяхната нетърпимост към всички изкривявания, дефекти и нарушения.