Размисли на опашката за ваксини срещу COVID-19

Поредна седмица в България минава под знака на масовата ваксинация. На заден план отстъпи редовната информация за заразени, излекувани, починали. Единствената тема е посветена на порасналото (сякаш изведнъж) желание на българина да си постави ваксина срещу COVID-19. Дори антиваксърите се скриха и не могат да се изкажат, защото опашките са навсякъде. Факт, една голяма част от българите искат ваксина срещу COVID-19. Тук и сега.

Националният план за ваксинация или как промяната му дойде изведнъж

Само преди броени дни управляващите зарязаха създадените от тях правила за ваксиниране и обявиха, че всеки който поиска може да се ваксинира. Така изведнъж спря информацията как по райони преминават първа, втора и трета фаза и дойдоха снимките на чакащите. Дълги опашки, на много от които дистанция между хората почти липсваше.
Това множество създаде усещането, че въпреки социологическите проучвания, които обявиха, че повечето от българите са резервирани към ваксината срещу COVID-19, нещата съвсем не изглеждат така. Големите опашки очевидно показаха  и други нагласи. Така се появиха зелените коридори, увеличиха се местата, където се поставят ваксини, откриха се дори денонощни кабинети в някои от големите болници.

Еуфорията по ваксините обхвана всички – от хората, които наистина вярват в науката и са сигурни, че ваксината ще ги предпази и е начин малко по-бързо и лесно да излезем от тежката ситуацията, до властта, която странно защо реши, че тя е в основата на този засилен интерес.

В кампанията се включиха и личните лекари, а населените места (като Ахтопол, например), където нямат общопрактикуващи започнаха да мислят как ще решат проблема. Няколко дни ритъмът беше забързан, а броят на ваксинираните – в стотици и хиляди, се съобщаваше приповдигнато. С един замах всичко свърши. Не за друго, а защото свършиха и ваксините. Факт, ваксини…има ли, няма ли…не е ясно.

Управляващи и производители – неясен двубой

Управляващите размаха пръст. Министърът на здравеопазването проф. Ангелов написа гневно писмо, заяви, че „няма нужда от учтивости, а от ваксини“, правителството поиска дори да изпрати самолет, а премиерът изчисли, че два спестени дни за транспорт са равни на още 40 000 ваксинирани българи. Бойко Борисов поиска ЕК да действа твърдо и (ако трябва) да има съд както и големите компании „да ни върнат парите, които сме инвестирали“. От AstraZeneca лаконично, точно и премерено отговориха чрез медиите, че производството на ваксината срещу COVID-19 е технически сложен процес и въпреки усилията има трудности, когато се въвежда ново производство, а следващото количество ваксини ще бъде доставено два дни по-рано от планираното. Министър Костадин Ангелов подчерта, че проблемът е световен, каквато е и кризата, доставките навсякъде са намалени.

След всичко това очевидно българите трябваше да се успокоят, че ситуацията е под контрол и да чакат поредната доставка. И докато чакат говорят. За ваксините и начините, по които е организиран процесът по поставянето им.

За няколко слуха и за един частен случай - не можеш да спреш хората да говорят

Частният случай е отказът на плевенската болница „Св. Пантелеймон“ да постави ваксина на мъж и жена, които не са здравноосигурени. По-скоро правата им са прекъснати. Директорът на болницата д-р Йордан Георгиев обясни пред Нова тв, че такива са изискванията на РЗИ. Малко по-късно стана ясно, че в инструкциите на РЗИ става дума за хора, които нямат личен лекар, а двамата плевенчани имат. И цялата тази безумно объркана ситуация показва поредните наченки на хаос. Появата му е предизвестена, просто защото да управляваш криза е изкуство и изисква сериозен професионализъм, компетентност, координация, предвиждане, ясни и категорични решения, които не се променят в движение. Няма как директор на болница да не знае, че ваксината е и за осигурените, и за неосигурените, тъй като става дума за пандемия. Но едно е да знаеш, друго е да знаеш, така се оказва.

Да си кажем и за слуховете. Те се прокрадват от човек на човек, появяват се в социалните мрежи и със сигурност остават не особено приятно чувство. Например, оказва се, че хората от някои министерства и фирми още сега могат да избират коя ваксина да си сложат. Няма как това да не предизвика остра реакция, защото българинът хем е свикнал с вечното деление на наши и ваши, хем е убеден, че времената са се променили. А и няколко пъти здравните власти заявиха, че хората ще имат право да изберат, но... неясно кога. Вероятно през есента. Но коя година?

Личен лекар от Варна споделя пред Националното радио, че малка част от тях са получили ваксини, от 300 практики в морския град само 80 ще получат ваксини и не е ясно по какви критерии. Затова и д-р Николай Христов казва, че има хаос между личните лекари и институциите, а проблемът е в лошото планиране. Варненският лекар прави интересна препратка към миналото. Оказа се, че има дежа вю – сегашните опашки са същите като някогашните за банани. Последният винаги го отнася.

Искахме да е както трябва, но се получи както винаги

Въпреки увереността на управляващите кризата, че всичко е наред и ще става по-добре, нещата с ваксинацията не вървят добре. Реалният шанс бързо да спрем развитието на една потенциална трета вълна (която ще смачка и малкото ни останали ресурси) се размива в неумението за организация и управление на процеса.
Липсата на адекватна информационна кампания и за пациенти, и за специалисти доведе до много зададени и останали без отговор въпроси.

Колко възрастни се колебаят всеки ден да се ваксинират или не, след като никой не е потвърдил коя точно ваксина могат да си сложат с техните съпътстващи заболявания? И ако лекарят им е на мнение, че би препоръчал друга (освен наличната), какъв е рискът от изчакването? Някой знае ли въобще какво се случва? Някой опитва ли се да информира специалистите и техните пациенти за евентуалните особености? Трудни въпроси. Ще се случи точно както с внезапния порив за антигенните тестове в училище. Хубаво, но непремислено. След два дни се оказа, че дори и намерение не е имало, просто се питаме.

Трудно ни е да коментираме и липсата на ясна информация за евентуално изхвърлени/похабени ваксини. Един от тежките въпроси, предвид официално потвърдените слухове за масивни акции на групи, които се организират и не отиват на ваксинация.

Опашката за банани явно ще се вие дълго. От нас зависи да вкараме ред, след като виждаме, че от хаоса няма смисъл. И още по-лошо, от него умират хора. Докато институциите си пляскат с ръце и отчитат успехи, остава съмнението, че не се прави най-доброто.