Иновативно устройство ще помага на деца с аутизъм да подобрят социалните си умения

Екип от учени, финансирани от Медицинския университет в Станфорд, разработи технологията Google Glass, която помага значително на деца с аутизъм да подобрят социалните си умения, след проведена интензивна терапия.

Аутизмът е разстройство на социалното развитие, което засяга начина на взаимодействие със заобикалящия свят. Много деца с това заболяване не са в състояние да разпознават човешките емоции, което прави тяхната социализация изключително трудна. Това е основната причина за разработването на новото устройство, което има задачата да подобри начина на живот на хиляди хора.

Google Glass е слушалка, носена под формата на очила, която осигурява увеличена реалност на миниатюрен екран със звук. Смарт системата, свързана с очилата и мобилните телефони, подпомага децата чрез игри да разпознаят емоциите според изражението върху лицето на хората.

Екипът на Станфорд, ръководен от д-р Денис П. Уол, доцент по педиатрия, психиатрия и биомедицински данни, използва вградената камера на Google Glass заедно със софтуер, пригоден да работи на смартфон, като интервенция, която при използването си допълва клиничната терапия.

„Технологиите могат да бъдат страхотно допълнение към терапевтичния процес, както за физически, така и за неврологични ползи.“, казва д-р Тифани Лаш. „Това е сърцераздиращо постижение и обещаващ пример, използвайки биоинженерния подход. Иновативното софтуерно и хардуерно решение, съчетано с лечението, отговаря на острата нужда на много деца и техните родители.“

Камерата в устройството улавя изражението на лицето в зрителното поле на очилата, като подсилва това, което детето вижда и предоставя изображение и звуков сигнал. Технологията разпознава осем емоции - щастлив, тъжен, ядосан, уплашен, изненадан, отвратен и неутрален. Очилата са безжично свързани към смартфон, който може да работи в три различни режима на възпроизвеждане.

“За разлика от виртуалната или смесената реалност, увеличената такава е потенциално мощно средство, чрез което можем да научим децата на социални умения, както и да предотвратим някои дефицити още в началото на тяхното развитие.“, споделя Уол.

Изследователите работят със 71 деца на възраст между 6 и 12 години, като всички са включени в програма за приложна терапия за поведенчески анализ. 40 от записаните участници получават устройство с добавена реалност, което трябва да ползват четири пъти седмично по 20 минути. Останалата част от малчуганите са включени в контролна група със стандартна терапия.

След края на шестседмичното проучване, учените установили, че тези, които получават интервенция чрез използването на новата технология, са постигнали значително по-добри резултати, отколкото децата в контролната група.

„Трябва да се вълнуваме от резултата. Макар че цялостният ефект е скромен, положителната промяна, наблюдавана при лекуваните деца, е значителна и сочи към нова посока, която би могла да помогне на повече от тях да получат грижата, от която се нуждаят.“, споделя д-р Уол.