COVID-19 и поредната разделителна линия в света: имунизирани срещу неимунизирани

Светът не е какъвто беше. Пандемията от COVID-19, която продължава повече от година и половина, го промени. Направи го рязко и неочаквано и разтърси хората и държавите. Първичният трус беше толкова мощен, че продължава да отеква.

COVID-19 раздели обществото още с появата си

За времето от началото на пандемията до момента, вирусът SARS-CoV-2 успя да изкара на повърхността както явните дефекти на здравните и социални системи, така и скритите и да ги увеличи многократно. От една страна разделителните линии в обществата се задълбочиха, но от друга се усети духът на съпричастност, подкрепа и обединение. Твърде крехък се оказа този дух. От самото начало той беше разколебаван от различни противопоставяния – приемащи наличието на COVID-19 и отричащите съществуването му, одобряващи мерките и противопоставящи се на смисъла от тях. Различните тези се сблъскваха постоянно, но често бяха заглушавани от вилнеещия вирус, пораженията, които нанасяше и страха и паниката на хората. Когато ситуацията за кратко се успокои, противоречията и коренно противоположните тези отново взеха връх и се сблъскаха.

Появиха се първите ваксини срещу COVID-19

COVID-19 успя прекара поредната разделителни линия в света – тази между ваксинираните и неваксинираните.

В опит да се справят с поредната вълна и пораженията върху здравето и живота на хората, да ограничат до минимум тежките последици върху бизнеса и икономиките в света, управляващите предприеха поредните действия, включващи забрани и ограничения. И тъй като медицинската общност и експертите в нея са категорични, че единственият начин да се противопоставим на COVID-19 и възможно най-бързо да се върнем към нормалния си начин на живот, е да се ваксинираме, то усилията бяха в тази посока. Като се започне от непозната до момента скорост, с която се одобряваха предложенията на различните фармацевтични компании и възможността етапите на клинични изпитвания да бъдат много по-кратки и бързи от обичайното и се стигне до закупуването на ваксините и бързото им разпространение.

Ваксините – от препоръчителни и доброволни те постепенно се превърнаха в задължителни (все още само за някои групи в обществото)

От самото начало беше обявено, че ваксинирането е доброволен акт. Колкото повече опасността от вируса се увеличаваше, толкова по-бързо се променяше и отношението на управляващите в различните страни по темата. Оказа се, че тя може да бъде доброволна по принцип, но ще стане задължителна за определени категории служители като работещите в болници, медицински центрове, социални домове и служби. В различните страни се действаше по различен начин, но водещото беше, че имунизирани хората се грижат както за собственото си здраве, така и за това на близките си и онези, с които контактуват.

От мига, в който властите заявиха, че обмислят идеята, започнаха и протестите – във Франция, Италия, Испания, Гърция. Европейците се противопоставиха остро и заявиха, че става дума за погазването на свободата. Обвиниха управляващите в налагане на диктатура. Хиляди поискаха да не се посяга на най-ценното завоевание – свободата, която е в основата на живота им, определя го.

Мерките стават все по-драстични, а COVID-19 успя да направи ново разделение в света – това между ваксинираните и тези, които не са си поставили ваксина. Едните запазват свободата си, докато другите не. Очевидно в опитите си да спрат настъплението на заразата управляващите приемат, че ще нарушат правата и свободите на онези, които отказват да си поставят ваксината.

Поредните мерки срещу COVID-19 в света

Франция

„Здравната криза не е зад гърба ни“, заяви на 11 август 2021 г. френският президент Еманюел Макрон и обяви поредните нови мерки в битката с COVID-19. Сред тях са по-драстичният контрол, трета доза от ваксината за французите над 80 години, край на безплатните тестове.

Всичко това е насочено към възможността да се ограничи заразата и да бъде насърчена ваксинацията във Франция. Битката обаче е не само с вируса, а и със скептицизма на французите. Последната е по-тежка, както признават управляващите.

Здравният пропуск, който действа в страната и който се превръща в единствената възможност да отидеш на кино, театър, концерт, на ресторант и в кафене, продължава да събира протестиращи. А пропускът е оредният опит обществото да бъде стимулирано и убедено в смисъла от ваксинирането. Ако броят на протестиращите е до 40% от всички французи, това няма да повлияе върху голямата национална кауза – ваксинацията, категоричен беше премиерът Жан Кастекс.

Германия

Мерки, които засилват реално натиска върху неваксинираните, въвежда и Германия. До момента ваксинираните са 55% или 46 000 000 германци. Канцлерът Ангела Меркел обяви, че целта е процентът да достигне до 80. Управляващите се надяват, че с предприетите мерки, ще се увеличи броят на хората, които ще се ваксинират. Както във Франция, така и в Германия отпадат безплатните тестове за коронавирус. От 23 август 2021 г. влизат в сила правила, според които неваксинираните могат да отидат в болници, домове за възрастни, да посетят ресторанти, хотели, фитнес зали, фризьорски салони, масови прояви като представят отрицателен антигенен тест, направен през последните 24 часа или PCR, направен през последните 48 часа.

Израел

Като част от новите ограничения Израел наложи използването на здравна карта и за децата на възраст от 3 до 12 години. Здравната карта беше въведена на 29 юли 2021 г. и тя позволя достъп до определени места единствено на ваксинираните, излекуваните или хора с отрицателен тест. Сред другите мерки са задължителна карантина за връщащите се в страната от чужбина, независимо дали са ваксинирани или не. Израел беше сред първите страни, започнали ваксинационна кампания още през декември 2020 г. и успя да имунизира много голям процент от гражданите си. В момента броят на заразените се увеличава. Причината е в делта вариантът. Повечето от заразените са хора, които не са се имунизирали или ваксинирани срещу COVID-19 преди повече от шест месеца.

Гърция

В съседна Гърция вече обявиха, че от началото на учебната година учителите в страната ще могат да влизат в училище след представяне на сертификат за ваксинация или документ, посочващ, че са преболедували COVID-19. Ако не са ваксинирани и не са преболедували, трябва два пъти седмично да представят отрицателен тест. Същите правила важат и за преподавателите и студентите в университетите, както и за учениците в средните училища.

Литва

Литва, която също е вече в червената зона, смята да въведе нови ограничения в средата на септември. Правителството тепърва ще решава какви точно да бъдат те, но сред тях със сигурност ще е въвеждането на здравен пропуск. Литовците излязоха на протест и заявиха, че мерките са противоконституционни. Според хората не може в автобус да пътуват единствено ваксинираните или ако бъде показан отрицателен тест. Една от тезите, които протестиращите защитават, е, че ограничаването на свободите на хората, които мислят по различен начин, е престъпление. В същото време управляващите са убедени, че мерките се предприемат, за да защитават здравната система и правата на ваксинираните, а те са 1 300 000.

А сега накъде?

Въпросът е резонен като се има предвид крехката надежда, че светът ще успее да се справи с вируса на SARS-CoV-2. Заразата върлува на приливи и отливи. Времето на задържане на разпространението бързо изтича и се заменя с увеличаване на заразените.

Управляващите във всички страни са изправени пред тежката задача да се справят с кризата COVID и здравните и икономически последици от нея от една страна, а от друга да го направят без да нарушават свободата на хората и да ги лишават от правата им. Успехът е важен за всички, защото означава, че обществата са успели да се предпазят, а здравето и живота им са съхранен.

Един от много въпроси, които COVID-19 постави, е за доверието между управляващите и гражданите. Стана ясно, че там, където то е налице, много по-лесно се налагат тежки мерки, дори такива, които нарушават личната свобода. В другият случай е непосилно.

В настоящия момент обаче дори обществата, в които гражданите вярват на своите управници, започват да изпитват умора от продължилата дълго битка. Решенията в името на здравето на хората са важни, но е важно и как същите тези хора ще бъдат убедени, че действията на политиците са в тяхна полза.