Мозъчните промени в средна възраст са ключ към разбирането на деменцията

Акценти

Човешкият мозък се променя по-бързо в определени периоди от живота, сякаш часовникът тиктака по-забързано от обикновено. Детството, юношеството и дълбоката старост са отлични примери. Въпреки това през по-голямата част от зрелостта процесът изглежда сравнително равномерен.

Възможно е обаче да има етап от живота, когато процесът започва да се ускорява. Мозъкът започва да се променя, без непременно човек да забелязва, което може да се дължи отчасти на състава на кръвта. Стареенето на мозъка между 40-те и 50-те години (средна възраст) е възможно дори да предскаже бъдещото здравословно състояние на най-важния орган в човешкия организъм.

Макар че промените най-често настъпват постепенно и почти незабелязано, те са от огромно значение и трябва да им се обръща достатъчно внимание. Защо? Изключително важно е да се проучат обстойно мозъчните промени, които настъпват с възрастта, тъй като световното население на възраст 60 и повече години се очаква да се удвои приблизително до 2050 г., а това, за съжаление, ще бъде придружено със значително увеличение на броя на случаите на деменция.

Ето как настъпват различните промени в мозъка и защо е важно фокусът да бъде насочен върху функцията и развитието му в средна възраст.

Средната възраст е период на важни мозъчни промени

Психолозите, изучаващи как умствените способности се променят с възрастта, откриват, че те намаляват постепенно, започвайки от 20-те и 30-те години. Въпреки това, когато се оценява паметта относно ежедневните събития, промяната изглежда особено бърза и нестабилна през средната възраст. Тоест, дори сред здравите хора, има такива, които се сблъскват с бързо влошаване на паметта, докато при други тя дори може да се подобри с времето.

>>> Подобряват ли се някои когнитивни функции с възрастта

Това предполага, че промените в мозъка могат да протекат значително по-бързо от очакваното. Установено е, че няколко мозъчни структури се променят през 40-те и 50-те години от живота. Хипокампусът – област от решаващо значение за формирането на нови спомени – е една от тях. Той се свива през голяма част от живота – процес, който изглежда се ускорява през зрелостта. Внезапните изменения в размера и функцията на хипокампуса по време на средната възраст могат да са в основата на промените в паметта споменати по-горе.

В крайна сметка това, което позволява на мозъка да изпълнява функциите си, са връзките между мозъчните клетки. Връзките узряват бавно през зрелостта, особено тези, свързващи областите, които отговарят за когнитивни функции като памет, разсъждения и език.

Интересното е, че през средната възраст много от мозъчните връзки преминават през повратна точка. Това означава, че сигналите и информацията не могат да се предават толкова бързо. Времето за реакция започва да се влошава приблизително по същото време.

Чрез връзките мозъчните области „разговарят“ помежду си и образуват взаимосвързани мрежи, които могат да изпълняват когнитивни и сензорни функции, включително памет или зрение. Докато сензорните мрежи се влошават постепенно през зрелостта, когнитивните мрежи отслабват по-бързо през 40-те и 50-те години, особено тези, свързани с паметта.

Подобно на хората с еднакви интереси, които са склонни да изграждат стабилни взаимоотношения помежду си, мозъчните региони правят същото чрез своите връзки. Тази организация на комуникацията е в основата на изпълнението на някои от сложните задачи, приемани често за даденост, като например планиране на дните и вземане на решения.

Човешкият мозък изглежда достига своя връх в това отношение към момента, в който човек достигне средна възраст.

Фокусът е насочен предимно върху мозъка в напреднала възраст

Науката отдавна се фокусира върху човешкия мозък в напреднала възраст, когато вредните ефекти на времето са най-очевидни, но често тогава е твърде късно за намеса. Средната възраст може да бъде отличен период за откриване на ранни рискови фактори за бъдещ когнитивен упадък, като например деменция. Също така в този етап намесата е все още възможна.

И така, как могат да бъдат открити промените, без да се налага извършването на сканиране на мозъка, което за мнозина излиза изключително скъпо? Както се оказва, съдържанието на кръвта може да доведе до ускорено стареене на мозъка. С времето клетките и органите бавно се влошават, което провокира имунната система да реагира чрез възпаление. След това възпалителните молекули могат да попаднат в кръвния поток, да си проправят път към мозъка, да попречат на нормалното му функциониране и евентуално да нарушат когнитивните способности.

В завладяващо проучване на учени от Университета „Джонс Хопкинс“ и Университета на Мисисипи анализират наличието на възпалителни молекули в кръвта на хора на средна възраст и успяват да предскажат бъдещи когнитивни промени 20 години по-късно.

От информацията, изнесена по-горе, става ясно, че средната възраст има огромно значение за мозъчното здраве. Въпреки това забързаното тиктакане на часовника може да се забави. Например физическите упражнения предоставят някои от своите благоприятни ефекти върху мозъка чрез пренасяни с кръвта пратеници. Те са напълно способни да се противопоставят на ефектите на времето.