По-ниската продължителност на живот при социално слабите е свързана с намалена експозиция на микроби

Ниското излагане на микробни организми, които са от съществено значение за здравословното човешко развитие, може да помогне да се обясни намалената продължителност на живот сред хората с нисък социално-икономически статус, според нов преглед на изследователи от Лондонския университетски колеж.

По света домакинствата и лицата с нисък социално-икономически статус (ниски доходи и образование) са значително по-склонни да имат множество здравословни проблеми. Освен това продължителността на живота при тях може да бъде с 20-30 години по-малка в сравнение по-богатите и привилегировани хора.

Проучването, публикувано в списанието mSystems, оценява многобройните фактори на начина на живот на хората с нисък социално-икономически статус, които биха могли да доведат до недостатъчно или неподходящо излагане на микроби, което води до анормални и неефективни микробиоми.

„Ниският социално-икономически статус е свързан със заболявания и намалена продължителност на живота*, а също и с анормални микробиоми. Тази статия обобщава доказателствата, че тези две наблюдения са свързани и че факторите на начина на живот, които съпътстват статуса, могат да намалят и изкривят експозицията на микроби.“, коментира авторът на изследването Греъм Рук, професор в Отдела за инфекции и имунитет на Лондонския университетски колеж.

Констатации

В преглед на публикувани изследвания, професор Рук казва, че най-силните доказателства, че факторите на начина на живот могат да причинят анормални микробиоми, се намират в следните сфери:

Замърсяване на въздуха

• Изследванията показват, че излагането на опасни нива на PM2.5 (въздух, съдържащ опасни частици, прах, сажди, мръсотия или дим), азотен диоксид (NO2) и озон (O3), е по-високо сред хората с нисък социално-икономически статус.
• Проучванията показват, че замърсителите на въздуха могат да действат директно върху чревните епителни клетки, за да предизвикат чревно възпаление и проблеми в микробиотата. Замърсителите могат също да действат косвено чрез промяна на микробиотата на природната среда.

Ограничен достъп до зелени площи

• Хората с нисък социално-икономически статус често имат ограничен достъп до зелени площи, особено в градски условия.
• Изследванията на традиционните земеделски общности и близостта на домовете до зелени площи разкриват решаваща роля на микроорганизмите от естествената среда и техните спори в създаването на микробиома и регулирането на имунната система. Липсата на достъп до зелени площи е свързана с множество хронични възпалителни и психични заболявания.

Стрес (причинен от бедност, насилие, шум и нарушения на съня)

• Изследванията показват, че стресът в детството е по-често срещан при тези с нисък социално-икономически статус, което води до висока смъртност в зряла възраст.
• Отрицателният ефект от стреса върху микробиотата е доказан както при животните, така и при хората. Продължителните изменения в микробиома на хората, подложени на стрес, са предизвикани от промени в мобилността и функцията на червата.

Промени в динамиката на семейството

• Изследванията показват, майките, братята и сестрите са основи източници на микроорганизми, които изграждат микробиома и стимулират развитието на имунната и метаболитната система на бебето.
• Основните фактори, които намаляват този трансфер и корелират с повишени имунорегулаторни нарушения, са цезарово сечение, проблеми с кърменето и липса на интимност между майката и бебето. Прегледът показва, че тези фактори се наблюдават при някои хора с нисък социално-икономически статус.

>>> Учени откриха защо чревният микробиом на кърмените бебета е различен от хранените с адаптирано мляко

Лоша диета

• В световен мащаб лошите диети са свързани с нисък социално-икономически статус. Изследванията показват, че множество хранителни фактори са свързани с промени в микробиома.
• Експеримент показва, че изкуствените подсладители променят състава на микробиома на червата на мишки и тази модифицирана микробиота причинява непоносимост към глюкоза. Доказано е, че при хората големите количества фруктоза нарушават микробиома на червата. Ниските нива на витамин D са свързани с автоимунни нарушения. Също така този витамин оказва влияние върху имунната система, насърчавайки Tregs (лимфоцити, които помагат за потискане на автоимунитета) и модифицира чревната микробиома.

Пушене

• Тютюнопушенето все повече се свързва с ниския социално-икономически статус и води до множество заболявания, включително сърдечносъдови, пародонтит, хронични белодробни заболявания, болест на Крон, различни видове рак, свиване на мозъчния обем, множествена склероза и ревматоиден артрит. Асоциацията с автоимунни заболявания предполага компрометирана имунорегулация.
• Изследванията показват, че някои от тези ефекти са медиирани чрез промени в микробиотата. Пушенето причинява ясни изменения в микробиомите на устната кухина, назофаринкса, дихателните пътища и червата.

Отказ от ваксинация

• Изследванията показват, че колебанието или отказът от ваксини са най-разпространени сред хората с нисък социално-икономически статус, което ги лишава от две мощни предимства. Ваксините предпазват от инфекции, а някои от тях осигуряват и неспецифичен тласък на вродената имунна система.

Злоупотреба с антибиотици

• Проучванията разкриват, че прекомерната и ненужна употреба на антибиотици, особено в детството, е най-разпространена в семейства с нисък социално-икономически статус. Антибиотиците нарушават развиващия се микробиом и предразполагат към затлъстяване, астма, алергични разстройства (ринит, атопичен дерматит), цьолиакия, синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност и аутизъм.
• Антибиотиците също нарушават обработката на половите хормони от чревния микробиом, което има важни последици за развитието на вторичните полови белези при момичетата и последващ риск от рак на гърдата.

“Осъзнаването на ролята на излагането на микроби може да подобри насочването на обществените мерки за подобряване на здравето на по-нуждаещите се групи. Тези мерки включват намаляване на замърсяването, по-добри жилища, по-добра информираност за ролята на кърменето, естественото раждане и ваксините, насърчаване на промени в начина на живот, диетични насоки и преустановяване ползването на широкоспектърни антибиотици в полза на тези, които са насочени към идентифициран патоген.“, коментира проф. Рук.

За съвременния човек оптималното развитие и функциониране на всички основни физиологични системи и органи, включително мозъка, зависят от силен микробиом, което изисква излагане на микробиотата на семейството и естествената среда, особено в детска възраст.

*Rook Graham et al. Evolution, the Immune System, and the Health Consequences of Socioeconomic Inequality. msystems. 2022.