Хората със синдром на Даун – по-застрашени от COVID-19 и възможните усложнения

Изследване разкрива, че генетичните особености при хората, които страдат от синдром на Даун, ги правят по-податливи на заразяване с коронавирус и увеличават риска от усложнения.

Откритията на учените от Центъра за геномна регулация са публикувани в списание „Scientific Reports.“ Други проучвания предупреждават, че рискът от фатален край при болни от синдром на Даун е 10 пъти по-висок и подчертават колко важно е пациенти от силно уязвими групи да бъдат ваксинирани възможно най-скоро.

Генетични изменения и риск от усложнения от COVID-19

Изследователите извършват транскриптомен анализ на публично достъпните данни за хора, страдащи от генетичното заболяване, за да открият измененията, които е възможно да играят роля при заразяването и начина на протичане на коронавирусната инфекция.

Ген TMPRSS2

Генът TMPRSS2 кодира ензим, който има ключова роля при улесняване навлизането на вирусната молекула на SARS-CoV-2 в човешките клетки. При пациентите със синдром на Даун нивата му на експресия са 60% по-високи, тъй като тяхната хромозома 21, в която е разположен генът, има три копия.

Ген CXCL10

Екипът открива още един ген с по-висока експресия - CXCL10. Той отговаря за последователност от събития, в резултат на които настъпва неконтролируема инфекция и имунната система започва сама да атакува белодробните клетки. Феноменът е известен като цитокинова буря и е една от основните причини за хоспитализация и смърт сред заразените с коронавирус. Авторите на проучването смятат, че генетичното увреждане крие риск от усложнения като например белодробна фиброза.

Ген NLRP3 и бактериални инфекции

Пациентите със синдром на Даун са застрашени от последващи бактериални инфекции в резултат на COVID-19. Експресията на гена NLRP3 в тризомните клетки е по-ниска, което има сериозен негативен ефект върху поддържането на хомеостазата по време на инфекция.

Свръхактивна реакция на интерферон

В своето изследване експертите се натъкват и на някои генетични особености, които до известна степен предпазват болните от синдром на Даун. Една от тях е свръхактивният отговор на интерферон – вродена защитна реакция, която не допуска репликирането на вируса в самите клетки. Два от гените, свързани с вродения отговор, са IFNAR1 и IFNAR2, които също се намират в хромозома 21.

Най-застрашени са болните със синдром на Даун над 40 години

Проучването има едно ограничение и то е, че разглежданата база данни не е приложима при изчисляване риска от COVID-19 за различните възрастови групи. Според учени от Международната асоциация за изследвания върху тризомия 21 най-чувствителен е рискът за хората над 40 години.

По данни от анализ, проведен във Великобритания и публикуван в списание „Annals of Internal Medicine“, болните със синдром на Даун в страната постъпват за лечение в болница 5 пъти по-често и умират 10 пъти по-често от останалите заразени със SARS-CoV-2.

Д-р Мара Дирсен от лабораторията за клетъчна и системна невробиология към Центъра за геномна регулация, която е и автор на проучването, споделя: „Нашите колеги намериха доказателства, че COVID-19 е много по-смъртоносен за хората със синдром на Даун, и макар да не е изяснена все още причинно-следствената връзка, регулаторните органи биха могли да извлекат полза от направените открития.“

Д-р Дирсен обобщава: „Смятаме, че хората с тази генетична аномалия, които са над 40-годишна възраст или страдат от други сериозни придружаващи заболявания, са силно уязвими. Те се заразяват по-лесно и след отключване на цитокинова буря страдат от повече усложнения. Затова призоваваме да бъдат ваксинирани възможно най-скоро.“

Според Иларио де Тома, автор на проучването и постдокторант в Центъра за геномна регулация, е задължително да се извършат допълнителни анализи върху транскриптомните изменения в белодробната тъкан през различните стадии на инфекцията, както и тези изменения да бъдат класифицирани по възрастов признак.

Екипът продължава своята работа, за да потвърди резултатите, и планира да проведе експерименти с мишки със синдром на Даун. Целта е да се намерят алтернативи за подсилване на имунната система и увеличаване ефективността при ваксинацията на хора със същия синдром.