По-добро мозъчно здраве за хората с диабет тип 2 при добър сън

Хората с диабет тип 2, сърдечни заболявания или инсулт, които спят добре, имат по-добра когнитива функция и по-голям обем на мозъка от хората със същите заболявания, но които спят лошо. Изводът е от изследване на екип от Каролинския институт и учени от няколко американски университета. Учените смятат, че добрият сън може да бъде истинско противодействие на негативните ефекти върху мозъка, свързани с този вид заболявания.

Проучването

Проучването включва данни от 408 977 души от UK Biobank (британската биобанка). С помощта на медицински досиета, тяхната медицинска история и лекарствата, които приемат, са открити хората, които имат поне едно кардиометаболитно заболяване. Оказва се, че с такова са малко на 54 000 души. На разположение на изследователите са още и резултатите от ЯМР на 34 913 от участниците в проучването.

„Подизвадка от 34 913 души е подложена на магнитно-резонанса томография на мозъка, установени са обемите на общия мозък, сивото и бялото вещество, хипокампуса и хиперинтензитета на бялото вещество“ пишат авторите в статията, в която представят резултатите от изследването, публикувана в Journal of the American Heart Association.

Сънят бива оценен въз основа на пет фактора:

• продължителност
• циркаден ритъм
• безсъние
• хъркане
• сънливост през деня

Важно е да бъдат открити модифициращите фактори, които могат да смекчат вредното влияние върху мозъчното и когнитивното здраве, особено като се има предвид, че нарастващото глобално бреме на кардиометаболитните заболявания, подчертават изследователите.

Сънят е важен модифициращ фактор и поддържа няколко ключови биологични процеса, които са в основата на кардиометаболитното и мозъчно здраве, включително регулирането на метаболизма, изчистването на мозъчните отпадъци и консолидирането на паметта.

Когнитивната функция е оценена въз основа на пет невропсихологични теста, проведени чрез сензорен интерфейс. Тестовете обхващат пет различни когнитивни области:

• работна памет (оценява се най-дългият правилно запомнен ред от числа)
• проспективна памет (оценява се способността за успешно изпълнение на инструкция)
• визуална памет (оценява се броят грешки при припомняне на позициите на двойки съвпадащи карти)
• вербално/числово мислене (оценява се броят верни отговори на логични въпроси)
• скорост на обработката (оценява се средното време за правилното съвпадение на карти със съвпадащи символи)

Освен всичко това изследователите отчитат и множество други фактори, сред които са образованието, социалният статус, съпътстващи заболявания, начин на живот.

Резултатите

Основният извод, който учените правят, е, че хората с кардиометаболитно заболяване, които са спали спокойно и добре, се представят на тестовете по-добре. И това се отнася както за тестовете за обща когнитивна функция и способност за решаване на проблеми, така и на тези за скоростта на обработка на информацията. Сравнението е между тях и хората със същите заболявания, но чийто сън е бил лош.

Учените наблюдават още, че спалите спокойно и дълбоко участници в проучването имат значително по-голям общ обем на мозъка и по-големи обеми на сиво и бяло вещество.
Връзката между съня и структурата на мозъка е изразена по-добре при хора с диабет тип 2, сърдечни заболявания или инсулт в сравнение с хората, които нямат тези заболявания.

„Откритията ни показват, че здравословният сън може да помогне и компенсира някои от неблагоприятните последици за мозъка от кардиометаболитните заболявания. Това е важно, защото за повечето хора подобряването на съня е достъпна и постижима цел“, казва една от изследователките Абигейл Доув от Центъра за изследване на стареенето, Катедра „Невробиология“ в Каролинския институт.

Изводите от проучването, според които добрият сън може да помогне за противодействието на негативните ефекти върху мозъка, са важни, защото диабет тип 2, сърдечносъдовите заболявания и инсултът се свързват с повишен риск от когнитивен спад и деменция.

„Кардиометаболитните заболявания се срещат много често при възрастните хора и са установени рискови фактори за влошаването на когнитивното и мозъчно здраве“, коментира Абигейл Доув.

Клиничните последици от проучването, авторите обобщават по следния начин: „Откритията ни допълват нарастващия брой доказателства, че модифициращите фактори на начина на живот могат да компенсират неблагоприятното влияние на хроничните миокардитни заболявания върху мозъка и когнитивното здраве, като поставят здравословния сън като практична и осъществима цел за подпомагане здравето на мозъка на все по-големия и нарастващ брой възрастни хора, които живеят с тези болести.“